Решение № 7648 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13104/2014 г.

ВАСV отделение24.06.2015 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 313/28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 127/2014 г. по описа на Административен съд - Хасково. ОСЪЖДА Митко Петков Димитров, гр. Свиленград, бул. "България" № 114, вх. В, ап. 17 да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерство на вътрешните работи сумата от 400 (четиристотин) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7648 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13104/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Митко Петров Димитров против решение № 313/28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 127/2014 г. по описа на Административен съд - Хасково (АС-Хасково), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 881/04.02.2014 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция"- Министерство на вътрешните работи (ГДГП-МВР). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска отмяна оспореното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция"- Министерство на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 313/28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 127/2014 г. по описа на АС - Хасково е отхвърлена жалбата на Митко Петров Димитров против заповед № 881/04.02.2014 г. на ГДГП - МВР, с която касационния жалбоподател, заемал до този момент длъжност старши полицая в 04 група на Граничен контролно-пропусквателен пункт - Капитан Андреево от Гранично полицейско управление - Свиленград към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Елхово при ГДГП - МВР, категория Е-I степен, е назначен на длъжност старши полицай в 01 група "Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско управление - Ново село към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян при ГДГП - МВР, считано от датата на встъпване в длъжност. Първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията и целта на закона, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. При правилно установена фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, административният съд е формирал правни изводи в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяване на акта при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената форма. Заповедта е писмена и съдържа мотиви, обосноваващи издаването й - посочени са правното и фактическо основание, а именно чл. 191, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) и оценка на изпълнението на длъжността, установена с карта за оценка рег. № 139/02.01.2014 г. Аргументиран и в съответствие със закона и е изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при осъществяване на материалноправните предпоставки за това. Съгласно чл. 191, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) държавният служител може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория когато са установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. По делото не е спорно, че Митко Димитров е получил незадоволителна оценка, следователно са били налице предпоставките на чл. 191, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) за неговото преместване на друга длъжност в рамките на притежаваната категория. Спорът на практика се е концентрирал относно наличието на част от условията на чл. 192, ал. 2 от ЗМВР (отм.), а именно дали новата длъжност да е в същото населено място и по възможност в същата структура. Настоящият съдебен състав намира, че АС-Хасково не е допуснал нарушение на закона като е приел, че при издаване на оспорената пред него заповед, не е допуснато нарушение на материалния закон, защото самата разпоредба предвижда изключение от изискването за това новата длъжност да е в същото населено място и по възможност в същата структура. Според цитираната норма ако липсва такава нова длъжност в същото населено място и по възможност в същата структура е допустимо служителя да бъде преместен и в друго населено място или структура на МВР. В този смисъл след като е установено, че в Граничен контролно-пропусквателен пункт - Капитан Андреево от Гранично полицейско управление - Свиленград към Регионална дирекция "Гранична полиция"-Елхово при ГДГП-МВР, не е налице свободна длъжност за служител с категория Е-I степен ( предложение на л. 32-33 от адм. д. 127/14) доводите на Митко Димитров относно местоположението на двата гранични пункта са ирелевантни. По отношение другото основно оплакване в касационната жалба за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които не са съобразени правилно от пръвоинстанционният съд, настоящият съдебен състав също намира, че е неоснователно. Правилно е преценено, че заповедта е постановена при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден по мотивирано предложение на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция"-Елхово, но това нарушение на чл. 174, ал. 2, т. 3 от ППЗМВР (отм.), защото по този начин е осигурено правото на защита и справедлива административна процедура на служителя, поради това, че неговият пряк ръководител е участвал при изготвяне на оценката за изпълнението на длъжностните задължения на служителя, станала повод за образуване производство по издаване на оспорената заповед. Ето защо доводите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основания за отмяна на заповедта, са неоснователни. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на АС - Хасково е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото заповед за назначаване на комисия, карта за оценка, предложение на началника на РДГП - Елхово, съдържащо данни за липсата на други вакантни длъжности за служители с кат. Е в ГПУ -Свиленград основават извода на съдебния състав, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на формата на административния акт. В съответствие с формираната обща оценка и данните за липса на друга свободна длъжност за служител с кат. Е в ГПУ - Свиленград закономерно е преценено, че предпоставките на чл. 191, ал. 3 от ЗМВР са осъществени, и назначаването на Митко Димитров с оспорената заповед е извършено в съответствие със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Ответникът не е направил, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане касационният жалбоподател му дължи разноски в размер на 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

4