Решение № 7691 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13473/2016 г.

Решение № 7691 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13473/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба подадена от П. М. Ц. от гр. Р. против решение № 29/25.10.2016 г. по адм. дело № 221/2016 г. на Административен съд - Р. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което делото бъде решено по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Р., АД, гр. Р. /УМБАЛ - Р./ в представено по делото писмено становище, чрез пълномощника си адв. Иванова оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на административния съд, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Р. е отхвърлил като недоказан иска, /сочен в петитума на ИМ и в писмената защита като частичен/ на П. М. Ц. срещу "УМБАЛ - Р."АД, гр. Р., с правно основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 3000 част от пълния иск за 10 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и присъждане на сумата от 219, 24 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума в размер на 39,94 лв. или общо за сумата от 259, 14 лв. Посочените от касаторката вреди се изразяват в причинени болки и страдания, липса на средства за съществуване, намалена пенсия, а в последствие и спряна, психически физически и психически срив и влошаване на здравословното състояние. Съдът по делото е установил, че претендираните имуществени и неимуществени вреди са вследствие на отменен от НЕЛК административен акт - ЕР № 4441/02.12.2015 г. издаден от ТЕЛК - Р., първи състав към "УМБАЛ - Р." АД, гр. Р., като е било върнато за ново освидетелстване на касаторката от ТЕЛК -Р., при което с последното решение на ТЕЛК, Цонева вместо дадените и 70% ТНР, е получила 78% ТНР. Административният съд е посочил в мотивите си, че пенсията на касационната жалбоподателка е била спряна, съгласно разпореждане от 20.05.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ, но това спиране е било временно, до влизане в сила на съответното експертно решение, като на основание експертното решение № 2187/15.06.2016 г. пенсията е отпусната отново и е възстановена за целия период. Съдът е приел, че последното експертно решение не е обжалвано от ищцата и същото е влязло в сила, поради което не може да се приеме, че са налице незаконосъобразни административни актове, отменени по съответния ред. В обобщение съдът е приел, че, както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства по делото не се доказва по категоричен начин Цонева да е претърпяла вреди в следствие на отмяната на експертното решение на ТЕЛК Р., изразяващи се в промени в здравословното й състояние и причинени конкретни болки и страдания Решението, предмет на касационен контрол, е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, която не съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, тъй като предявените обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не са конкретизирани по основание и период. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящият съд, по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно. За да приеме това, настоящият състав на Върховния административен съд, състав на трето отделение, съобрази следното: Административен съд - Р. се е позовал на постъпилата по делото от Цонева искова молба от 15.07.16 г., в която като ответник е посочен "УМБАЛ - АД"- гр. Р. и в която са формулирани две претенции към този ответник: за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. част от цялата претенция от 10 000 лв. и за причинени имуществени вреди с първоначален размер от 237, 60 лв., ведно с лихвите от неполучени суми от пенсия за инвалидност за сумата от 102,40 лв., а след направени допълнителни изчисления, тази сума е коригирана на 219, 24 лв. и 39,94 лв. лихви или общо за сумата от 259,14 лв. По така посочената претенция, първоинстанционният съд не е констатирал нередовност на предявената искова молба и е пристъпил към разглеждането на предявените с нея обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът не е отчел и не е дал указания на ищцата с представеното по делото протоколно определение от 30.08.2016 г. да конкретизирала периода, за които се претендира присъждането на посоченото от нея в исковата молба обезщетение за неимуществени вреди. против "УМБАЛ - Р." АД като бъде посочен коя е началната дата и коя крайната дата на претърпените веди. Неправилно съдът както в мотивите си, така и в диспозитива на обжалвания съдебен акт не е посочил периода на отхвърлената имуществена претенция спрямо касационния ответник . В случая условното посочване на периода - без неговото конкретизиране с начална и крайна дата, както и непосочването му в диспозитива на съдебното решение, създава несигурност по отношение на постановеното от съда, включително по отношение на пределите на силата на присъдено нещо на решението, очертани в чл. 298 от ГПК и съответно неговата непререшаемост по чл. 299 от ГПК. Незаконосъобразно и в разрез с изискванията за формулиране на прецизен диспозитив, административният съд е постановил решението си без да конкретизира размера на главницата за претендираните имуществени вреди, а също и на акцесорните претенции които отхвърля. Както бе вече посочено, това е в разрез с изискванията на процесуалния закон. Настоящият състав констатира, че по делото, не фигурира правилно формулирано и надлежно дадено разпореждане за отстраняване нередовности на исковата молба на Ц. в съотвествие с изискванията на закона, за което решаващият състав е бил длъжен да положи усилия. Предвид дотук изложеното следва да се приеме, че за да разгледа и се произнесе с отхвърлителен диспозитив по предявените искове, съставът на първостепенния съд не е отчел, че исковата молба, с която са предявени обективно съединените искови претенции не съответства по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Вместо да съобрази това, съдът е приел за разглеждане една нередовна искова молба. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Вредите следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат, както и периода, за който се претендират. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. Следва да се посочи цената на иска и лицето, срещу което искът е предявен. Предвид това и при съобразяване на гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Видно е от заявения в нея петитум, че липсва конкретизация досежно периода и основанието, за който се претендират неимуществени вреди, а именно петитумът определя границите на решаващата дейност на съда. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото съдебното решение, предмет на касационна проверка, е постановено при нередовно упражнено право на иск, то е недопустимо. С оглед констатираното основание за по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася до оплакванията за неправилност на обжалваното съдебно решение, които са наведени в касационните жалби. Решението следва изцяло да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК, след което да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. Съдът следва отново да даде указания, аналогични на тези, визирани в разпореждането на л. 50 от делото досежно които да проследи, че са надлежно изпълнени. Ищцата не е длъжна да посочва правната квалификация, достатъчно е точно и ясно да формулира искането си, а определението на правната квалификация е задължение на съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,