Решение № 12703 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2025 г.

ВАСОсмо отделение09.12.2025 г.докладчик Росица Драганова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 22101/26.06.2025 г., постановено по адм. дело 712/2025 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА София Мюзик Ентъртейнмънт Концертс ЕООД, ЕИК 207318623, да плати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 606,31 лв. (хиляда шестстотин и шест лева и тридесет и една стотинки).

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на София Мюзик Ентъртейнмънт Концертс ЕООД, чрез адв. Чучев, срещу Решение 22101/26.06.2025 г., постановено по адм. дело 712/2025 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът развива съображения за субективност при преценката на фактите и доказателствата от ревизиращите органи. Твърди че съдът е достигнал до неверен извод за липса на реални доставки по фактурите от Крепа Вита ЕООД, ИН Лайн ЕООД и Подинв 2 ЕООД. В тази връзка поддържа, че дружеството е осчетоводило коректно доставките и не са налице данни за неспазване на приложимите счетоводни стандарти, което се подкрепя от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение със следващите се от това законни последици. Ответникът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Бакалова, която я оспорва и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно изготвен списък с разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е бил РА Р-22221024000864-091-001/26.09.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение 1604/11.12.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на София Мюзик Ентъртейнмънт Концертс ЕООД за данъчни периоди м. 05, м. 06 и м. 09.2023 г. са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 11 612 лв. и законна лихва в размер на 1 791,46 лв. По фактите административният съд е установил, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221024000864-020-001/14.02.2024 г. На следващо място в решението са обобщени процесуалните действия и констатациите на органите по приходите в хода на ревизията. Въз основа на извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращият екип е направил предложение за корекция на декларираните данъчни резултати на основание чл. 68, ал. 1, т. 1-т. 2 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Мотивите да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 280 лв. по две фактури, издадени от Подинв 2 ЕООД, в размер на 4 706 лв. по две фактури, издадени от ИН Лайн ЕООД и в размер на 3 626 лв. по фактура 40...01171/04.09.2023 г., издадена от Крепа Вита ЕООД, са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22221024000864-092-001/29.08.2024 г. Адресатът му не е възразил срещу констатациите в доклада по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. По искане на жалбоподателя по делото е назначена ССЕ, чието заключение е приобщено към доказателствения материал. Според отговорите на вещото лице Ковачева, разходите за външни услуги намират отражение в транзитни сметки, които нямат начално и крайно салдо, приключват се в края на периода и съгласно примерния индивидуален сметкоплан намират отражение в сметките от група 60. Същите са осчетоводени правилно от София Мюзик Ентъртейнмънт Концертс ЕООД съгласно действащото законодателство, като е налице остатък за плащане по фактурата от Крепа Вита ЕООД в размер на 5 756 лв. В констативно-съобразителната част на ССЕ са описани разминаванията при декларирането на процесните фактури в предходни или последващи месеца на издаването им данъчни периоди. От правна страна след проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 118, ал. 2 ДОПК, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК. В хода на ревизионното производство не са намерени съществени процесуални нарушения, даващи основание за отмяна. По същество решаващият съд е достигнал до заключение за правилно приложение на материалния закон с обжалвания РА. В това отношение са взети предвид изискванията на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според които необходимо условие за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е да се установи получаването на стоката/услугата от правоползващия именно от доставчика, посочен като такъв във фактурата. Доказателствената тежест за установяване на положителния факт е на данъчно задълженото лице, черпещо изгодните правни последици. В конкретния случай отказът на органите по приходите да бъде признато спорното право е обоснован въз основа на констатации за липса на доказателства за реално извършени доставки от издателите на процесните фактури. Констатираното от ревизиращите органи не се опровергава при преценка на фактите и ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства, тъй като не се установяват параметрите и механизма на изпълнение на услугите, както и използваните в тази връзка материали, техника и персонал. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са в съответствие със събраните доказателства. Съвкупната преценка и съпоставката на ангажираните доказателства по делото потвърждава крайното заключение за законосъобразност на административния акт. Наведените оплаквания срещу съдебните изводи по приложението на материалния данъчен закон не се установяват при извършената проверка от касационната инстанция. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗДДС, доставчик е данъчно задълженото лице, което извършва доставката на стока или услуга. Правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на формални условия, така и на материалноправни в същия смисъл решение на СЕС от 09.12.2021 г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o., т.т. 24, 30 и 40. Що се отнася до материалноправните условия, от чл. 168, б. а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчно задължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчно задължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Пределите на правния спор в случая са очертани точно от първостепенния съд възникнало ли е за София Мюзик Ентъртейнмънт Концертс ЕООД това право по процесните фактури с издатели Крепа Вита ЕООД, ИН Лайн ЕООД и Подинв 2 ЕООД за рекламни услуги (фактура 0456/09.08.2023 г.) и множество други дейности, свързани с организация и провеждане на концерти осигуряване на монтаж и демонтаж на сцена, озвучителна и осветителна апаратура (според изискванията на артиста и капацитета на мястото), бекстейдж шатра с оборудване, захранваща връзка с ел. мощности, технически персонал, охрана и пропускателен режим. Между страните по делото не са спорни обстоятелствата във връзка с изпълнението на формалните законови условия за притежание на данъчен документ фактура и отразяването ѝ в отчетните регистри и СД за ДДС за съответния данъчен период. Правилно решаващият съд приема, че дружеството-жалбоподател не е успяло да проведе главно и пълно доказване на отречените факти от органите по приходите наличие на реални доставки по представените фактури. В допълнение към мотивите на решаващия съд следва да се отбележи дублирането на дейностите, вкл. идентичното възнаграждение, между договорите от 01.08.2023 г. с Крепа Вита ЕООД и от 20.06.2023 г. с ИН Лайн ЕООД (за фактура 318/23.05.2023 г.) по отношение на събитието Концерт на Джипси Кингс (с П. Р.) на 16.09.2023 г. В тази насока не само ангажираната първична документация, но и поставените задачи към вещото лице по ССЕ, не спомагат за изясняване на оспорените факти и обстоятелства с процесния РА и РД към него. Касаторът не развива доводи в тази насока. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА и е отхвърлил жалбата на София Мюзик Ентъртейнмънт Концертс ЕООД, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните пороци в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника, на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер от 1 606,31 лв. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,