Решение № 15375 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2013 г.
ВАСII отделение20.11.2013 г.докладчик т Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 822/03.04.2013 г., постановено по адм. д. № 4645/2012 г. на Административен съд - гр. Варна. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15375 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Лилия Иванова Вълчева и Петър Куртев Вълчев, двамата от гр. Варна, срещу решение № 822/03.04.2013 г., постановено по адм. д. № 4645/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени изцяло с произтичащите от това последици. Ответниците по касационната, н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър и физическите лица Димитра Дукова Димитрова, Милка Николова Георгиева, Киряки Минева Стоянова, Руска Друмева Мухлева, Радка Николова Георгиева и Невянка Йорданова Кирова, не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Лилия Иванова Вълчева и Петър Куртев Вълчев, срещу Заповед № КД-14-03-2582/08.10.2012 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, с която на основание § 4к, ал. 13, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на решение на Комисията по ал. 12 и протокол № 76/09.05.2012, т., т. 2, е одобрено изменението на Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за район "Приморски" гр. Варна, по отношение на поземления имот с идентификатор 10135.2517.743, като вместо записания собственик за имота в кадастралните регистри Лилия Иванова Вълчева се записват като собственици н-ци на Мина Стоянов Миников, като се взема предвид Решение № 694 от 09.05.2000 г. на поземлена комисия гр. Варна. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като с решение на Върховния касационен съд, водено от ищците, н-ци на Мина Миников, е признато за установено по отношение на жалбоподателите Вълчеви, че не са собственици на посочения имот, поради което не е било налице основание да бъдат записани в кадастралните регистри като собственици на 600 кв. м. от имота. Приел също така, че процедурата по одобряване на плана за новообразувани имоти, че по отношение на процесния имот, е налице разрешен спор за материално право, поради което законосъобразно н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър е издал процесната заповед за изменението на кадастралните регистри, с която се записват посочените н-ци за негови собственици. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че с решение на Върховния касационен съд /ВКС/ е прието, че жалбоподателите Вълчеви не са собственици на имот с идентификатор 10135.2517.743, район "Приморски" гр. Варна, като решението е постановено по иск на н-ци на Мина Стоянов Миников. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, се установява по безспорен начин, че имотът предмет на това решение е идентичен с имота, предмет по настоящето дело, както и с имот № 743 по кадастралния план и по плана за новообразуваните имоти и помощния кадастрален план. Исковото производство е започнало през 2007 г., преди издаването на заповедта от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за район "Приморски", в който попада процесният имот. За същия н-ци Мина Миников притежават решение на поземлената комисия, че им се възстановява правото на собственост в същия район. Установено е също така, че в кадастралните регистри имот с идентификатор 10135.2517.743 е записан в собственост на Вълчеви до размер на 600 кв. м. и на н-ци Миникови за останалата част от площта му до 742 кв. м. От решението на ВКС се установява, че не е установено праводателката на Лилия Вълчева да е получила правото на ползуване на имота на някое от основанията по § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и пр. Като се имат предвид тези релевантни за спора факти и при съвкупното им обсъждане, при правилно прилагане на закона и обосновано първоинстанционният съд е приел, че с решението на ВКС е разрешен спорът за материално право по § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, като н-ци Миникови са установили, че Вълчеви не са собственици на имота, поради което не са в правото си да бъдат записани като такива на част от него. С оглед на това правилно е прието, че е налице основанието за изменение на планът за новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал. 13, т. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ, което след одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, какъвто е настоящия случай, компетентен да издаде заповедта е н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло, при постановяване на решението съдът не е допуснал твърдяните касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,