Решение № 6596 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3137/2015 г.

Решение № 6596 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3137/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Eмо - Беркант Юмер", ЕИК: 108552966, със седалище и адрес на управление: гр. Момчилград, ул. "Бачо Киро" № 25, подадена чрез пълномощник - адвокат Айдарова против Решение № 135/22.01.2015 г., постановено по административно дело № 52/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Ревизионен акт № 091203025/08.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 1479/29.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, с която на едноличния търговец не е признато право на данъчен кредит в размер на 179 406,10 лева, ведно с лихви в размер на 21 699,80 лева. В полза на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са изложени доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяна на оспореното решение, вместо което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. Твърди се, че изводите на съда не съответстват на релевантната фактическа обстановка и сочат на неправилно тълкуване и прилагане на законовите разпоредби. Изложени са съображения за това, че от събраните по делото доказателства е установено наличие на материално-правните изисквания за ползване на данъчен кредит по спорните фактури. Извършва се позоваване на практиката на СЕС. По съображенията, изложени в жалбата се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт. От страна на Кремена Тодорова - процесуален представител на ответника Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив е постъпила писмена защита, с която се оспорва касационната жалба и се излагат съображения за законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на ЕТ "Емо - Беркант Юмер" е отказано право на приспадане на данъчен кредит, както следва: 55 392,04 лева по 6 броя фактури от м. 08.2011 г. и м. 09.2011 г., издадени от "Билд" ЕООД с предмет продажба на строителни материали /тухли, метална конструкция, цимент, арматурно желязо/ и извършване на услуги чрез изкопи с верижен трактор; 81 850,02 лева по 10 броя фактури от м. 02.2011 г. до м. 07.2011 г., издадени от "Нивеко - 60" ЕООД с предмет на сделките: цимент, баластра, филц, тухли, арматурно желязо, професионално кухненско оборудване, пясък, бетон, фракции и услуги с багер и 42 164,04 лева по 5 броя фактури от м. 09.2010 г., м. 10.2010 г. и м. 12.2010 г., издадени от "Виа Строй 2010" ЕООД с предмет: цимент, трошен камък, баластра, строителни материали, арматурно желязо и наем на машини. Съдът е отхвърлил жалбата след като е приел, че представените по делото доказателства не могат да доведат до обоснован извод за това, че спорните доставки на стоки и услуги са реално осъществени. Настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, като счита, че относно доставката на стоки, спорът е по-скоро за това дали същите са доставени от посочените трима доставчика, а не дали са доставени, респективно получени от ревизираното лице. Действително, както се твърди в касационната жалба посредством заключението по съдебно-счетоводната експертиза е установено, че строителните материали са заприходени в счетоводството на ЕТ "Емо - Беркант Юмер" и може да се установи връзка между процесните доставки с последващи продажби, извършени от търговеца. Последващата реализация на стоките е важно обстоятелство при преценка за реалност на спорните доставки, но в конкретния случай не е достатъчно предвид на всички останали факти, които са установени по делото. В хода на ревизионното и съдебно производство и тримата доставчика не са били открити, респективно не са представили документи, свързани с процесните фактури. Според обясненията, дадени от законния представител на ЕТ "Емо - Беркант Юмер", транспортирането на строителните материали и оборудване е ставало от фирмите - доставчици, чийто представители са съставяли фактури и пътни листове. От страна на ревизирания търговец са представени само фактурите и пътните листове, целящи да установят транспортирането на стоките от доставчиците "Билд" ЕООД и "Нивеко - 60" ЕООД до складовата му база. Относно доставчика "Виа Строй 2010" ЕООД са представени единствено фактурите. Като се има предвид, че спорните фактури имат за предмет доставка на строителни материали със значително количество и обем, правилно приходната администрация и съдът са акцентирали на обстоятелствата, свързани с транспортирането им, което се предполага да е извършено със специализирани товарни превозни средства. По делото е постъпила информация от Столична дирекция на вътрешните работи за това, че няма данни за регистрирани превозни средства на името на трите дружества - доставчици. Достоверността на съдържанието на пътните листове към фактурите, издадени от "Билд" ЕООД и "Нивеко - 60" ЕООД, е оборена посредством събраните в хода на ревизионното производство документи. Безспорно е установено, че превозните средства, посочени в пътните листове не са собственост на "Билд" ЕООД и "Нивеко - 60" ЕООД, респективно не са ангажирани доказателства за наемането на тези превозни средства от трети лица. Не е установена и връзката между физическите лица, посочени като водачи и дружествата - доставчици. Така например за превозното средство, посочено в пътните листове към фактурите с доставчик "Билд" ЕООД с марка "Волво", рег. № ****становено, че под този регистрационен номер в регистрите на КАТ е регистриран товарен автомобил с марка "Щаер", собственост на лице, което е починало през 2009 г., а лицата, вписани като водачи не са в трудово - правни отношения с дружеството. След проверка в регистрите на СДВР и НАП от страна на ревизиращите органи е установено, че превозните средства, фигуриращите в пътните листове на "Нивеко - 60" ЕООД, всъщност са два леки автомобила, собственост на "Интерлийз Ауто" ЕАД и специален автомобил, собственост на "Родопи Експрес" ЕООД, с които средства не е имало фактическа възможност да се транспортират строителни материали. Установено е още, че лица с посочените в пътните листове имена като водачи, не са назначавани в "Нивеко - 60" ЕООД. Освен това, пътните листове, които са издадени от името на посочените две дружества са подписани единствено от Беркант Юмер като лице, което ги е приело и проверило, като в същите липсва подпис на водача и издателя на пътния лист, което допълнително поставя съмнение в достоверността на тези документи. Предвид тези факти, правилно решаващият съд е приел, че доказателствената стойност на пътните листове е опровергана, както и, че от страна на ревизираното лице не са ангажирани допълнителни доказателства за установяване на обстоятелствата, свързани с транспортиране на материалите и оборудването, като например чрез разпит на лицата, посочени като шофьори. С оглед изложеното възниква основателно съмнение за това, че пътните листове не носят достоверна информация и са представени от ревизираното лице единствено с цел да получи право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Освен фактурите, не са представени други двустранно подписани документи, които да установяват доставянето на процесните стоки от посочените три дружества, поради което правилно съдът е приел ревизионния акт за законосъобразен в тази му част. По отношение на услугите, предмет на спорните фактури - изкопи с верижен трактор, услуги с багер и наем на машини, не е доказана последваща реализация. От страна на данъчно задълженото лице не са ангажирани доказателства за реалното извършване на услугите. Към фактурата с доставчик "Нивеко - 60" ЕООД, имаща за предмет "изкоп с багер" и "услуги с багер" е представен документ, озаглавен "Ежедневен отчет на машиниста", който правилно не е ценен от съда, тъй като не съдържа конкретна информация за доставката - не са посочени данни за лицето, извършило услугата, няма данни за конкретните дни, през които са извършени изкопните работи, липсва подпис на машиниста. Както бе казано по-горе, по делото е установено, че този доставчик не притежава собствени или наети превозни средства, в това число и багер, което е допълнителна индиция за нереалност на доставката. По отношение на доставката от "Билд" ЕООД с предмет "изкопи с верижен багер" е представена единствено фактурата. Към третата спорна фактура за услуги с доставчик "Виа Строй 2010" ЕООД имаща за предмет "наем на машини за 12 месеца по договор" е представен Договор от 01.01.2010 г., по силата на който на ЕТ "Емо - Беркант Юмер" се предоставят под наем 3 броя комбинирани багери. В договора багерите не са индивидуализирани по никакъв начин, било то чрез посочване на марка, модел или регистрационен номер. Не са представени доказателства за предаване и получаване на машините за ползването им под наем за срок от една година, както и липсват доказателства за това този доставчик да е разполагал с такива машини. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, счита, че действително не са събрани доказателства за осъществяване на услугите по посочените три фактури. Следва да се отбележи още установеното от експерта по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза относно подадените отчетни регистри по ЗДДС от двама от доставчиците, а именно: фактурите с доставчик "Билд" ЕООД, издадени през м. 10.2011 г. не са отразени в дневника за продажби и справката - декларация по ЗДДС за този период; от фактурите с доставчик "Нивеко - 60" ЕООД единствено тези, издадени през м. 06.2011 г. /които са три на брой при общо десет фактури/, са отразени от доставчика коректно. И двете дружества не са подавали годишна данъчна декларация за 2011 г. по ЗКПО. Друга косвена индиция за нереалност на спорните доставки, особено тези, имащи за предмет услуги е обстоятелството, че през процесните периоди доставчиците не са имали наети работници и не са разполагали с материална, стокова и техническа обезпеченост за извършване на доставките. Действително този факт сам по себе си не е достатъчен, но съпоставен с всички останали факти и предвид липсата на документи, установяващи предаването на стоките от конкретните трима доставчици и извършването на услугите, води до извода за ненастъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд с практиката на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС чрез позоваване на тълкуването на материалния закон, дадено в решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11, както и в решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11. Действително добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката. Относно доставките на стоки, настоящият случай не е такъв, тъй като от страна на данъчната администрация е установено неправомерно поведение на ревизираното лице чрез представяне на документи с невярна информация, което изключва неговата добросъвестност. При това положение националната юрисдикция може да прецени, че доставката на стоки е извършена от други стопански субекти, а не от доставчиците, когато въз основа на обективни данни по делото се предполага, че лицето е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, в който случай се отказва право на приспадане на ДДС /в този смисъл е отговорът на въпрос 4 в решението на СЕС по дело С-324/11/. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника, с оглед на което в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 4 541,06 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение