Решение № 5038 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1733/2013 г.

Решение № 5038 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1733/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Анджело Пантаротто срещу решение № 907 от 22.11.2012 г. по адм. д. № 807/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 876/30.07.2012 г. на Началника на РУП - гр. Ботевград за наложена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ принудителна административна мярка - отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. Излагат се доводи за неправилност на решението. Оспорват се изводите на съда, че в акта за установяване на административно нарушение и в заповедта е посочено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, твърди, че в акта е записана разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП и не се посочва издаване на талон за медицинско изследване, номер и модел на измервателното устройство. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че принудителната административна мярка е наложена в съответствие с изискванията на закона. Посочил е, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение не са били оспорени от адресата на ограничителната мярка в хода на административното производство във връзка с процесната заповед, при което законосъобразно са възприети при издаване на оспорваната заповед. Водачът е управлява МПС и е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство, което създава непосредствена опасност за участниците в движението и съставлява основание по смисъла на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на визираната в закона принудителна административна мярка. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че не е разбрал какво се иска от него при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, не е поискал изясняване, не е направил възражение по акта, не е ангажирал доказателства в хода на административното и съдебно производство, които да оборят констатациите в акта за установяване на административно нарушение, че на 20.07.2012 г. е управлявал МПС и отказал да бъде изпробван с техническо средство. Решението е правилно. Посочените възражения на жалбоподателя са били неотносими, тъй като основанието за налагане на административната мярка не е акта за установяване на административно нарушение, а на обстоятелствата установени с него. Мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се налага и при отказ водачът да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца Установено е, че жалбоподателят, управлявайки лек автомобил БМВ, собственост на друго лице, е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с №. АРВА, като му е връчен и талон за медицинско изследване. Съставен е акт за установяване на административно нарушение на 20.07.2012 г., връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Иззето му е свидетелството за управление на МПС. Правилни са изводите на съда, че целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Съдът изцяло и обосновано е отговорил на всички доводи в подадената жалба, не е налице неправилно тълкуване на събраните доказателства. Правилно е прието, че обстоятелството, че в заповедта не е посочен срокът за обжалване и органът пред който може да се обжалва заповедта, не води до незаконосъобразност на акта, а е свързано със срока за обжалване. Съдът е изложил подробни и обосновани мотиви относно законовата компетентност на органа издател на административния акт. Жалбоподателят не е поискал прилагането на заповед № 1339/2007 г. на министъра на МВР, за да твърди, че изводите на съда са необосновани. Неоснователно е твърдението, че не са обсъдени доводите на жалбоподателя за нищожност на акта. По преписката е представени издадения талон за медицинско изследване, с разписка за връчването му срещу на водача на МПС, поради което са неоснователни доводите в жалбата за липса на доказателства в тази насока, както и за записаната в заповедта разпоредба на ЗДвП. Фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение не са оспорени в първоинстанционното съдебно производство. Освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК. От неоспорените фактически констатации е установено наличието на основанията за прилагане на принудителната административна мярка по 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП по реда на АПК, независимо, че в акта за установяване на административно нарушение и в заповедта е посочена същевременно и разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, касаеща административнонаказателната отговорност. В заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, като основание за издаване на оспорената пред съда заповед, поради което не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Към писмената защита на жалбоподателя, представена на 15.03.2013 г., след съдебното заседание, е приложено копие от решение по канд. № 1018/2012 г. на Административен съд София област. Освен, че не е приобщено като доказателство по делото по съответния ред, представеното решение е неотносимо в настоящото производство, тъй като касае административнонаказателна отговорност за реализирането на която законовите предпоставки са други и в което са изложени мотиви за непредставяне на доказателства за упълномощаване на началника на РУП Ботевград да издаде наказателното постановление, за което е посочена различна заповед от тази за упълномощаване да издаде заповед за налагане на временна принудителна административна мярка - до решаване на въпроса за отговорността. В заповедта за налагане на принудителната административна мярка не е записано, че свидетелството за управление на моторно превозно средство се отнема временно, за не повече от 6 месеца, но това следва по силата на закона. Воден от изложеното, Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Седмо отделение