Решение № 13311 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10820/2016 г.

Решение № 13311 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10820/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив против решение № 1597/05.08.2016 г., постановено по адм. д. № 28/2015 г. по описа на Административен съд –Пловдив, в частта в която е изменен РА № 261301843/01.07.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 976 от 18.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив. Ответникът К. Г. Н. в представен писмен отговор от адв. К. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. По същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част първоинстанционният съд е изменил ревизионен акт № 261301843/01.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта в която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за 2007 г. като е намалил размера на данъка от 14 393, 16 лв. на 7091. 32 лв. и размера на лихвата от 8 499, 71 лв. на 4187, 69 лв. С решението в необжалваната му част съдът е отменил РА, в частта в която е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); , за 2006 г., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., ведно с прилежащите лихви и вноски за ДОО и ЗО. За да постанови решението си, първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в РА. Отчел е, че в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като във връзка с това е указал на ревизираното лице доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК. За ревизираната 2007 г. първоинстанционният съд е извършил анализ на паричните потоци на годишна база, а не както неправилно е извършен от органа въз основа на приетите междинни салда. Спорен по делото е бил въпросът до установената с РА приходна част, като жалбоподателката е твърдяла, че през 2007 г. е разполагала със сума в размер на 30 000 лева, представляващи върнати парични средства по догори за заеми, които тя е предоставила на Ж. Г. през 1999 г. и на Д. Д. през 2003 г. в общ размер на 30 000 лв. Въз основа на представените при ревизията договори за заем, разписки, както и свидетелските показания съдът е приел, че през 2007 г. жалбоподателката е разполагала с парични средства в размер на 30 000 лв., поради което не е налице превишаване на разходите на жалбоподателката със сумата от 66 557. 31 лв. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Направените от съда изводи, че е допусната незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни салда, при което се нарушава принципът на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток, е обоснован. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да се налице несъответствие между приходи и разходи. Установените несъответствия между получените приходи, доходи на ревизираното лице и финансовото му състояние за ревизирания период съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В случая този принцип не е спазен и органите по приходите са разделили данъчната година на части. Възраженията на касатора се свеждат до неправилност на изводите на съда относно реалното връщане на сумите по договорите за заем, приложени по делото и липсата на доказателства относно възможността на заемополучателите да върнат съответните заемни средства. Действително, в случая дадените и върнатите заемни средства не са декларирани от ревизираното лице, но то не е било задължено да ги декларира. Договорите за заем и съответните разписки за връщане на сумите са представени от ревизираното лице още при започване на ревизията. В случая, след като са били налице данни за върнати на ревизираното лице заемни парични средства, то приходните органи е следвало да съберат доказателства в тази насока и преди всичко доказателства относно възможността на заемополучателите да върнат заетите им суми. От данните по делото обаче е видно, че до заемополучателите няма изпратени искания за предоставяне на документи и писмени обяснения по чл. 57 ДОПК, а органът по приходите се е ограничил единствено с констатациите, че представените писмени документи за заемни правоотношения и върнати заемни суми са частни по своя характер, без достоверна дата и съдържание и са нереални по своя характер. Настоящият състав на ВАС намира за законосъобразни изводите на АС-Пловдив, че през 2007 г. жалбоподателката е разполагала със суми в общ размер на 30 000 лв., представляващи върнати заемни средства, поради което превишаване на разходите на жалбоподателката не е в констатираният от приходните органи размер. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на РА, в обжалваната му част АС-Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените по делото разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,