Решение № 9055 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 469/2017 г.
ВАСV отделение11.07.2017 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1596/16.11.2016 г. по адм дело № 516/2016 г. на Административен съд - Б. ОСЪЖДА " Югозападно държавно предприятие" ДП, гр. Б., ул. "З." ..№... да заплати разноски по делото в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на сдружение " Асоциация за борба против корупцията - А. Б. К. Б.", гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 2, ет. ..., ап. .... Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9055 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 469/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на " Югозападно държавно предприятие" /ЮЗДП/ ДП, гр. Б., срещу решение № 1596/16.11.2016 г. по адм дело № 516/2016 г. на Административен съд - Б., с което е отменено негово писмо изх. № 03 -00 -1/08.08.2016 г. и му е изпратена преписката за ново произнасяне със задължителни указания. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - сдружение " Асоциация за борба против корупцията А. Б. К. Б.", гр. С., в писмена защита и в съдебно заседание чрез председателя на Управителния съвет и чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че със заявление по ЗДОИ, ответникът по касация е поискал достъп до обществена информация по 15 точки, свързани с проведени две тръжни процедури за проведени обществени поръчки от касатора, като заявлението е било адресирано до друг правен субект, който го е препратил на касатора. С писмо от 25.07.2016 г. директорът на "Югозападно държавно предприятие" ДП, гр. Б., е изложил твърдения, че не е задължен субект по ЗДОИ и исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, но въпреки това го уведомява, че по т. 5 няма постъпили жалби, а по т. 1,2,3,4,6,7 информацията е публикувана на посочени в писмото интернет адреси. За останалата част от исканата информация е посочил, че е необходимо съгласие на трети лица за предоставянето й, поради което удължава срока с 14 дни на основание чл. 31, ал. 1 ЗДОИ. Със следващо писмо, което е оспореното пред първоинстанционния съд сдружението - заявител е уведомено, че третите лица са изразили несъгласие да се предостави достъп до исканата информация на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. Сдружението е оспорило второто писмо, като е изложило оплаквания, че ЮЗДП незаконосъобразно им е отказъл частичен достъп до обществена информация - а именно от т. 8 до т. 15. За да отмени оспореното писмо, АС е посочил, че в писмото има неяснота относно предмета на отказа за предоставяне на информация - по отношение на коя част от заявлението се отнася /от т. 1 до т. 15/, или за всички точки, което препятства съдебния контрол. Отделно не е посочено фактическо и правно основание за постановения отказ по ЗДОИ. Изложил е мотиви, че ЮЗДП е задължен субект по смисъла на ЗДОИ в качеството му на публичноправна организация на основание чл. 3, ал. 2, предл. 1-во ЗДОИ и § 1, т. 4, буква "б" от ДР на ЗДОИ. Липсват доказателства за несъгласие на трети лица, но даже и да имало такива, в оспорения акт е следвало да бъдат изложени мотиви по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ дали не е налице хипотеза на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Предвид липсата на подобна преценка липсват и изискуемите по чл. 38 ЗДОИ задължителни реквизити на решението по ЗДОИ, поради което същото е било отменено и преписката върната за ново произнасяне от директора на ЮЗДП. Решението е правилно като краен резултат. Настоящият съдебен състав не споделя единствено мотивите за неяснота по кои точки е съдебният контрол над оспореното писмо. Като се отчете съдържанието на предходното писмо и съдържанието на жалбата, очевидно е че спорът между страните е относно постановения отказ за достъп до обществена информация по т. 8, 9,10,11,12,13,14,15, по които следва да се произнесе отново директорът на ЮЗДП. Освен това въпреки, че в писмото изрично не е посочено третото лице, което е отказало да бъде предоставена информацията, в преписката се съдържа цитираното несъгласие от името на "Аполо" ООД, подписано от В. Ц. В останалите части изводите на съда са обосновани и законосъобразни - както относно подробно изложените мотиви защо ЮЗДП е задължен субект по ЗДОИ - а именно защото е публичноправна организация, чиито членове на УС се определят от възложител на обществени поръчки - министър на земеделието и храните, съгласно чл. 169, ал. 2 от Закона за горите. По отношение на исканата информация от т. 8 до т. 15 по заявлението директорът на ЮЗДП е следвало да извърши преценка в мотивите на акта си дали исканата информация е обществена или не с конкретизация по отделните точки, което не е направил и не е допустимо в касационната жалба за пръв път да се излагат фактическите и правни основания за постановения отказ. Следва да се има предвид, че доколкото въпросите са свързани с обществена поръчка, при извършване на задължителната преценка дали е налице "надделяващ обществен интерес", такъв е налице, когато чрез разкриването на информацията се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, каквито твърдения заявителят е формулирал още в административното производство. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото липсва правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за настоящето производство - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение