Решение № 8457 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3500/2009 г.

Решение № 8457 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3500/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "В и В-2002" ООД чрез процесуалния му представител срещу решение № I-1198/12.12.2008 г. по адм. д. № 308/2008 г. на Административен съд гр. Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - община Царево не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция е длъжна служебно да провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Обжалваното решение е недопустимо като постановено по недопустима поради просрочието й жалба при следните съображения: Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на касатора срещу мълчаливия отказ на кмета на община Царево за определяне на обезщетение по чл. 16, ал. 4 и 5 от ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Установено е безспорно по делото, че касаторът е предявил искане до кмета на община Царево за издаване на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ на заповед за определяне на равностоен урегулиран поземлен имот, представляващ обезщетение за отнетите му имоти, на 19.09.2007 г. Административният орган е следвало съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от АПК да се произнесе в 14-дневен срок от постъпването на заявлението. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК предвижда, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Следователно в случая на 03 октомври 2007 година е бил налице мълчалив отказ на кмета на община Царево да издаде заповед по реда на чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, който отказ е индивидуален административен акт. Последният съгласно текста на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението, а когато отказът е мълчалив, този срок следва да тече от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден административния акт. Както беше посочено по-горе, срокът за издаването на акта е изтекъл на 03 октомври 2007 година и от тази дата следва да се изчислява срока за подаването на жалба против мълчалия отказ. В случая е неприложим текста на чл. 149, ал. 2 от АПК, предвиждащ, че мълчаливите откази се оспорват в едномесечен срок. Това е така, защото Законът за устройство на територията е специален и предвидените в него срокове са задължителни за съдилищата и за страните. По силата на чл. 213 от ЗУТ Административнопроцесуалният кодекс е приложим само по въпросите, които не са уредени в специалния закон. Срокът за подаване на жалба против отказ на административен орган, било то изричен или мълчалив, е уреден в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е 14-дневен. В случая този срок е изтекъл на 17 октомври 2007 година - присъствен ден. Жалбата е подадена на 09 ноември 2007 година, т. е. - след изтичането на предвидения срок за оспорване. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на оспорване на административния акт. Подаването на жалбата в срок е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. Като я е разгледал по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение