Решение № 9271 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2013 г.

Решение № 9271 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Сава Маринов Попов от гр. Ловеч против решение № 25 от 21.02.2013 г. по адм. дело № 203/2010 г. по описа на Административен съд-Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата му с искане за отмяна на заповед № ДК-02-Лч-04/22.03.2010 г. на началника на Сектор Ловеч към РДНСК-Северозападен район за премахване на незаконен строеж "Пристройка към жилищна сграда" в УПИ IV-207, кв. 201, гр. Тетевен, кв. "Полатен", извършен от Пенка Цокова Цалова и производството по делото е прекратено в тази част, както и е отхвърлено оспорването на заповедта с искане за обявяване на нищожността й. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответната страна началник на РДНСК-Северозападен район оспорва жалбата. Пенка Цалова не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорването с искане за отмяна на заповедта е просрочено, а искането за обявяване на нищожността й е неоснователно, тъй като тя не е засегната от особено тежък порок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е спорно по делото, че касаторът, който е собственик на процесния строеж, без да е негов извършител, е получил лично препис от заповедта на 24.03.2010 г. Като собственик на строежа той е засегнат от заповедта, поради което има правен интерес да я оспори. Подадената от него жалба с искане за отмяната й като незаконосъобразна, на 13.09.2010 г. е просрочена и не подлежи на разглеждане, затова правилно в тази част производството по делото е прекратено. Оспорването с искане за обявяване на нищожността на заповедта може предяви без ограничение във времето, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Направеното такова е допустимо, но неоснователно, както правилно приема решаващият съд. Заповедта не страда от особено тежък порок в изискванията за законосъобразността по чл. 146 АПК, водещ до нищожност. При издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с избор между различно целесъобразни възможности. Недопустим е съдебен контрол за "целесъобразност" на заповедта, извършването на който неоснователно се претендира от касатора. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от административния съд. Касаторът е редовно призован за първото насрочено съдебно заседание по делото и призовки за следващото не са изпращани в съответствие с чл. 137, ал. 7 АПК. Не са били налице условията по чл. 139, ал. 1 АПК за отлагане на насроченото на 24.09.2012 г. открито съдебно заседание и правилно съдът не е уважил искането за това. Няма нарушения на съдопроизводствените правила, вследствие на които страната да е била лишена от възможността да участва в делото или да бъде представлявана. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за спиране изпълнението на заповедта подлежи на разглеждане в отделно производство-по обжалване действията на органа по изпълнение на заповедта (чл. 297, ал. 4 АПК) или др. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,