Решение № 591 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15811/2014 г.

Решение № 591 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15811/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Доско Минчев Досев от гр. Нови Пазар против решение № 67 от 18.11.2014 г., постановено по адм. дело № 163 от 2014 г. по описа на Административния съд - Шумен. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Доско Минчев Досев по чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица - полицейски служители в РУ Нови пазар към ОДМВР - Шумен. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 335 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и уважаване на исковата претенция ведно с извършените разноски. Ответната страна - ОД на МВР гр. Шумен, чрез процесуален представител юрк. И. Иванова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. С исковата молба, с която е сезиран административният съд, ищецът е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица - полицейски служители в РУ Нови пазар към ОДМВР - Шумен. Досев е посочил, че във връзка с управление на МПС му е бил съставен акт, който обаче не му е бил връчен и предявен. Същевременно към момента на извършване на нарушението, му е бил иззет контролния талон и въпреки опитите на ищеца да се снабди с препис от акта, такъв не му е бил връчен. Доско Досев посочил, че гореописаната ситуация продължила повече от година и този факт накърнил съществено правата му, тъй като не е имал възможност да управлява МПС. Административният съд е отхвърлил иска приемайки, че не са налице елементите от фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на административния орган на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. За да достигне до този извод административният съд е приел, че Досев сам е отказал получаването на АУАН № 016567 от 12.06.2009 г. още при съставянето му, като това му действие е установено на база свидетелски показания и липсата на подпис под разписката за връчването на акта. Също така на другия ден след извършване на нарушението, за което е съставен горепосоченият акт, Досев, управлявайки МПС, отново е бил спрян от полицейските органи и пак е отказал връчването на административния акт. На това основание съдът приел, че има установен отказ на касационния жалбоподател да получи екземпляр от АУАН, което от своя страна опровергава твърденията му за противоправно поведение на полицейските служители. По отношение на останалите предпоставки по ЗОДОВ съдът е приел, че Доско Минчев Досев не е успял да докаже твърдените с исковата молба психически и емоционални изживявания, поради което в заключение е прието, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Постановеното решение е правилно. Обоснован е изводът на съда, че ищецът сам се е поставил в ситуацията да не разполага с АУАН, при съставянето на който му е иззет контролния талон. Установено по делото е, че ищецът е отказал да подпише и получи АУАН при съставянето му. Правилно съдът е кредитирал по този въпрос свидетелските показания на свидетелите Станимиров, Петров и Иванов, тъй като те съвпадат с отразеното в АУАН, а както е отбелязъл и административният съд, това обстоятелство не се оспорва и от ищца. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е игнорирал обстоятелството, че ответникът е направил отказ по молбата на ищеца от 15.06.09 г., в която се е съдържало и искане да му бъде представен екземпляр от АУАН. Това обстоятелство е обсъдено от съда и по него съдът е изложил мотиви, че с молбата от 15.06.2009 г. ищецът е искал връщане на талон за регистрация на МПС, който не му е бил отнеман, а непредставянето на препис от АУАН не е съществено процесуално нарушение, тъй като то не е рефлектирало върху правото на защита на ищеца, който е обжалвал пред съда НП, издадено във връзка с този акт. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява посочените мотиви като неотносими към спорния въпрос, макар да възприема крайния извод на съда, че непредставянето във връзка с тази молба на препис от АУАН, не е увреждащо ищеца. Съображенията на настоящата инстанция са следните. В молбата си от 15.06.2009 г. ищецът наред с регистрационния талон на автомобила (за който не е установено да е иззет от съставителя на акта, както правилно е посочил административния съд) е поискал да му бъде даден препис от съставения му акт. Установено е, че ищецът е отказал да подпише АУАН. Съгласно чл. 43, ал. 5 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), към който препраща чл. 189, ал. 14 ЗДвП при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. По аргумент на противното, когато нарушителят откаже да подпише акта, препис от него не му се връчва. Следователно, по аргумент от посочената разпоредба в ЗАНН, административният орган, не е действал незаконосъобразно, отказвайки да удоволетвори молбата на ищеца от 15.06.2009 г. за връчване на препис от АУАН, тъй като той не е бил подписан от нарушителя. От друга страна, на молбата на ищеца от 15.06.2009 г. е отговорено с писмо от 18.06.2009 г., подписано от началника на РУ на МВР-Нови пазар, в което е посочено, че ще бъдат издадени наказателни постановления. Видно от НП № 651/2009, което е издадено във връзка с въпросния акт № 651/12.06.2009 г. е, че то е издадено на 18.06.2009 г. По аргумент от чл. 157, ал. 7 ЗДвП, при издадено НП, контролният талон се връща на нарушителя при връчване на НП и доброволно заплащане на наложената глоба. Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗАНН, препис от НП се връчва срещу подпис на нарушителя. В конкретния случай видно от НП, то е връчено на нарушителя на 19.07.2010 г., на която дата според твърденията в исковата молба и записа в разписката към НП е връчен и контролния талон на ищеца. В исковата молба няма конкретни твърдения във връзка със закъснялото връчване на НП, нито ищецът е ангажирал доказателства по делото, че причината за това е поведение на длъжностни лица на ответника. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя напълно решаващия извод на административния съд, че ищецът с поведението си сам се е поставил в ситуация да не разполага с контролния си талон за периода от 12.06.2009 г. до 19.07.2010 г. и не са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК