Решение № 2452 от 8.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска народна банка, представлявана от управителя, чрез юрисконсулт Драгинова и юрисконсулт Савчева, против решение 3834/09.06.2022 г., постановено по адм. дело 5718/2017 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която съдът е осъдил БНБ да заплати на И. Николов обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2730 лв., представляващи разликата между договорната и законната лихва върху сумата от 123 045,73 лева наличният депозит на ищеца в Кооперативна търговска банка в несъстоятелност, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, както и разноски в размер на 394 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за частична основателност на иска и се иска решението в оспорената му част да бъде отменено. Претендира се заплащането на направените разноски. В съдебно заседание БНБ се представлява от юрисконсулт Савчева, която прави искане за присъждане на разноски. Ответната страна И. Николов, чрез адвокат И. Минев, с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. В съдебно заседание страната не се представлява. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Не са налице касационни отменителни основания. Решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от И. Николов против Българска народна банка /БНБ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627,63 лв. за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лева, представляващи гарантирания размер на депозит в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност). С молба от 18.10.2021 г. е изменен размерът на предявения иск на 5416,29 лв., определен в размер на законната лихва за забавено плащане на гарантираното вземане, изчислено върху наличния депозит на ищеца в размер на 123 045,73 лв. към 06.11.2014 г. в посочения погоре период. Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да съобрази приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на И. Николов обезщетение за имуществени вреди в размер на 2730 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. В останалата част над уважения до пълния предявен размер от 5614,29 лв. и в частта извън периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., искът е отхвърлен. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Посочил е, че съгласно т. 117 от Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да получи достъп до депозита си на 26.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнала да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва 05.12.2014 г. също липсва причинно-следствена връзка. Административният съд посочил, че от удостоверение изх. 370/18.02.2022 г., издадено от Кооперативна търговска банка в несъстоятелност, се установява, че на 06.11.2014 г. за И. Николов е изпратена информация до ФГВБ за подлежаща на изплащане сума в размер на 123 045,73 лв., съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗГВБ (отм.), в която сума са включени и начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл. 23, ал. 1 ЗГВБ - 06.11.2014 г. Посочено е още, че реално цялата налична сума по влога на И. Николов е изпратена за изплащане към ФГВБ, поради което лицето не е включено в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност на вземанията, като също така ищецът се е и разпоредил лично с гаранцията по влога си в размер на 123 045,73 лв., на 04.12.2014 г. в обслужваща го банка. За изясняване на обстоятелствата по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която са посочени лихвените проценти, начислявани по влога на ищеца в КТБ АД, в периода от 25.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Административният съд приел, че реално претърпяната от И. Николов вреда е разликата между законната лихва за периода 26.07.2014 г - 05.11.2014 г. и изплатената за същия период договорна лихва по депозита му. Така, позовавайки се на горепосоченото заключение от съдебно-счетоводната експертиза, съдът определил размер на обезщетението от 2730 лв. размерът на законната лихва върху наличния депозит на ищеца в Кооперативна търговска банка в несъстоятелност, в размер на 123 045,73 лева, за периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г. вкл. е 3530,90 лв., а начислената договорна лихва за посочения период 800,90 лв., като тази сума е установена от удостоверение от 18.02.2022 г. на КТБ АД. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви, като счита, че касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че между КТБ АД и И. Николов е сключен Рамков договор за платежни услуги и Анекс към него 100072/08.03.2013 г. Банката се е задължила да открие сметка на депозанта в лева за съхранение на пари при условията на безсрочен депозит Плюс, като депозираната сума се олихвява по текущ годишен лихвен процент в зависимост от размера на депозираната сума. На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. С Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на КТБ АД. След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на КТБ АД Управителният съвет на Фонда с Решение 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. Видно от постъпилите по делото доказателства от КТБ АД в несъстоятелност, на И. Николов е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 123 045,73 лева към ФГВБ. Тази сума представлява цялата сума, налична по влоговата му сметка, поради и което както бе посочено по-горе в текста, ищецът не е бил включен в списък на чакащите. С Решение 1443/03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на ищеца. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 26.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 26.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г., от тогава Николов започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, поради и което от 05.11.2014 г. БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното ѝ в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Предвид изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна. Решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски, за които е представен и списък по чл. 80 ГПК. Същите се претендират в размер на 600 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 24.08.2022 г., където е посочено че договорената сума е в размер на 600 лева, заплатена в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,