Решение № 8335 от 1.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Велико Търново, чрез пълномощника гл.юрисконсулт Василева, срещу Решение 3872 от 13.12.2024 г., постановено по административно дело 631/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено Решение 1012-04-50#1/02.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което се потвърждава Разпореждане РО-5-04-01631177/24.06.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО /Държавното обществено осигуряване/ в ТП на НОИ Велико Търново, с което е разпоредено да бъде внесена сума по ревизионен акт за начет, РМ-5-04-01603908/07.06.2024 г., съответно 2115. 97 лв. главница и лихва в размер на 229. 74 лв., и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена подадената от д-р А. Х. и д-р Н. Н. жалба като неоснователна. Ответниците по касация д-р А. Х. и д-р Н. Н., чрез пълномощника адв. Димитрова, оспорват касационната жалба като неоснователна и молят атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваният съдебен акт е основан на събраните доказателства, постановен е в съответствие с приложимите материалноправни норми и не са налице наведените касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с Експертно решение /ЕР/ 90880 от заседание 90 от 27.04.2023 г. състав на ТЕЛК към МБАЛ- Павликени ЕООД, чиито членове са д-р А. Х., д-р Н. Н. и д-р Р. Р. /починал на 18.09.2023 г./, на Т. К. е определена 78 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ с водеща диагноза [заличен текст] с дата на инвалидизиране 06.04.2020 г. и срок на намалена работоспособност 3 години /до 01.04.2026г./. С жалба с изх. 1029-04-4807 от 05.06.2023 г. до НЕЛК, Медицинската комисия /МК/ в ТП на НОИ- Велико Търново е оспорила ЕР 90880/27.04.2023 г. на ТЕЛК, като в нейно Решение 2524 от заседание 021 от 05.06.2023 г. е изложила и съответните мотиви. С ЕР 92010 от заседание 133 от 01.11.2023 г. НЕЛК- специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ, е отменено ЕР 90880/27.04.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ-Павликени ЕООД и медицинското досие е върнато за ново освидетелстване и насочване към Университетската болница. В изпълнение на указанията на НЕЛК, ТЕЛК се е произнесъл с ЕР 90136 от заседание 29 от 09.02.2024 г, с което на лицето е определена 64 % трайно намалена работоспособност при същата водеща диагноза, със срок на определения процент - 3 години до 01.02.2027 г. и дата на инвалидизиране- 06.04.2020 г. С решение 1594 от заседание 010 от 18.03.2024 г. на МК на НОИ- Велико Търново, посоченото ЕР на ТЕЛК е потвърдено и същото е влязло в сила на 25.03.2024 г. С разпореждане [номер]/16.06.2023 г., считано от 02.04.2023 г. на К. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност, която е била спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО с Разпореждане 1011-04-6752#1/30.11.2023 г. Със Заповед ЗР-5-04-01602005/04.06.2024 г. на оправомощено лице за ръководител на ТП на НОИ- Велико Търново е била възложена частична ревизия на разходите на ДОО. Резултатите са били обективирани в Ревизионен акт за начет РМ-5-04-01603908/07.06.2024 г., с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, на ответниците по касационната жалба е определен начет за сумата в общ размер на 2345,71 лв. за неправомерно изплатена пенсия за периода от 02.04.2023 г. до 30.11.2023 г. Срещу ревизионния акт е било подадено възражение, което не е било уважено и с мотивирано заключение 1054-04-21#1/24.06.2024 г. ревизионният акт е бил потвърден. На 24.06.2024 г. е било издадено Разпореждане РО-5-04-01631177 от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено адресатите му да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Същото било оспорено по административен ред, като директорът на ТП на НОИ Велико Търново се е произнесъл с Решение 1012-04-50#1/02.08.2024 г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да уважи сезиралата го жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново, първоинстанционният съд е констатирал, че в случая не е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1 от КСО, тъй като не е установено нарушение на нормативни разпоредби при издаването на решението на ТЕЛК с оглед отмяната му от НЕЛК. Прието е, че административният орган не е доказал виновно поведение на двамата лекари-членове на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществена отговорност. Предвид изложеното, съдът е приел, че жалбата е основателна и административният акт е бил отменен като незаконосъобразен. Този извод изцяло се споделя и от настоящия касационен състав, който намира оспореното съдебно решение за обосновано и мотивирано с аргументиран анализ, както на относимите факти и обстоятелства, така и на относимата нормативна уредба. Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалби срещу експертни решения на ТЕЛК са регламентирани в чл. 51 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Националната експертна лекарска комисия може: да потвърди решението на ТЕЛК; да го отмени и да издаде ново решение; да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. За да са изпълнени условията на хипотезата за връщане за ново произнасяне на ТЕЛК, следва административният орган да е констатирал наличие на допуснати грешки и/или пропуски в решението на ТЕЛК. В мотивите на решението на административния орган се твърди, че членовете на ТЕЛК Павликени са постановили решението си без да е било уточнено, както клинично, така и с нужните изследвания, конкретното заболяване, а също и за някои от констатираните увреждания не са били налице всички изискуеми медицински документи. В конкретния случай обаче, в решението на НЕЛК не са посочени да са нарушени конкретни нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК, като например да не е взета предвид изобщо представената медицинска документация, да е нарушена процедурата по издаване на решението или др. Медицинска документация на освидетелстваното лице е била налична в медицинското досие, същата не е игнорирана от членовете на ТЕЛК, като им е била достатъчна да оценят здравословното му състояние. Следва в това отношение да се посочи, че процентът на трайна неработоспособност на Т. К., дадена в отмененото ЕР на ТЕЛК за всяко едно от заболяванията му, съответства на посочения процент по приетата за приложима отправна точка, съгласно Приложение 1. Тоест, оцененият функционален дефицит, обусловен от заболяването, е подведен от органите на медицинската експертиза под правилната отправна точка от приложението и няма нарушение на разпоредби на НМЕ. Субективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на друг състав на ТЕЛК, или пък на НЕЛК, както е в случая, който е в позиция инстанционно да контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. Членовете на ТЕЛК към МБАЛ Павликени д-р Х. и д-р Н. са установили фактите според професионалната си подготовка и не следва да носят отговорност за своята професионална дейност, изразена като заключение относно трайната неработоспособност на освиделстваното лице в медицинската експертиза. Съгласно нормата на чл. 110, ал. 1 от КСО, контролните органи на НОИ имат правомощията да съставят на физически лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, но в случаите, когато отмяната е поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. За да е налице такова нарушение следва да е установено нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие, изискуемо според правната норма - например чл. 62 НМЕ, като наред с това е довело и до издаване на неправилно решение - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице. В настоящия случай и в решението на ТЕЛК е налице обсъждане на медицинската документация, анализирани са медицинските данни от нея, като от извършените прегледи е направен извод относно здравословното състояние на освидетелствания Т. К.. Процентите на ТНР са определени според отправните точки посочени в чл. 63 НМЕ, а различията в тях са резултат от различната субективна професионална оценка въз основа на данните от медицинската документация. Първоинстанционният съд е преценил и анализирал всички относими за правилното решаване на спора доказателства, установил е всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се споделят от касационната инстанция /чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК/. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Не са налице и релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съдебното решение е надлежно мотивирано, като не се споделят доводите на касатора за едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирал е съдържащия се в тях доказателствен материал и възприел установените фактически обстоятелства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е постановил обоснован и правилен съдебен акт. С оглед изхода на делото, на ответниците следва да бъдат присъдени претендираните от тях разноски в размер на 700лв. на всеки от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,