Решение № 31 от 29.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 906/2010 г.

Решение № 31 от 29.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 906/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Г. фонд, [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решението от 19.02.2010 г., постановено по гр. д. № 4418/09 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решението от 20.02.2009 г. по гр. д. № 14832/2006 г. на Софийския районен съд. Молителят поддържа, че влязлото в сила решение, атакувано в настоящото производство, противоречи на решение № 53/9.02.2009 г. по гр. д. № 1195/08 г. на САС и моли същото да се отмени като неправилно съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК. Ответниците В. А. С., А. И. С., Г. И. С., Г. И. С. и Ц. И. С., [населено място] изразяват становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. намира, че молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователна. С решението от 19.02.2010 г., по гр. д. № 4418/2009 г. Софийският градски съд е оставил в сила решение от 20.02.2009 г. на гр. д. № 14832/06 г. на Софийския районен съд, с което Г. фонд е осъден да заплати на ищците по иска с правно основание чл. 88, ал. 1, б. "а" от Закона за застраховането (отм.) обезщетения за неимуществени вреди за болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 17.08.2005 г. и осъществено от неизвестен водач с неустановен лек автомобил. С решение № 53/09.02.2009 г. по гр. д. № 1195/2008 г. Софийският апелативен съд частично е отменил решението от 24.03.2008 г. по гр. д. № 2394/2006 г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на исковете и е осъдил [фирма] да заплати на В. В. Д. и Р. А. Д. по още 20000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на сина им при ПТП, настъпила на 17.08.2005 г. С първоинстанционното решение са били присъдени обезщетения в размер от 30000 лв. От мотивите на съдебните актове се установява, че са предявени искове за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на едно и същото ПТП. По гр. д. № 4418/09 г. е прието, че ПТП на 17.08.2005 г. е причинено в резултат на виновното поведение на неизвестен водач на лек автомобил марка "Б. ", при което действията на водача на товарен автомобил "Скания" са били предопределени от действията на този участник в движението. По гр. д. № 1195/08 г. е ангажирана отговорността на застрахователя на застраховка "Гражданска отговорност" на водача на товарния автомобил "Скания". В този смисъл, според молителя, е налице обективно и субективно тъждество между делата по идентичен предмет на делото - обезщетяване на вредите от ПТП на 17.08.2005 г., като противоречието между двата акта се изразява в изводите на съдилищата относно водача, който е признат за виновен за настъпване на увреждането. Основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК като неправилно, е друго, постановено преди него, влязло в сила решение, което му противоречи, ако е между същите страни, за същото искане и на същото основание. За да има противоречие е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата. В случая противоречиво е разрешен въпросът за това кой е виновният водач за настъпване на ПТП и съответно за отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" и съответно на Г. фонд поради неустановяване на делинквента и на увреждащото МТП. Отговорността на ответниците произтича от общ юридически факт - деликт, но основанието на претенциите не е идентично. Не е налице и субективно тъждество между делата - липсва съвпадение не само между ищците, но и между ответниците по исковете. С отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 4 и съответно с последиците по чл. 307, ал. 4 ГПК се преодолява съществуването в правния мир на две противоречиви решения между едни и същи страни, при което на изпълнение би могло да подлежи неправилното от тях. Силата на пресъдено нещо на решение по гр. д. № 1195/2008 г. не се разпростира спрямо молителя в настоящото производство - Г. фонд, и съответно решението по гр. д. № 4418/2009 г. не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". В посоченото от молителя решение № 77/26.05.2010 г. по т. д. № 200/2010 г. на I т. о. на ВКС в производството за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е прието, че е налице тъждество между делата, независимо че е ищците по двете дела не съвпадат, но неправилното решение е отменено, тъй се ангажира отговорността на един и същ ответник - застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", на едно и също основание, а всички пострадали са в положението на обикновени другари. Следователно практиката на ВКС не допуска, че основание отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК би могла да бъде единствено идентичността в предмета на двете дела, както поддържа молителят в настоящото производство. По тези съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд