Решение № 14888 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2041/2014 г.

ВАСVIII отделение10.12.2014 г.докладчик Весела Павлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2769 от 4.12.2013 г. по адм. дело № 1515/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, 3 състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14888 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2041/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Стефан Асенов Кехайов от гр. Златоград срещу Решение № 2769 от 4.12.2013 г. по адм. дело № 1515/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, 3 състав. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява становище за неправилност на извода на съда за законосъобразен отказ на директора на ТД на НАП Пловдив, съдържащ се в писмо изх. № 94-00-5547 от 17.05.2013 г. Иска отмяната на решението и да се постанови друго, с което да се задължи АС Пловдив да разгледа жалбата му по същество. Ответната страна - директорът на ТД на НАП Пловдив, представляват от юрк. Хаджийска, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Пловдив е образувано по жалба на Стефан Кехайов срещу отказ на директора на ТД на НАП Пловдив, съдържащ се в писмо изх. № 94-00-5547 от 17.05.2013 г., за обособяване на отделни партиди по ЕГН и по ЕИК на задълженията му като физическо лице и в качеството му на едноличен търговец по данъчно-осигурителната му сметка. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е насочена срещу отказ да се издаде индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, при наличие на мотиви и при правилно прилагане на материалния закон. За да отхвърли жалбата, АС Пловдив се е позовал на нормите на чл. 87, ал. 1 и чл. 84 от ДОПК. Посочил е, че с оглед тълкуваните разпоредби на ДОПК за административния орган не съществува задължение да извърши отделяне на данъчно-осигурителната сметка на лицето относно публичните му задължения - от една страна, като физическо лице, а от друга страна, като едноличен търговец. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Видно от данните по делото Стефан Кехайов е подал в офис Смолян, ТД на НАП Пловдив молба с вх. № 3581-Д от 8.04.2013 г., с която е поискал от данъчните органи да бъдат разделени задълженията по данъчно-осигурителната сметка като физическо лице и като ЕТ "Метал Козарка" на отделни партиди. Представен е договор от 26.03.2003 г. за прехвърляне на търговско предприятие, според който търговското предприятие на ЕТ "Метал Козарка - Стефан Кехайов" се прехвърля чрез продажба на Костадин Кирилов Щерев, в качеството му на представляващ ЕТ "Комерс 92 - Костадин Щерев" с ЕИК 040506799. С Решение № 3 от 26.03.2003 г. на СГС по ф. д. № 19925/1992 г., в регистър за еднолични търговци на ЕТ "Комерс 92 - Константин Щерев" е вписано прехвърлянето на предприятието на ЕТ "Метал Козарка - Стефан Кехайов", рег. по ф. д. № 61/1990 г. по описа на Смолянски окръжен съд, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от Стефан Асенов Кехайов на Константин Кирилов Щерев съгласно нотариално заверен договор от 26.03.2003 г. С процесното писмо, предмет на оспорване пред АС Пловдив, директорът на ТД на НАП Пловдив е отказал да уважи искането на лицето. Посочил е, че при извършеното прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ "Метал Козарка - Стефан Кехайов" физическото лице Стефан Кехайов не престава да съществува за целите на данъчното облагане, както и че продажбата на търговско предприятие не води автоматично до заличаване в търговския регистър. Позовава се на чл. 15, ал. 3 от ТЗ, според който ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. В допълнение с писмото касаторът е уведомен, че към дата 15.05.2013 г. изискуемите публични задължения за данъци и осигурителни вноски са в размер на 721 146,27 лева, като основната част от тях са възникнали след извършеното прехвърляне на предприятието на ЕТ и за тях солидарната отговорност, предвидена в чл. 15, ал. 3 от ТЗ не би могла да бъде приложена. Правилно АС Пловдив е приел, че отказът на директора на ТД на НАП София да уважи искането на Стефан Кехайов да бъдат обособени две отделни партиди на водената данъчно-осигурителна сметка е законосъобразен. Според чл. 87, ал. 1 от ДОПК на всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка. Съгласно чл. 87, ал. 4 от ДОПК, сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея. От друга страна, нормата на чл. 87, ал. 5 от ДОПК предвижда, че по искане на регистрираното лице органът по приходите да предоставя информация за всички обстоятелства, отразени в данъчно-осигурителната сметка. При постъпило такова искане се издава удостоверение за наличие или липса на задължения съгласно чл. 87, ал. 6 от ДОПК. В процесния случай касаторът не е поискал издаването на такова удостоверение, а е отправил искане до данъчните органи да бъдат разделени вписаните публични задължения на две отделни партиди - по ЕГН /за физическото лице/ и по ЕИК Булстат /за ЕТ/. Такова разделяне е невъзможно да бъде извършено от страна на данъчните органи, в какъвто смисъл е оспореният пред АС Пловдив отказ. Съгласно чл. 14 от ДОПК данъчнозадължените лица са физическите и юридическите лица, а ЕТ не е юридическо лице. В този смисъл според чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ДОПК едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър. Според чл. 84, ал. 2 от ДОПК, идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденеца. Следователно, от така цитираните разпоредби не е предвиден режим за водене на отделни данъчно-осигурителни сметки, когато едно физическо лице е регистрирано като едноличен търговец. Данъчно-осигурителната сметка е единна и се прекратява след погасяване на всички задължения, отразени в нея. В процесния случай по делото се съдържа и справка за дължимите публични задължения на касатора от 2002 г. до настоящия момент. Освен това за лицето не съществува пречка да поиска информация за основанието за отделните публични задължения и конкретния им размер с оглед описаната процедура по чл. 87, ал. 5 - 6 от ДОПК. Видно от данните по делото такава процедура не е била задвижена. Във връзка с твърдението, изложено в касационната жалба, че към април 2007 г. касаторът няма дължими публични задължения, съдът намира за нужно да посочи, че този довод няма връзка с предмета на спора. Искането на лицето е било за разделяне на данъчно-осигурителната му сметка на две отделни партиди, а не е било обвързано с предоставяне на определена информация/удостоверение за дължими задължения, основание за възникването им и техния размер. Предмет на оспорване пред АС Пловдив е обективираният в писмо изх. № 94-00-5547 от 17.05.2013 г. отказ на директора на ТД на НАП Пловдив да извърши разделяне на данъчно-осигурителната сметка на лицето /за задълженията му като ФЛ и като ЕТ/, поради което изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на така описания отказ е правилен и обоснован. По тези съображения, твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

4