Решение № 12805 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13405/2014 г.

Решение № 12805 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13405/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мико" ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. Бузгьова, срещу Решение № 1202 от 07.07.2014 г., постановено по адм. д. № 284 по описа за 2014 г. на Административен съд - Благоевград (АСБл). В касационната жалба се твърди, че решението предмет на контрол е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се изразява в необсъждане на доказателствата по делото в цялост. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е действал като правораздавателен орган, както и това, че не са налице имуществени и неимуществени вреди. Поддържа се становище, че направените разноски за адвокатска защита по повод обжалване на Наказателно постановление (НП) № 16 от 08.07.2011 г., издадено от председателя на КЗЛД представляват за касационния жалбоподател, ищец в първоинстанционното производство, имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от акта. Относно неимуществените вреди съставът на АСБл е достигнал до извод, който е в противоречие с доказателствата по делото. Иска се отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена по съображения, подробно изложени в представени писмени бележки. Ответникът КЗЛД не се представлява в съдебното заседание. Оспорва касационната жалба в постъпило по делото писмено становище. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С обжалваното решение съставът на АСБл е отхвърлил предявените от "Мико" ЕООД искове срещу КЗЛД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно НП № 16 от 08.07.2011 г., издадено от председателя на КЗЛД в общ размер на 1200,00 лв., ведно с лихвата от 10.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. С Определение № 24 от 16.04.2014 г., постановено по адм. д. № 29/2014 г. от Смесен петчленен състав, предявените от "Мико" ЕООД искове са квалифицирани като такива по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и за компетентен да се произнесе по тях е определен АСБл. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 1974 от 08.03.2013 г., постановено по н. а. х. д. № 1911/2012 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в сила на 10.04.2013 г. е отменено НП № 16 от 08.07.2011 г., издадено от председателя на КЗЛД, с което на "Мико" ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лв., на основание чл. 42 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), за нарушение на чл. 22, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗЛД. В хода на производството по н. а. х. д. № 1911/2012 г. "Мико" ЕООД е било представлявано от адв. Дуков. Между дружеството и адвокат Дуков е сключен договор за правна защита и съдействие, с който е договорено възнаграждение в размер на 200,00 лв. Въз основа на представена от адв. Дуков декларация, съдът е приел за установено, че сумата му е изплатена от Явор Генов. От правна страна съдът е приел предявените искове за неоснователни. Мотивирал се е, че не е налице първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Направил е извод, че отмененото НП не е административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а е акт издаден от административнонаказващ орган, действащ като особена административнонаказателна юрисдикция. За обезщетяване на тези вреди е посочил, че е приложим общия ред. Наред с това, съдът е приел, че не са налице имуществени вреди, причинени на дружеството от издаването на отмененото НП. Посочил е, че ангажирането на правна помощ в производството по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не е задължително, поради което направените за адвокатската защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие НП. Приел е, че по приложимия процесуален закон право на разноски в производството по ЗАНН не се признава, предвид което отговорността на държавата не може да се ангажира на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това, според съда, би представлявало заобикаляне на закона. Искът за обезщетяване на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се във влошено финансово състояние на дружеството, отлив от клиенти и злепоставяне авторитета на дружеството, съдът е намерил за недоказан. Решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 1000,00 лв., ведно с лихвата, считано от 10.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата е валидно, но недопустимо. Съдът е сезиран с иск от "Мико" ЕООД срещу КЗЛД за заплащане на сума в размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изключителни неудобства, напрежение от резултата на делото, тъй като наложената санкция била в прекомерно голям размер и щяла да се отрази изключително неблагоприятно на финансовия бюджет на дружеството, отлив и недоверие на клиенти, злепоставяне на авторитета на дружеството и уронване на доброто име сред клиентите и колегите, което довело и до финансови загуби на фирмата. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат, както и периода, за който се претендират. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. Следва да се посочи цената на иска и лицето, срещу което искът е предявен. Предвид това и при съобразяване на гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл и постановил решение по нередовна искова молба, в тази й част. Предвид изложените в нея твърдения досежно претърпените неимуществени вреди съдът е следвало да даде указания за тяхното ясно и точно индивидуализиране предвид това, че се твърдят и финансови загуби за дружеството, което представлява всъщност твърдение за имуществена вреда. Исковата сума се претендира, ведно с лихвата, считано от 10.04.2013 г. - влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено, а не считано от предявяване на иска, поради което следва да се направи уточнение относно така претендирания размер. Наред с това видно е от заявения петитум, че въпреки посоченото в обстоятелствената част на исковата молба, липсва конкретизация досежно периода, за който се претендират неимуществените вреди, а именно петитумът определя границите на решаващата дейност на съда. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото се прие, че съдебното решение, предмет на касационна проверка, е постановено при нередовно упражнено право на иск, в частта относно предявения иск за неимуществени вреди и лихвата, то е недопустимо в тази част. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията за неправилност на обжалваното решение в тази част, които са наведени в касационната жалба. Решението следва да се обезсили в тази част като недопустимо, а делото да се върне на АСБл за ново разглеждане от друг състав на този съд, в същата част. При това на първо място следва да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс, след което да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. Решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 200,00 лв., ведно с лихвата, считано от 10.04.2013 г. до окончателното заплащане на сумата, е валидно допустимо и правилно, но по изложените по - долу съображения: Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая отмененото НП не представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и това, че е издадено от административно-наказващ орган, действащ като особена административнонаказателна юрисдикция. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на послeдните. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК определящо е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната, е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на НП, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на НП определя правното основание на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Разходите за адвокатско възнаграждение, които се претендират като вреди от "Мико" ЕООД обаче, не са настъпили в резултат на издаденото НП, отменено като незаконосъобразно. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и е непосредствена, когато противоправният резултат директно я предпоставя, без намесата на други фактори на въздействие (в този смисъл Решение № 449 от 17.06.2009 г., постановено от Върховния касационен съд по гр. д. № 3696/2007 г.). Тези съображения отнесени към настоящия случай означават, че вредата би била пряка, ако произтича директно от факта на издаване на НП и непосредствена, ако е единствено и само следствие от него. В конкретния случай се претендират разходи за адвокатско възнаграждение, направени във връзка със сключен от "Мико" ЕООД договор за правна защита и съдействие по повод обжалването на НП. Обстоятелството, че осъществената правна защита на дружеството е срещу НП не прави връзката между него и разхода пряка. Напротив, именно поради сключването на договора, тя следва да се характеризира като косвена. Тя е опосредена от договор между равнопоставени субекти, във връзка с който следва да е извършено плащането. Наред с това, приложимият процесуален закон относно реда на обжалване на НП не предвижда възстановяване на направените разноски, поради което те остават в тежест на страните, така както са направени. Обратното становище води до заобикаляне на специалния закон. Целта на процесуалните разпоредби, предвиждащи отговорност за разноски, е да се постигне възстановяване на разноските на спечелилата правния спор страна. Уважаването на предявения иск по ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, представляващи съдебни разноски по водене на дело, надхвърля тази цел. Това е така, тъй като ищецът може да получи като обезщетение не само сумата, която е платил като разноски, но и лихва върху тази сума, докато в класическия случай на присъждане на разноски, те се присъждат без лихва върху тях. Следователно, евентуалното уважаване на предявения иск за заплащане на направените съдебни разноски като обезщетение за имуществени вреди, ще постави ищеца в по-благоприятно положение от лицата, които имат процедурната възможност да възстановят разноските си чрез искане за това в рамките на съдебния процес, в който те са направени. Отделно от гореизложеното ответникът, представляващ Държавата по исковете по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, произтичащи от направени съдебни разноски, не разполага с възможността да направи възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, с каквато възможност тази страна разполага в производството, в рамките на което съдът определя/разпределя отговорността за разноски. По тези съображения отговорността за разноски не може да се отъждестви с отговорността за вреди. Наред с това по делото не е установено и доказано, че именно "Мико" ЕООД е заплатило на адв. Красимир Дуков уговореното по Договор за правна защита и съдействие № 0...107296 от 15.11.2012 г. възнаграждение в размер на 200,00 лв. От договора плащане не се установява, тъй като редове "...начин и срок на плащане...", "...Платена сума...", "...От които в брой..." и "...по сметка..." не са попълнени. Обосновано на представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че на адв. Дуков е заплатено така договореното адвокатско възнаграждение от Явор Иванов Генов съгласно представената декларация. Тоест, то не е заплатено от "Мико" ЕООД. Изводът не се променя от факта, че Генов е управител на дружеството, доколкото в декларацията не е упоменато, че плащането е извършено от името и за сметка на "Мико" ЕООД. Ето защо и при липсата на други представени доказателства относно отношенията между Генов и "Мико" ЕООД във връзка с извършване на плащането, не се установява еднозначно заплащането от "Мико" ЕООД на претендираната сума за адвокатско възнаграждение. Следва да се приеме, че настоящият касационен жалбоподател не е провел пълно и главно доказване на факта на заплащане на сумата по договора в размер на 200,00 лв., тоест настъпване на твърдяната вреда. Предвид всичко изложено първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за претърпени имуществени вреди в размер на 200,00 лв., заедно с лихвата, считано от 10.04.2013 г. до окончателното заплащане на сумата при правилно приложение на материалния закон. Решението в тази част следва да остане в сила. Настоящият състав констатира, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка, в частта, в която е посочен издателя на НП. В решението е отразено, че това е "Председателя на КЗП - София", докато от доказателствата се установява, че това е председателят на КЗЛД. Тази грешка следва да бъде поправена от състава, постановил обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,