Решение № 14155 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3355/2014 г.

Решение № 14155 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3355/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК. Образувано е по жалба на началника на МП "Варна Запад" при Митница Варна, представен от юрисконсулт Людмила Тодорова, срещу решение № 27/8.01.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3037 по описа за 2013 г., с което е отменен отказ на началника на МП "Варна Запад" за връщане на стоки - 373 броя врати, обективиран в писмо изх. № И 47-163/1.08.2013 г. Твърди се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на "Изток Инвест 96" ООД против писмото. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - "Изток Инвест 96" ООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд възприе основание за недопустимост на оспореното съдебно решение. Административен съд Варна е сезиран от "Изток Инвест 96" ООД с жалба срещу писмо изх. № И 47-163/1.08.2013 г. на началника на МП "Варна Запад". Според жалбоподателя писмото обективира отказ за връщане на стоки - 373 броя врати. По установяванията на административния съд митническите органи са образували административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № 268/17.07.2013 г. срещу неизвестен нарушител и на основание чл. 229 от ЗМ са задържали процесните 373 бр. каси за врати. За съставянето на АУАН вносителят на стоката "Изток инвест" ООД не е уведомен, тъй като не е страна в производството. С молба вх. № И 47-163/25.07.2013 г. дружеството е поискало от началника на МП "Варна Запад" да му бъде съставен АУАН или да се разпореди връщане на задържаната стока. В отговор, с оспореното писмо, на молителя е съобщено, че за стоките, които са задържани на основание чл. 229 от ЗМ, е съставен акт за митническо нарушение срещу неизвестен нарушител на основание чл. 232, ал. 1 и чл. 233, ал. 1 и ал. 5 от ЗМ. С обжалваното решение съдът е отменил обективирания в писмото отказ на митническия орган и е разпоредил връщане на делото нему за произнасяне съгласно дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. Според инстанцията по същество АУАН е съставен срещу неизвестен извършител, което е лишило жалбоподателя от правото да участва в административнонаказателното производство, като му е отречено и правото на собственост върху процесните вещи. Като противоречаща на закона е определена практиката на административния орган да образува административнонаказателно производство срещу неизвестен извършител и да изземе стоките от вносителя на основание чл. 229 от ЗМ без той да може да се защити. Решението е недопустимо. Възприемането на този порок е в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК. Неправилен е изводът на съда за съществуването на белезите на индивидуален административен акт в оспореното писмо на началника на митническия пункт. Засягането на правната сфера на жалбоподателя е осъществено с изземването на спорните стоки и е функция на твърдението му, че той е техен собственик. Писмото само съобщава факта на задържането на вратите и на съставянето на АУАН, а не разпорежда правна промяна /не създава права или задължения и не засяга непосредствено права, свободи и законни интереси на адресата - чл. 21, ал. 1 от АПК/, срещу която да е допустима защита със средствата на съдебното оспорване. Изземването от митническите органи на процесните стоки е правно действие в изпълнение на правомощието им по чл. 229, ал. 1 от ЗМ и част от динамичния фактически състав на административнонаказателното правоотношение. Уредбата в чл. 229 от ЗМ е специална по отношение на тази по чл. 41 от ЗАНН. Правилата за управление и разпореждане с иззетите вещи се съдържат в ЗАНН - чл. 42, ал. 1, т. 10; чл. 46; чл. 54; чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН. Специалната уредба на чл. 229, ал. 2 от ЗМ ограничава съхраняването на иззетите вещи със срок - до приключване на административнонаказателното и наказателното производство. При липса на уредба е приложим НПК по препращане от чл. 84 от ЗАНН /така вж. ТР № 17/17.06.1986 г. на ОСНК на ВС по н. д. № 75/1985 г./. При това препращане е мислимо и прилагането на правилата на чл. 111 - 113 от НПК, поради което са несподелими аргументите на административния съд за липса на ред за защита. Без да е налице индивидуален административен акт не съществува и спор подведомствен на административния съд /чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК/, поради което образуваното пред него производство е недопустимо /чл. 159, т. 1 от АПК/. Средството за изправяне на опущението на съда е обезсилването на постановеното от него решение и прекратяване на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение