Решение № 9313 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5653/2016 г.

Решение № 9313 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5653/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - П. срещу Решение № 137/07.04.2016 г. по адм. дело № 61 по описа на Административен съд - П. за 2016 г. твърди се, че са налице касационни основания за атакувания съдебен акт, тъй като решението противоречи на нормата на чл. 87 от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет - П., поради което същото е необосновано. От съда се иска решението да бъде отменено и да бъде постановено такова, с което първоначалният протест да бъде изцяло уважен. Ответната по касационната жалба страна я оспорва изцяло. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на фактическата обстановка и приложените по делото доказателства. Твърди се, че към момента на депозиране на протеста разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от цитираната Наредба не е действала, тъй като е отменена по съответния ред и тази отмяна е влязла в законна сила. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Представителят на върховна административна прокуратура намира протеста за допустим и основателен по същество. Излага доводи в тази насока. Протестът е подаден в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от страна на участник в първоинстанционното производство, за която актът е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователен по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура - П. срещу Решение № 32, взето по протокол № 5/30.12.2015 г. на Общински съвет - Т., с което са отменени Решение с № 26/20.02.2013 г., Решение № 114/23.07.2013 г. и Решение № 166/31.10.2013 г., приети на основание чл. 8, ал. 1 от ЗОС и чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от Наредба на Общински съвет - Т. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество във вр. § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В хода на съдебното дирене първоинстанционният съд е приел за установено, че депозираният пред него протест е подаден в установените в АПК срокове, от субект имащ правен интерес, поради което е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Приел е за установено, че в докладна записка от 15.12.2015 г. Кметът на О. Т. е поискал Общинският съвет да отмени описаните по-горе три решения, с които са определени за всяко землище 40% от общинския поземлен фонд, описан по вид, размер и местонахождение на земите, които следва да бъдат предоставени съгласно § 27, ал. 2 от ПРЗ на ЗИД на ЗСПЗЗ при възстановяване на земеделски земи от Общинска служба "Земеделие". Докладната записка била обсъдена на заседание на Комисия по околна среда, общински гори и земи, съобразно въведеното с Правилника за организация и дейност на Общински съвет - Т. изискване. Установено е, че оспореното пред съда Решение с № 32/30.12.2015 г. е прието при спазване на административно-производствените правила, на редовно проведено заседание, при необходимото мнозинство и при спазване на изискването на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА за поименно гласуване на общинските съветници. Съдът е приел, че с Решение № 23 на Общински съвет - Т. от същата дата е изменена разпоредбата на чл. 87 от наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, като е отменена ал. 2 на същия текст. Отпаднало е задължението на общината да описва по вид, размер и местонахождение земеделските имоти, чрез които ще се удовлетворяват искания по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, отпаднало е и задължението този фонд да не е по-малък от 40% от наличния общински поземлен фонд за съответното землище. Първоинстанционният съд е счел, че оспореното Решение с № 32/30.12.2015 г. е взето при стриктно спазване на приложимите процесуално правни норми. Правилно бил приложен и материалния закон. Като орган на местно самоуправление, Общинския съвет бил в правото си да приеме решения в кръга на установените в чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА правомощия. Оспореното пред него такова не противоречало на нормативен акт от по-висока степен, тъй като било съобразено с изискванията по § 27, ал. 2 от ПРЗ на ЗИД на ЗСПЗЗ. Протестът на Прокуратурата е приет за неоснователен, тъй като към момента на приемане на оспореното решение разпоредбата на чл. 87 от Наредбата е била вече отменена. С оспореното пред настоящата инстанция решение с № 137/07.04.2016 г. по адм. дело № 61/2016 г., Административен съд - П. е отхвърлил протеста на Окръжна прокуратура- П. срещу Решение с № 32, взето по Протокол № 5/30.12.2015 г. на Общински съвет - Т. Решението е правилно. По делото не се спори, че решението за отмяна на решения с номера № 114/23.07.2014, № 166 от 31.10.2013 г. и № 26/20.02.2013 г., е прието в едно заседание с приетото под № 23 решение на Общински съвет - П. за изменение на разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от Наредба на Общински съвет - Т. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Според ал. 1 на този текст от Наредбата, Общинския съвет със свое решение определя вида, размера и местонахождението на земите от общинския поземлен фонд, които следва да се предоставят съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, а ал. 2 разпорежда, че необходимият поземлен ресурс за гарантиране предоставянето на земи от общинския поземлен фонд на собственици с признати права на възстановява на собствеността се описва по вид, размер и местонахождение на земеделските имоти и да не може да бъде по-малък от 40 на 100 от наличния общински поземлен фонд за съответното землище. По делото липсват данни или твърдения това решение да е оспорено от Окръжна прокуратура - П. или да е обжалвано по установения ред от лица, имащи правен интерес. Изменената с Решение № 23 по протокол № 5/30.12.2015 г. на Общински съвет Т. норма на чл. 87, ал. 2 от Наредбата има действие от момента на обнародването и по реда на чл. 78, ал. 3 от АПК. По делото не са събрани доказателства дали новоприетия от съвета текст на чл. 87 от Наредбата е обнародван по реда на чл. 78, ал. 3 от АПК и дали Решението за приемането му е влязло в законна сила. Нормативните актове имат действие от момента на влизането им в сила, поради което настоящият състав счита, че към датата на приемането на оспореното пред първоинстанционния съд Решение с № 32/30.12.2015 г., разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на О. Т. е била действаща, т. е. налице е било ограничение за разпореждане с земи от общинския поземлен фонд при неспазване на изискването за запазване на определения минимален ресурс от 40 % от наличните такива. Като орган на местно самоуправление, Общинския съвет има правомощия за разпореждане с имоти частна и публична общинска собственост при спазване на въведените със закон или подзаконов нормативен акт ограничения. С приетото Решение № 32 от 30.12.2015 г., административния орган е упражнил даденото му по закона право да приема решения, свързани с управлението и стопанисването на собствеността на общината и е направил това, съобразно въведените със закона ограничения. По същество са отменени три решения, по силата на които са били определени земеделски имоти по вид, размер и местоположение за гарантиране на необходимия ресурс за предоставянето му по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) Законодателя не е въвел ограничение, свързано с възможността за приемане от Общинския съвет на решения за изменение или отмяна на приети по рано такива. По всяко време, при промяна на релевантните за всеки въпрос обстоятелства и при спазване на предвидената в закона процедура, органа може да приеме решение, с което да преурегулира определен вид обществени отношения от местно значение. Настоящия състав споделя становището на касационния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 87, ал. 2 в редакцията си преди 30.12.2015 г. е била действаща към момента на приемането на Решение № 32 по протокол № 5 от 30.12.2015 г. на Общински съвет Т., но това обстоятелство е неотносимо към производството по оспорване на Решение № 23 от същата дата. С отмяната на Решения с № 114/23.07.2014, № 166 от 31.10.2013 г. и № 26/20.02.2013 г., т. е. с приемането на Решение № 32 по протокол № 5 от 30.12.2015 г., административния орган по никакъв начин не е изключил необходимостта от съобразяване на предприети от компетентните органи действия по разпореждане с имоти общинска собственост, с въведеното в текста на чл. 87, ал. 2 ограничение. Извършени разпоредителни действия с имоти от общинския поземлен фонд в размер, който надвишава описаното 60% ограничение /т. е. за сметка на гарантирания поземлен ресурс от 40 на 100 от наличния общински поземлен фонд за съответното землище/ и при липсата на изискуемите по Наредбата описи за вид, размер и местонахождение на имотите, гарантиращи изпълнението на задълженията, вменени с § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) биха били незаконосъобразни и биха могли да бъдат атакувани по съдебен ред от всяко лице или орган при наличие на доказан правен интерес. Т. правна възможност по никакъв начин не прави атакуваното пред Административен съд П. Р. порочно до степен такава, че доведе до неговата незаконосъобразност и необходимост от отмяната му. Правилно първоинстанционния съд е взел предвид, че законодателя е въвел задължение за Общинските съвети да предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на конкретно посочени в закона условия за обезщетяване на собственици с признати права на възстановяване на собствеността, като не е въвел изискване за размера на необходимия поземлен ресурс. П. тази законова уредба не може да се приеме, че решението за отмяна на Решения с № № 114/23.07.2014, № 166 от 31.10.2013 г. и № 26/20.02.2013 г. на Общински съвет Т. противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Предвид описаното настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания, водещи до незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно съдебно решение и същото следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение