Решение № 110 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 39/2009 г.

Решение № 110 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 39/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдените В. З. Ш. и Г. К. Т. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1710/2008 г. на П. окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 486/22.12.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 147/10.09.2008 г. по н. о. х. д. № 255/2008 г. на районен съд - П. С тази присъда всеки един от подсъдимите е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, като им е било наложено наказание по 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи за допуснато при въззивното разглеждане съществено процесуално нарушение - постановяване на въззивното решение от незаконен състав, което е основание за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Твърди се, че във въззивното производство ход на делото е бил даден в с. з. на 20.11.2008 г. от един състав, а то е било приключено в с. з. на 11.12.2008 г. от друг състав, който е постановил и въззивното решение. Затова се претендира неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на П. окръжен съд. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 6.01.2009 г. и се вмества в в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение - 22.12.2008 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Твърдяното нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК изобщо не е било допуснато. От материалите по делото действително е е видно, че въззивното разглеждане е било започнато от един състав в с. з. на 20.11.2008 г., като тогава е бил даден ход на делото и съдът се е произнесъл по искания за събиране на доказателства - разпит на един свидетел, а било приключено в с. з. на 11.12.2008 г. от друг състав. Пропуснато е обаче да се забележи, че в това последно заседание въззивният състав е започнал делото отначало, като е повторил всички процесуални действия, извършени от предходния състав - докладвал е наново въззивните жалби, както и се е произнесъл по направените искания, включително относно разпита на поискания от защитата свидетел, като след това непосредствено и е провел този разпит. Решението е било постановено от същия този състав, поради което и няма никакви основания да се счита, че е бил незаконен поради неспазване на принципа за неговата неизменност. По изложените съображения ВКС намира, че не е налице соченото основание за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение