Решение № 1979 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2010 г.

Решение № 1979 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Георги Илиев Иванов от с. Каменец, Плевенска област, чрез пълномощника си адв. Найденов срещу заповед № ЛС-04-36/13.01.2010 г. на министъра на правосъдието, с което е отменено разпореждане рег. № 10711 от 28.10.2009 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Релевират се оплаквания за нищожност на издадения административен акт, като се излагат съображения и за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че разпореждането на прокурор от ВКП за сезиране на министъра на правосъдието е просрочено, поради което и издателят на заповедта не е имал процесуална възможност да се произнася. Поддържа се становище за законосъобразност на разпореждането на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията". Жалбоподателят счита, че към датата, на която е почнал да търпи наказанието си "лишаване от свобода" по НОХД № 71/1989 г. на ОС - Ловеч, е влязъл в сила Законът за амнистията и освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6/1990 г.), поради което изтърпяното в повече наказание от две години, два месеца и четиринадесет дни следва да му бъде зачетено при изпълнение на останалите присъди. Иска се отмяна на заповедта. Ответникът министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендират се разноски. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима. Не са налице данни за надлежно връчване акта на жалбоподателя. По същество е основателна. С разпореждане рег. № 10711/28.10.2009 г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е наредил да се зачете на лишения от свобода Георги Илиев изтърпяното наказание в повече от законоустановеното в размер на 2 г. 2 м. и 14 дни по НОХД № 71/89 г. на Окръжен съд гр. Ловеч. Разпореждането е издадено на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС). Съгласно чл. 190 от ППЗИНЗС, зачитането по чл. 179, ал. 2 от ЗИНЗС се извършва със заповед на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията." Тази заповед притежава белезите на индивидуален административен акт и по силата на чл. 81, ал. 1 и чл. 83, ал. 3 от АПК подлежи на оспорване и протест пред по-горестоящия административен орган - министъра на правосъдието. Със заповедта, предмет на съдебен контрол в настоящото производство, въпросът е решен по същество. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от АПК в този случай предмет на съдебна проверка е актът на по-горестоящия административен орган. Министърът на правосъдието е сезиран от прокурор при Върховната касационна прокуратура с искане за отмяна на разпореждането, издадено от директора на ГД "ИН". Тези правомощия са разписани в чл. 146 от ЗСВ, като съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2, т. 3 от ЗСВ прокурорът, при упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане и за отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1, може да спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред. Упражняването на надзор за законност във връзка с изпълнение на наказанията не е обвързано с преклузивни срокове. За да отнесе въпроса за зачитане на изтърпяно в повече наказание при изпълнение на присъда, прокурорът е приел, че разпореждането на директора на ГД "ИН" противоречи на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗИНЗС. При установена фактическа обстановка досежно влезлите в сила присъди на Георги Илиев Иванов и справките относно изтърпените наказания "лишаване от свобода" е направен извод, че ако е бил налице неоснователен престой в затвора на осъдения по НОХД № 71/89 г. на Окръжен съд - Ловеч, то той не е в резултат на задържането в повече от срока на определеното от съда наказание от три години лишаване от свобода, а на закъсняло признаване на ефекта от проведената амнистия съгласно Закона за амнистията и освобождаване от изтърпяване на наказанието (обн. ДВ, бр. 6 от 19.01.1990 г., в сила от същата дата). Прието е, че това е неоснователно задържане, за което осъденият може да търси правата си по реда на ЗОДОВ, но не може да търси защита с приложението на чл. 179, ал. 2 от ЗИНЗС. В разпореждането на ВКП е посочено, че присъдата по НОХД № 71/1989 гд. е изменена с намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода от четири на три години в извънинстанционното производство по реда на надзора. Решението на Върховния съд е влязло в сила на 15.04.1992 г. и след като в това производство не е обсъждан въпросът за неправилно привеждане на присъдата в изпълнение, то съдебният извод е изтълкуван в смисъл, че присъдата е влязла в сила, наказанието е изпълнимо и последиците от осъждането не са заличени. Тези съображения са възприети в заповедта на министъра на правосъдието, поради което същият е отменил изцяло разпореждането на главния директор на ГД"ИН". Настоящият съдебен състав счита оспорената заповед за незаконосъобразна поради допуснато нарушение на материалния закон. Георги Иванов е осъден на четири години лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 343, ал. 2 от НК по непредпазливост, с присъда № 49 от 1.11.1989 г. по НОХД № 71/1989 г. на Окръжен съд - Ловеч. Присъдата е влязла в сила на 15.11.1989 г. С решение по н. д. № 44/1992 г. на ОС - Ловеч присъдата е намалена по реда на надзора на три години лишаване от свобода. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за амнистия и освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6/19.01. 1990 г., в сила от 19.01.1990 г.) осъденият Георги Иванов е освободен от затвора на 18.03.1994 г. с надлежно разпореждане. Но същият е постъпил в затвора за изпълнение на тази присъда на 26.02.1991 г. и съгласно приложената справка е изтърпял реално наказание от 2 години, 2 месеца и 14 дни - наказание, наложено по влязла в сила присъда преди влизане в сила на този закон, освобождаването от което произтича от чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за амнистия и освобождаване от изтърпяване на наложени наказания и настъпва от датата на влизане в сила на закона на основание чл. 2, ал. 1 от същия. Ето защо, предвид датата на влизане на присъдата по НОХД № 71/1989 г. на ОС - Ловеч в сила, към момента на постъпване на осъдения в затвора са били налице законовите предпоставки същият да бъда освободен поради амнистия и да не търпи наложеното му наказание. Обстоятелството, че същият е изтърпявал наказание в по-кратък от определения с присъдата срок е ирелевантно с оглед настъпилите последици от амнистията спрямо осъденото лице. Видно от приложените по делото справки, за последващите наказания лишаване от свобода, наложени с влезли в сила присъди, е определено едно общо наказание; приведени са в изпълнение наказанията по съответните влезли в сила присъди на Георги Иванов, зачетен е остатък от неизтърпяно наказание. Но изтърпяната част от наказанието по НОХД № 71/1989 г. на ОС - Ловеч следва да бъде зачетена на общо основание като "изтърпяно над срока" по смисъла на чл. 179, ал. 2 от ЗИНЗС, тъй като същото не е следвало да бъде изпълнявано по силата на настъпилата амнистия. Цитираната разпоредба не изисква зачитане на изтърпяно еднородно наказание. Всяко изтърпяно наказание лишаване от свобода над законоустановения срок следва да бъде зачетено при общото изпълнение на наказанията. Предвид изложеното оспорената заповед на министъра на правосъдието следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Воден от горното, Върховният административен съд