Решение № 8781 от 24.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пазарджик, чрез процесуален представител юрк. С. Грозданова, против Решение 13 от 03.01.2025 г., постановено по адм. дело 416/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу административния акт. Алтернативно се иска делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав В съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Ответниците Е. А. С. и И. А. П., чрез пълномощника си адв. Андреева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба като считат оспореното решение за допустимо и правилно. Искат присъждане на разноски за касационното производство съгласно представен списък. Останалите ответници - Д. В. М., В. В. Г., М. С. С. и А. С. М., не взимат становище по касационната жалба, в съдебно заседание не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. А. С. и И. А. П., против Заповед 23/06.03.2024 г. на кмета на Община Пазарджик, за изработване на ПУП ИПР, относно УПИ ХVІІІ-388 кв. 6 по плана на [населено място], с което: вътрешните регулационни граници на УПИ XVIII - 388 към УПИ I - 388 и УПИ XVII - 388 се променят по границите на имот с идентификатор 00254.501.479 към имоти с идентификатори 00254.501.388 и 00254.501.512; отреждането на УПИ се променя като става УПИ XVIII 479 - за жил. строителство и ФЕЦ. За да отмени оспореният заповед, съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган, при неспазване на установената от закона форма и в противоречие с материалния закон. Счел е, че в обстоятелствената част на заповедта не е посочено нито едно фактическо основание за издаването й. Единствено е посочено по повод на кое заявление е внесен проект за изменение на регулацията, посочена е заповедта, с която е разрешено изработването на проекта, както и съгласуването му с РИОСВ. На следващо място приема, че в заповедта е посочен текстът на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, като в преписката липсва дадено изрично съгласие от всички заинтересовани лица, притежаващи вещни права върху засегнатите с промяната имоти, каквото се изисква от закона, поради което е нарушена и процедурата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Съдът намира и, че с обжалваната заповед е одобрен не само ПУП ПР, но е променено и предназначението на УПИ, което става УПИ ХVІІІ-479, за жил. строителство и ФЕЦ, като не може да се промени предназначението на имота без да има одобрен план за застрояване, с който да се определи режимът на устройство и застрояване на поземления имот, неговата устройствена зона, плътност на застрояване, интензивност на застрояване, необходимата площ за изграждане на съответния обект, както и линии на застрояване и необходимите отстояния, които за различните устройствени зони са различни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на оспореното решение. Не са налице сочените в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Изложените мотиви в оспореното решение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, се споделят изцяло от настоящата инстанция, а именно: Правилно е заключението на съда, че в обстоятелствената част на заповедта не е посочено нито едно фактическо основание за издаването й. Единствено е посочено по повод на кое заявление е внесен проект за изменение на регулацията, посочена е заповедта, с която е разрешено изработването на проекта, както и съгласуването му с РИОСВ. Проверката на съда за законосъобразност на акта по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК е обусловена от изложените в него фактически и правни основания. Съгласно общата норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правни основания за издаването му. В случая от административния орган реално не са изложени мотиви за издаване на заповедта, а правното основание за одобряване на проекта видимо не отговаря на постъпилото пред него заявление. Такива мотиви не могат да се извлекат и от документите, съпътстващи административната преписка. Липсата на такива представлява съществено нарушение на изискванията за форма, което води като правна последица и до отмяната на обжалвания акт като процесуално незаконосъобразен. На следващо място следва да се има предвид, че като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Същата предвижда влезлите в сила подробни устройствени планове да могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. От приетата по делото експертиза се установява, че уличната регулационна линия на УПИ XVIII-388 към улица с о. т. 102-103 съвпада с имотната граница на имот с идентификатор 00254.501.479 по КК и масивната ограда от направеното геодезическо заснемане. Следователно, уличната регулация е приложена и няма придаваема част от имота към улица с о. т. 102 - 103. Установява се, при съвместяване на действащата регулация и кадастралната карта, че е налице несъответствие между границите на имоти с идентификатори 00254.501.388, и 00254.501.512 и дворищно-регулационните линии. УПИ 1-388 увеличава площта си в южна посока за сметка на XVIII-388, с площ, в размер на 50 кв. м., обозначена с жълт цвят на комбинираната скица. УПИ XVIII-388 увеличава площта си в южна посока за сметка на УПИ XVII-388, с площ, в размер на 67 кв. м., обозначена с розов цвят на комбинираната скица. Следователно такава промяна в регулационния план е допустима в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ или при условията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ по съгласие на всички собственици, каквото в случая не е изразено от страна на настоящите ответници и оспорващи в първоинстанционното производство. Твърдения от страна на касатора в обратeн смисъл не са наведени и доказателства не са представени. Липсата на съгласие на всички заинтересувани собственици води до липсата на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ да бъде одобрен изработеният ПУП-ПР, предмет на обжалваната заповед, и само на това основание, предвид чл. 146, т. 4 АПК, тази заповед е незаконосъобразна. От друга страна с обжалваната заповед е одобрен не само ПУП - ПР, но е променено и предназначението на УПИ, което става УПИ XVIII-479, за жил, строителство и ФЕЦ. Това е направено без да е одобрен план за застрояване, с който да се определи режимът на устройство и застрояване на поземления имот, неговата устройствена зона, плътност на застрояване, интензивност на застрояване, необходимата площ за изграждане на съответния обект, както и линии на застрояване и необходимите отстояния, които за различните устройствени зони са различни. Действително за изграждането на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, разположени в регулационните граници на имоти, частна собственост, отредени за индивидуално ниско жилищно застрояване, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, нито разрешение за строеж, но е задължително да има одобрен ПУП-План за застрояване, с който да се определи режима на устройство и застрояване на поземления имот. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на ответниците Е. А. С. и И. А. П. следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които са своевременно поискани и доказани и са в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,