Решение № 4691 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10031/2011 г.

Решение № 4691 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10031/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Карлово против решение по адм. д. № 210/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Иска отмяна с доводи за неправилност поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният акт има мотиви, собствениците не са поискали в срока по чл. 29, ал. 6 от ЗОС отмяна на отчуждаването, а поради неплащане на обезщетението в срока по чл. 29, ал. 3, т. 3 от ЗОС имотът е останал собствен на физическите лица. Целта на издаването на административния акт е общината да не носи отговорност. Съдът не е обсъдил по същество издадената заповед и изложените в нея мотиви. Ответниците оспорват касационната жалба, като твърдят, че липсват фактически и правни основания за издаването й. Недопустимо е по своя инициатива административният орган да отменя отчуждаване, защото това се отразява на стабилитета на издадения вече административен акт. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Оспорената заповед е издадена преди изтичане на 9 месечния срок. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от издателя на оспорения административен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени заповед № 15 от 11.01.2011 г. на кмета на Община Карлово, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена въз основа на "истинни фактически констатации", направените правни изводи са съответни на материалния закон. Въпреки това и в противоречие на тези си правни изводи приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради непосочване на фактически основания, които да мотивират компетентния административен орган да упражни правомощията си "така, както са посочени в закона". Настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като липсват правни изводи на съда по съществото на спора. На първо място има вътрешно противоречие в правните изводи на съда, който от една страна приема на л. 2 от решението, че е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а от друга на л. 4 от решението, че има изложени "истинни фактически констатации и правни изводи, които са в съответствие с материалния закон". В полза на нито един от тези противоположни изводи не са обсъдени данните по делото. Затова и изложените теоретични постановки относно разликата между нищожни и унищожаеми административни актове не представляват правни изводи по релевантните за спора обстоятелства и приложимия закон. В административния акт кметът е посочил, че на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за общинската собственост отменя принудително отчуждаване на имот със заповед № 964/20.08.2007 г. на кмета на Община Карлово, защото в бюджета на общината няма такива свободни парични средства за плащане на обезщетението, което е увеличено със съдебно решение от 101 460 лв. на 509 325 лева - петкратно. Другият мотив е, че с издаването на заповед № 15/11.01.2011 г. се цели избягване в бъдеще на отговорност за вреди. Дали изложените съображения попадат в някоя от предвидените в чл. 29 от ЗОС хипотези е въпрос по същество. Развитите от съда съображения, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 29, ал. 8 от ЗОС, тъй като не е изчакано да изтече предвидения срок са били ирелевантни. Новата алинея 8 на чл. 29 от ЗОС гласи, че ако в срока по чл. 29, ал. 7 от ЗОС нито собствениците направят искане за отмяна на отчуждаването, нито общината изплати обезщетението, заповедта за отчуждаване се обезсилва. Тази формулировка сочи за обезсилване на административен акт по право, а не в нарочно административно производство. След отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново произнасяне по законосъобразността на издадения на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,