Решение № 65 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 600/2010 г.

Решение № 65 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 600/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [община] чрез кмета й Х. А. И. и чрез юрисконсулта З. Д., срещу Решение № 222 от 16.02.2010 г. по в. гр. д. № 72/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, ХIV състав, в частта, с която след отмяна на отхвърлителното решение № 2445 от 9.10.2009 г. по гр. д. № 3553/2008 г. на Пловдивския районен съд, V г. състав, по реда на чл. 258 - 271 ГПК Общината касатор е осъдена да заплати на Национална компания "Железопътна инфраструктура"/НК"ЖИ"/ сумата 214 882.36 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за абонаментно обслужване на ЖП прелези по договор от 1.06.2003 г. за периода 01.2004-12.2005 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от НК"ЖИ" против Общината при условие на обективно съединяване следни искове: 1/ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главницата от 252 048 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договора за абонаментно обслужване на ж. п. прелези и 2/иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 106 234.36 лв., обезщетение за забава за периода от 8.12.2005 г. до 8.12.2008 г., като погасени по давност на основание чл. 111, б. "в". ЗЗД. Пловдивският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че се касае за периодични вземания, които се погасяват с изтичане на тригодишна погасителна давност, като непогасено по давност е останало само вземането за месец декември 2005 г.. С оглед, обаче, на представеното пред него от въззивника-ищец НК"ЖИ" платежно нареждане от 25.09.2009 г. за сумата 143 400 лв., преведена от ответника- [община], е прието, че с това плащане е направено признание на дълга, с което е прекъсната погасителната давност. Прието е още, че с извършеното плащане е погасено по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД най-старото задължение- това за мораторната лихва в размер на 106 234.36 лв., както и част от главницата в размер на 37 165.64 лв. Въззивният съд е уважил иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 214 882.36 лв., представляваща останалата част от главницата след частичното погасяване чрез плащане до пълния предявен размер. Ответникът оспорва основанието на касационната жалба, претендира разноски. С определение № 44 от 2.02.2011 г. обжалваното въззивно решение в осъдителната си част на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато до касационно обжалване за произнасяне по въпроса "Признанието, направено след изтичане на погасителната давност, прекъсва ли теченето й?" Решението на Пловдивския окръжен съд в осъдителната част е неправилно. Плащането от [община] на сумата 143 400 лв., направено на 25.09.2009 г. и прието от ищеца, извършено след изтичане на погасителната давност по чл. 111 б. "в" ЗЗД на 8.12.2005 г.,/ с оглед подаването на исковата молба по пощата с пощенско клеймо от 8.12.2008 г./, по съществото си представлява признаване от Общината на вземането на ищеца в този размер, направено чрез конклудентни действия. Едно вземане винаги може да бъде признато, включително и след изтичане на погасителната давност. След като длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичане на давността/чл. 118 ЗЗД/ и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, от аргумент за по-силното основание следва, че длъжникът може да направи и отказ от изтеклата в него полза погасителна давност. Признанието фактически представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност. И тъй като такъв отказ под страх от недействителност не може да бъде направен преди давността да е изтекла/чл. 113 ЗЗД/, то признанието може да бъде направено и след изтичане на давността. Признанието, направено след изтичане на погасителната давност, обаче, не прекъсва теченето й. Прекъсването на давността, като законова последица от признаването на вземането, ще настъпи само доколкото са налице предпоставките за това- започнала, но още не изтекла погасителна давност/арг. от чл. 116 ЗЗД/. Погасителната давност по съществото си представлява последица от бездействието на кредитора да упражни правото си в определен период от време. След като този период вече е изтекъл, направеното признание не може да го възстанови. Следователно, признанието може да бъде направено и след изтичане на погасителната давност, но не може да доведе до прекъсването й. Не следва да се обсъжда факта дали с извършеното признание за длъжника е възникнало ново задължение с ново съдържание, защото такива доводи не са правени. Съобразно изложеното дотук на поставения от касатора [община] правен въпрос следва да се отговори, че признанието, направено след изтичане на погасителната давност, представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност, но не води до прекъсване на теченето й. По изложените дотук съображения ВКС в настоящия състав намира, че неправилно Пловдивския окръжен съд е приел, че с извършеното плащане от [община] на сумата 143 400 лв., извършено на 25.09.2009 г., след изтичане на погасителната давност, представляващо признание за цялото вземане, е прекъсната погасителната и от този момент е започнала да тече нова давност. На основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение в обжалваната осъдителна част ще следва да бъде отменено и делото решено по същество в настоящето производство. Към момента на подаване на исковата молба-8.12.2008 г. е останало непогасено по давност вземането на НК"ЖИ" единствено само за м. 12.2005 г., което възлиза на сумата 10 502 лв. С извършеното плащане на сумата 143 400 лв. и то е погасено, но чрез плащане, като от момента на плащането не е започнала да тече нова погасителна давност за останалите периодични вземания, вече погасени поради изтекла погасителна давност. Предявените искове от НК"ЖИ" за заплащане на дължимо възнаграждение за абонаментно обслужване са неоснователни, включително и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но с оглед висящността на спора само в осъдителната част на обжалваното въззивно решение, искът за главницата ще следва да бъде отхвърлен само в уважената част за сумата 214 882.36 лв. С оглед изхода по делото обжалваното въззивно решение ще следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ищеца НК"ЖИ" са присъдени разноски в размер на 20261.79 лв. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд