Решение № 303 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5335/2012 г.

Решение № 303 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5335/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Иван Велков Иванов, гр. Монтана, ж. к. "Младост" бл. 33, ет. 3, ап. 10 срещу решение от 23.02.2012 г. на Административен съд, гр. Монтана, постановено по административно дело № 11/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Иванов срещу заповед № 4410 от 17.10.2011 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Монтана, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "а" от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че материалноправната предпоставка за налагане на мярката - установено по надлежния ред състояние на водача, е налице. Не отчел, че издаденото въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 4410 от 14.10.2011 г. наказателно постановление е отменено от съда. Не отчел, че от компетентно лице е установено, че касаторът не страда от каквото и да било заболяване и е клинично здрав. Не отчел, че извършеното административно нарушение не води задължително до извод, че деецът съставлява опасност за останалите участници в движението или за самия себе си. Съдът неправилно приел, че е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо и т. 5 АПК без да отчете липсата на фактически основания, на ясен диспозитив, на начин и срок на изпълнение. Представя съдебно удостоверение, издадено от Районен съд, гр. Монтана, с което се удостоверява, че наказателно постановление № 4410 от 15.12.2011 г. издадено на Иванов от началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Монтана, е отменено с влязло в сила съдебно решение по административно-наказателно дело № 40004/2012 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Мая Владимирова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Монтана, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежно лице, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 14.10.2011 г. около 18, 15 часа, в гр. Монтана, на ул. "Христо Ботев", при управление на лек автомобил марка "Фолксваген Голф" с регистрационен № М 30-91 ВА, причинил пътно-транспортно произшествие.

1. За произшествието бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 4410 от 14.10.2011 г. В него било посочено, че:

а) при избиране на скоростта на движение водачът "не се съобразява със скоростта си и здравословното си състояние, навлиза в лентата за насрещно движение, блъска се в бордюра на тротоара, след което в ПЗ (пътен знак) Б1 (пропусни движещите се по път с предимство), с което реализирал ПТП (пътно-транспортно произшествие)";

б) водачът не е употребил алкохол;

в) водачът по време на произшествието "получил епилептичен припадък, като заявява, че има поставена диагноза "епилепсия";

1. Актът е връчен на Иванов, като в него той не е вписал възражения;

1. Въз основа на акта била издадена заповед № 4410 от 17.10.2011 г., в която е посочено, че на Иванов е съставен акт № 4410 за извършеното на 14.10.2011 г. пътно-транспортно произшествие, при което е нарушен чл. 20, ал. 2, предложение първо ЗДвП, поради което и на основание чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието.

1. В хода на съдебното производство Иванов представил амбулаторен лист № 000033 от 01.02.2012 г. за първично посещение при спешна извънболнична медицинска помощ. В нея е вписана анамнеза: оплаквания от скованост в раменната област; обективно състояние - не се чете; терапия: поради негативния неврологичен статус не се налага лечение. Амбулаторният лист е издаден от д-р Олег Стефанов.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приел, че в заповедта надлежно са отразени фактически и правни основания за издаването й, както и начина и срока на изпълнение на наложената мярка. Приел, че материалноправната предпоставка за налагане на мярката - състояние на водача, което видимо не отговаря на медицинските и психологическите изисквания, е надлежно доказана с отразените в акта обстоятелства, които с оглед на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползват с материална доказателствена сила. Приел, че представения по делото амбулаторен лист № 000533 от 01.02.2012 г. (приложеното копие е изключително нечетливо, поради което е налице неточно посочване на четвъртата цифра, но в определението за приемане на доказателството съдът изрично посочил страницата, на която то се намира по делото, поради което не е налице каквото и да било съмнение относно идентичността на доказателството) не оборва фактите по акта, тъй като не отразява състоянието на водача към момента на нарушението. Въз основа на това съдът приел, че оспорваната заповед е законосъобразна и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факта и касационната инстанция ги приема за пълно и точно доказани. Видно от доводите на касатора спора по делото е досежно приложението на материалния закон.

Съдът правилно определил визираните в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП юридически факти, при наличието на които е допустимо налагането на принудителната мярка. Това са първо, несъответствие с медицинските или психологически изисквания към водача на моторно превозно средство и второ, това несъответствие да е видимо. Изискванията за медицинската годност на водачите са подробно определени в Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (Наредба № 31). Съгласно чл. 5, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с т. 2 на приложение 1 на Наредба № 31 на водачите от категории "В" и "М", които Иванов притежава, свидетелство за управление се издава само след освидетелстване от транспортните областни лекарски експертни комисии и транспортната централна лекарска експертна комисия, когато лицето страда от епилепсия във всичките й форми, по клинични и етиологични признаци, при наличие на пристъпни състояния през последните три години, предшестващи датата на медицинското освидетелстване.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП законодателят не изисква несъответствието с изискванията да е установено чрез медицинско изследване, тъй като тогава лицето няма да отговаря на изискванията за упражняване на правнорегламентираната дейност и разрешението за упражняването на същата ще следва да бъде отнето. Законодателят изисква несъответствието да е видимо. Това ще рече първо, несъответствието да е толкова явно и очевидно, че да се установява и от неспециалист. И второ, то трябва да се види от самия компетентен орган, т. е. органът трябва да направи извода на базата на собственото си възприятие на несъответствието. Тогава, за да предотврати неправомерното упражняване на правнорегулираната дейност, законодателят е овластил контролните органи временно, до окончателното установяване на съответствието на медицинското състояние с изискванията, да отнемат свидетелството за управление на моторно превозно средство и по този начин да ограничат възможността за неправомерното управление на моторно превозно средство.

Какво показват фактите по делото?

Безспорно е, че Иванов причинил пътно-транспортно произшествие, без за това да е виновен и друг участник в движението. Безспорно е също, че той самият, лично декларирал пред компетентните органи, че страда от епилепсия и че в момента на произшествието получил епилептичен припадък. Тези факти са установени лично от компетентния орган и не са оспорени от касатора - касаторът не твърди, че никога не е декларирал лично факт за медицинското си състояние (по принцип и в момента на произшествието) пред органа или че казаното от него невярно е отразено в акта за установяване на административното нарушение. Впрочем, именно поради това съдът изрично отбелязва в мотивите си, че акта е подписан от касатора без възражения. Такива възражения не са заявени и при обжалване на заповедта за налагане на принудителната мярка. Информацията, която касаторът дал за медицинското си състояние е отчетена от органа в контекста на факта на несъобразеното с правилата за уличното движение поведение на касатора, обективирано в причиненото пътно-транспортно произшествие. С оглед на това съдът правилно ги приел като обосноваващи осъществяването на визираните в чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП релевантни юридически факти. Налице е поведение, което излиза от рамките на приетото за нормално и което дава основание да се приеме несъответствие с изискванията за медицинска годност, което е констатирано лично от компетентния орган. С оглед на това съдът правилно приложил материалния закон.

Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на обжалваното решение поради отмяната от съда наказателното постановление, издадено въз основа на акта за установяване на административно нарушение, послужил като основание за издаване и на оспорената заповед за налагане на принудителната мярка. Вярно е, че наказателното постановление е отменено, но то първо, има за предмет установяването на виновното извършване от Иванов на административното нарушение - чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а не правилността на личното впечатление на органа относно медицинското състояние на касатора. Второ, видно от самото съдебно решение, достъпно на електронната страница на постановилия го съд е, че наказателното постановление е отменено поради допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. И трето, за законосъобразността на заповедта за налагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП не е необходимо последващ медицински преглед да установи, че лицето не съответства на медицинските изисквания, тогава, както бе посочено по-горе то ще следва да бъде лишено от право да управлява моторно превозно средство, поради това приетото в мотивите на отменителното съдебно решение, че от представения амбулаторен лист (същия както и в настоящото съдебно производство) било видно, че е клинично здрав, е няма обвързваща за настоящото дело сила.

Следва изрично да се посочи, че цялото производство по оспорване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка е на практика производство по оспорване от касатора на дадената от самия него информация за собственото му медицинско състояние. При установените факти органът е бил длъжен, за да запази живота и здравето на самия касатора и за да гарантира сигурността на останалите участници в движението да предприеме всички необходими и законово допустими мерки, които да предотвратят участието на Иванов в пътното движение до установяването по надлежния ред на действителното му медицинско състояние. Противното би значело органа без да има медицинска компетентност да прецени, че дадената от самия касатор информация за медицинското му състояние е невярна.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях направил обосновани правни изводи и приложил правилно материалния закон. При извършената служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд