Решение № 8 от 14.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 764/2011 г.

Решение № 8 от 14.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 764/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Агенция "Пътна инфраструктура", [населено място], чрез Областно управление - Г., за отмяна на влязлото в сила решение от 10.11.2010 г. по гр. д. № 664/2009 г. на Софийски градски съд, II "Д" въззивен състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 29 състав решение от 9.12.2008 г. по гр. д. № 13 836/2007 г. по отношение уважената част от предявените от [фирма], [населено място] срещу агенцията искове по чл. 213, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата 569.60 лв. и за сумата 20 лв. В молбата се поддържа, че атакуваното решение е необосновано и недопустимо, тъй като в него липсват мотиви и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства. В изпълнение на изричните указания за точно и мотивирано изложение на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, дадени с разпореждане № 214 от 10.05.2011 г. на Председателя на Търговска колегия на ВКС, с допълнителна молба от 3.06.2011 г. агенцията - молител е заявила, че е нарушено правото й на защита, което нарушение е мотивирала с твърдението, че първоинстанционният съд е отказал да приеме относимо към спора доказателство - фактура № 625/16.05.2006 г., а въззивният съд не е обсъдил релевираните от нея доводи и конкретно изброени писмени доказателства. Ответникът по молбата - [фирма], [населено място] - счита същата за недопустима, респ. за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 25.04.2011 г. и от 24.06.2011 г. Третото лице-помагач на Агенция "Пътна инфраструктура" и ответник по обратните искове - [фирма], [населено място] - не заявява становище по молбата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. За да се счете, че е налице визираното в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, необходимо е страната да е била лишена от възможността да участва в делото, което е резултат от допуснато нарушение на съответните правила. Тези предпоставки в случая не са осъществени. Твърдяните от молителя нарушения на процесуалните правила не се отнасят до участието му в делото, а до правилността на фактическите и правни изводи на инстанциите, произтичащи от преценката им на събраните по делото доказателства. По своята същност, релевираните в молбата оплаквания съставляват основания за касация по смисъла на чл. 281 ГПК, но не попадат към изчерпателно изброените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Ето защо, същите не могат да бъдат преценявани в рамките на настоящото извънинстанционно производство. С оглед изложеното и доколкото молителят не е навел обстоятелства, сочещи на лишаването му от възможност за участие в делото, настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение