Решение № 9405 от 9.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4492/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив, чрез процесуален представител срещу решение 1251/08.02.2024 г., постановено по адм. дело 1016/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС Пловдив/. Касационният жалбоподател оспорва решението, като поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост. Излага се становище, че в първоинстанционното производство съдът изобщо не е обсъдил изложените от Общината твърдения за неоснователност на предявения срещу нея иск на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Лагеди ООД оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Община Пловдив е осъдена да заплати на Лагеди ООД сумата от общо 132 846,87 лева, от които 109 843,11 лева обезщетение за имуществени вреди, 18 360 лева обезщетение за пропуснати ползи, в следствие на незаконосъобразен административен акт Заповед РД-16-1061/20.10.2016 г. на кмета на район Централен при Община Пловдив за изземване на имот общинска собственост, отменена па съдебен ред като незаконосъобразна, ведно със законната лихва от датата 05.08.2019 г., 325 лева, представляващи деловодни разноски в съдебното производство и 4318,76 лева за адвокатско представителство, като е отхвърлен предявеният иск в останалата му част до пълния размер. От фактическа страна е установено, че по силата на договор за покупко-продажба на постройка, изградена по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ от 2013 г. дружеството Лигеди ООД гр. Пловдив се легитимирало като собственик на постройка със застроена площ от 382 кв.м., изградена в УПИ общинска собственост. За ползване на терен общинска собственост, в изпълнение на нарочно Решение на ОС Пловдив, на Лигеди ООД било издадено разрешение от Кмета на Район Централен при Община Пловдив да извършва търговска дейност на общински имот от 382 кв.м., находящ се на административен адрес бул. Източен 95, като заплаща съответна такса в размер на 422 лева без ДДС. С писмо от 10.06.2016 г., адресирано до дружеството-ищец, същото било уведомено от Кмет на Район Централен, че издаденото му разрешение за ползване на имот общинска собственост за търговска дейност, касаещо извършване на търговска дейност на общински имот с площ от 382 кв.м. на адрес бул.Източен 95 в гр. Пловдив чрез поставяне на магазин за мебели и промишлени стоки е с изтекъл срок на валидност. В тази връзка и на дружеството било указано да премахне магазина и освободи терена общинска собственост, както и че в противен случай ще се проведе процедура по изземване на общинския имот по реда на чл.65 от ЗОС. В хода на развилото се административно производство в крайна сметка била издадена Заповед РД-16-1061/20.10.2016 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив, с която се нареждало да се изземе терен- общинска собственост. В същата било отразено, че на основание чл.65, ал.4 от ЗОС се допуска предварително изпълнение и се определя тридневен срок за изпълнение на заповедта, както и че съгласно чл.65, ал.4 от ЗОС обжалването не спира изпълнението на заповедта. Дружеството обжалвало така допуснатото предварително изпълнение. В производство по чл.166, ал.2 от АПК съдът на два пъти отхвърлил искането за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед на Кмета на Район Централен при Община Пловдив, като се позовал на факта, че заповедта има за предмет изземване на общински поземлен имот, а не премахване на преместваем обект по реда на ЗУТ. С последваща молба, към която било приложено уведомление от председател на комисия, назначена със заповед на Кмет на Район Централен, в което уведомление се посочвало, че в срок до 05.04.2017 г. следва да се изпълни обжалваната заповед, както и че съгласно текста на заповедта принудителното премахване на описания в уведомлението обект магазин за мебели и промишлени стоки ще бъде за сметка на собственика, Лигеди ООД отново поискало от съда в производството по обжалване на процесната заповед да спре предварителното й изпълнение. С определение 703/07.04.2017 г., постановено по адм. дело 2931/2016 г. на Административен съд Пловдив, което било потвърдено впоследствие с Определение 6618/29.05.2017 г. на ВАС по адм. дело 4936/2017 г., било спряно предварителното изпълнение на Заповед РД 16-1061/20.10.2016 г. на Кмет на Район Централен при Община Пловдив до приключване на съдебното производство по нейното обжалване. За тази отмяна било взето предвид обстоятелството, че с посоченото уведомление е заявено именно премахване на изградения върху поземления имот магазин, собствен на дружеството и затова съществува реална опасност то да претърпи значителна и трудно поправима вреда от изземването на терена, указано в заповедта. За постановеното определение на Административен съд Пловдив ищцовото дружество уведомило кмета на район Централен на 10.04.2017 г. и поискало назначената комисия по изпълнение на заповедта да се въздържа от действия по изпълнението й и всякакви интервенции върху магазин за мебели и промишлени стоки в поземления имот. Въпреки това, на 26.04.2017 г. било пристъпено към фактическото премахване на постройката собственост на ищцовото дружество, изразяващо се в нейното разрушаване. По делото е представен договор за наем от 05.04.2016 г. между Лагеди ООД и Сълвър Груп 2 ООД, по силата на който Лагеди като наемодател отдавал за временно и възмездно ползване постройката на адрес бул.Източен 95 с предназначение магазин за мебели срещу месечен наем от 900 лева. Договорът бил сключен за срок от 31.12.2018 г. Поради фактическото разрушаване на вещта предмет на договора, двете дружества го прекратили по взаимно съгласие от 05.04.2016 г. С Решение 1183/03.07.2017 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 2931/2016 г. изпълнената вече Заповед РД-16-1061/20.10.2016 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив била отменена като незаконосъобразна. Това решение било оставено в сила с окончателно Решение на ВАС 11721/05.08.2019 г., постановено по адм. дело 8783/2017 г. С оглед на горното АС Пловдив приел исковата претенция на Лагеди ООД срещу общината по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за доказана и основателна, като обосновал извод за наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи иска до посочения размер, съдът е счел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства. Безспорно в съдебното производство се установи наличието на незаконосъобразен административен акт Заповед РД-16-1061/20.10.2016 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив, отменена с Решение 1183/03.07.2017 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 2931/2016 г., оставено в сила с окончателно Решение на ВАС 11721/05.08.2019 г., постановено по адм. дело 8783/2017 г. Настоящата инстанция намира за доказана и втората предпоставка, а именно наличието на претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди, измерващи се в стойността на разрушеното имущество и пропуснатите ползи от реализиране на приходи от сключен и валиден договор за наем. За изчисляването на размера на тези вреди в хода на първоинстанционното производство е назначени и приета съдебно-техническа експертиза, като заключението на вещото лице е обсъдено и съобразено от съда, като е направил съответните корекции в сумите, за което е изложил мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция. Обоснован е и решаващият извод на съда, че вредите са причинени именно във връзка с незаконосъобразния административен акт / Заповед РД-16-1061/20.10.2016 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив/ , който несъмнено, ако не беше издаден и приведен в изпълнение, за ищцовото дружество нямаше да настъпят имуществени вреди, изразяващи се в разрушено имущество. Правилно е преценен от съда и началния момент на дължимост на законната лихва върху сумата от 109 843, 11 лева., а именно от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта. Настоящата инстанция намира за правилен и обоснован решаващия извод на първоинстанционния съд, че следва да се ангажира отговорността на касатора във връзка с обезщетението за пропуснати ползи от сключен от Лагеди ЕООД договор за наем. В хода на съдебното производство безспорно се доказа, че поземленият имот, върху когото е била постройката на ищцовото дружество, е общинска собственост. По това обстоятелство страните не спорят. Обектът /постройка павилион/ с площ 382 кв.м., изградена по ред на чл.120, ал.4 ППЗТСУ /отм./ е придобит от Лагеди ЕООД въз основа на договор за покупко-продажба от 18.03.2013 г. с нотариална заверка на подписите. Видно от приложените по делото писмени доказателства Лагеди ЕООД закупува павилиона от физическо лице, което преди това отново въз основа на договор за покупко-продажба закупува обекта на дата 01.02.2002 г. от Районен кооперативен съюз гр. Пловдив. Настоящата инстанция намира за безспорно обстоятелството, че собственик на постройката е именно ищцовото дружеството Лагеди ЕООД и като такъв има пълно право да се разпорежда и да управлява собствеността си, включително като отдава обекта под наем. С оглед на дотук изложеното, правилно първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за имуществени вреди за пропуснати ползи в следствие на развален, поради изпълнението на Заповед РД-16-1061/20.10.2016 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив договор за наем от 05.04.2016 г., сключен между Лагеди ЕООД и Силвър Груп 2 ООД. Неоснователно е възражението на Община Пловдив, че постройката е била незаконна и подлежала на премахване, доколкото видно от Разрешение за ползване Д-529 от 26.07.1999 г. строежът е изпълнен в съответствие с даденото разрешение за строеж 185 от 10.05.1999 г. Решението на АС Пловдив като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, представения списък с разноски и при липсата на възражение за прекомерност, в полза на "Лагеди ООД следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанц;ия разноски в размер на 4200.00 лева Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,