Решение № 7513 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Административен съд Плевен срещу Решение 735 от 28.11.2023г., постановено по административно дело 464/2023г. по описа на Административен съд Монтана, в частта, с която АС-Плевен и АС-Враца са осъдени солидарно да заплатят на К. Д. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, за периода от 07.07.2022г. до 12.12.2022г., ведно с лихвата за забава, считано от 07.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост, алтернативно за неправилност на решението. Решението е обжалвано и от Административен съд Враца, като е поискано обезсилването му като недопустимо, алтернативно отмяната му, като неправилно в осъдителната му част. По делото е постъпила и касационна жалба от К. Д. И. срещу Решение 735 от 28.11.2023г., постановено по административно дело 464/2023г. по описа на Административен съд Монтана, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за разликата над уважения размер от 5 000 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 102 888 лева. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател К. Д. И. се явява лично и с процесуален представител. Поддържа касационната жалба, а по същество развива подробни съображения за неправилност на атакуваното съдебно решение по отношение на определения размер на обезщетението. Представителят от Върховна прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационните жалби на АС- Плевен и АС-Враца и неоснователност на касационната жалба на К. Д. И.. Излага мотиви за недопустимост на оспорения съдебен акт и за неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административен съд Монтана е сезиран с искова молба с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), подадена от К. Д. И. с искане Административен Съд - Враца и Административен Съд Плевен да бъдат солидарно осъдени за сумата от 102 888 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в безсилие, безпомощност, страх за живота и правата му и отхвърленост от обществото, претърпени в периода от 07.07.2022г. до 12.12.2022г., от постановените съдебни актове прекратително Разпореждане 272 от 08.03.2022г. по адм. дело 62/2022г. на Административен съд- Враца, оставено в сила с Определение 1415/07.07.2022г. по ч. к. адм. дело 565/ 2022г. на Административен съд Плевен, вследствие на които бил лишен от достъп до съд и правосъдие в нарушение на чл. 47 от ХОПЕС, чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧОС. С обжалваният съдебен акт Административен съд Монтана осъдил Административен съд - Враца и Административен съд Плевен солидарно да заплатят на К. Д. И. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлил исковата молба до пълния предявен размер от 102 888 лева като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК. Съдът е приел, че в закрито заседание с Разпореждане 272 от 08.03.2022г. по адм. дело 62/ 2022г. Административен съд Враца оставил без разглеждане молбата на ищеца по реда на чл. 145- чл.178 АПК, във вр. с чл. 277, вр. с чл. 276 от ЗИНЗС, с искане да бъде задължен Началникът на Затвора [населено място] да преустанови удръжките от пощенските записи, които получава и прекратил производството по адм. д. 62/2022г. С Определение 1415/ 07.07.2022г. по ч.к. адм. дело 565/ 2022г. тричленен състав на Административен съд Плевен оставил в сила Разпореждане 272 от 08.03.2022г. на АС Враца. Съдът е обсъдил подробно ангажираните свидетелски показания по делото, които съдържат данни относно промените в психичното състояние на ищеца. Приел за установено от доказателствата по делото, че предявеният иск е допустим, и разгледан по същество е частично основателен. Изложил мотиви, че на основание чл. 4, пар. 2, б. й) от ДФЕС правосъдието е сред областите, в които Съюзът има компетентност, респективно КЗПЧОС се явява част от неговото право, поради което правото на достъп до съд по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС попадало в обхвата на защита от правото на Европейския съюз. Посочил, че при постановяване на Разпореждане 272 от 08.03.2022г. по адм. д. 62/2022г. за Административен съд Враца не са били налице фактически обстоятелства, които да обосновават което и да е правно основание за прекратяване на производството като недопустимо, поради което ищецът практически останал без съдебна защита/съдебен контрол. Солидарната отговорност на Административен съд Плевен се изразявала в оставянето в сила на обжалваното разпореждане от тричленен състав на съда, осъществяващ касационен контрол. Неразглеждането по същество на повдигнатия от жалбоподателя спор, въпреки дадената му възможност от обжалване на прекратителното разпореждане, го лишавала от достъп до съд и представлявало достатъчно съществено нарушаване на Европейското законодателство. С тези мотиви административният съд приел, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Преценил е размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като е отчел продължителността и интензитета на преживения емоционален дискомфорт и присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди по справедливост. Съдебното решение е НЕПРАВИЛНО. Предвид характера на производството по обезщетение, образувано по предявения иск с правно основание чл. 2в, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подлежащите на установяване в него материални предпоставки за реализиране на отговорността на държавата и установените по делото факти, изводът на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения иск срещу Административен съд - Враца и Административен съд Плевен е неправилен като несъответен на материалния закон. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 и чл. 2в от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за неимуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при осъществяване на правораздавателната дейност на административните съдилища. Правилни са изводите на административния съд относно възможността нарушенията на правото на Европейския съюз да породят неимуществени вреди. Претърпените неимуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се установи наличието им заедно с останалите елементи от фактическия състав на отговорността достатъчно съществено нарушение, пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между нарушението и вредата. Нормата на чл. 2в от ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по, ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Съгласно практиката на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1) предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2) нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010г. по дело C-118/08). В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответниците на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответниците. В случая не е налице първата предпоставка, няма доказателства за наличието на нарушени правни норми на Съюза, които предоставят на ищеца права като гражданин на общността. За ищеца е била налице възможността да получи достъп до съд, като видно от фактите по делото, той се е възползвал от нея в пълен обем. Молбата му е разгледана от компетентен съд, чийто съдебен акт е бил подложен на касационен контрол по подадена от него жалба срещу първоинстанционният акт. По отношение на твърдяното допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ответниците по иска, не се установява по отношение на К. Д. И. да е лишен от ефективни правни средства за защита пред съд. Във всички производства ищецът активно е участвал, като е изразявал писмени становища, които са били обсъдени. Производството пред всички инстанции е било разгледано по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебните актове е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на ищеца. Неправилно административният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността за вреди на ответниците, като се е позовал на допуснати нарушения на процесуалноправни норми при прекратяването на съдебното производство. Редът за контрол върху влезли в сила съдебни актове е посочен в Глава четиринадесета на АПК Отмяна на влезли в сила съдебни актове, а не в производството, което се е развило пред Административен съд Монтана. Съгласно чл.237, ал.1 на отмяна подлежат влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове и е допустима по отношение на актове, които се ползват със сила на присъдено нещо или с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Лицето не е искало отмяна на влязлото в сила определение. Основателни са възраженията, наведени с касационните жалби на АС Враца и АС Плевен, че повдигнатия за разглеждане пред тях спор, не попада в обхвата на чл. 276 от ЗИНЗС, тъй като не се касае за действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от същия закон. Доколко правилно се извършва прихващането на суми по изпълнително дело е въпрос на изпълнителен процес и реализиране на защитни способи в него. Съгласно изложеното и при липсата на един от елементите на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, транспонирани коректно и в националното законодателство, ненужно е да се обсъждат останалите елементи, при които се реализира отговорността на държавата в този аспект. Освен това твърдените от ищеца вреди, така както са описани в исковата молба и допълнени в касационното производство са несъстоятелни, хиперболизирани вътрешни емоции. Съдебното производство е възможност за страната, а не негово задължение. Няма как описаните крайни интензивни негативни емоции да имат каквато и да корелативност и връзка с проведените съдебни процедури по АПК. Същите процедури се основат на принципи и гаранции за законност и откритост. Тази демократичност, чрез реализирането на механизми за защита на материални права принципно носи увереност за възможност за защита на материалните права. Съответно решението подлежи на отмяна в частта, с която са осъдени Административен съд- Враца и Административен съд Плевен солидарно да заплатят на К. Д. И. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Искът следва да бъде отхвърлен и в тази му част. В останалата му част, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 5000 лева до пълния предявен размер от 102 888 лева, решението следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,