Решение № 380 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2015 г.

Решение № 380 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от В. К. Г., молба за отмяна на влязлото в сила решение № II-56-144/26.05.2014 г., постановено по гр. дело № 6385/2013 г. на Софийския районен съд. С решението е признато за установено, по реда на чл. 422 от ГПК, че молителката дължи на [фирма] следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - сумата 4 021.16 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за абонатен № 56326 през периода месец октомври 2009 г. - месец април 2012 г., ведно със законната лихва от 08.11.2012 г. до погасяването, както и на основание чл. 86 от ЗЗД - сумата 541.16 лв., представляваща лихва за забава в плащането, считано от падежа на всяко отделно вземане до 25.10.2012 г., като първият иск е отхвърлен до предявения размер от 5 103.69 лв. и за периода месец март 2008 г. - месец септември 2009 г., а вторият иск - до предявения размер от 1035.13 лв.; в тежест на молителката са възложени и разноски по делото. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Поддържа се, че молителката, като ответник по делото, е била представлявана от особен представител, без тя да била уведомена като страна по съдебния спор; че по делото нямало доказателства за надлежно връчване на съдебни книжа за въззивно обжалване на атакуваното решение; че назначеният й представител-адвокат не е възразил (не обжалвал) същото; както и че в съдебното производство имуществените интереси на молителката не са били защитени чрез въззивно обжалване. Ответникът по молбата за отмяна - ищецът [фирма], в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на молбата. Другият ответник по нея - помагачът на ищеца по делото - [фирма] не е подало отговор в срока за това. Както е прието и в определение № 233/23.06.2015 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения: Съдът е изпратил за връчване на молителката, в качеството * на ответница по делото, преписите от исковата молба и приложенията *, на посочения от ищеца в исковата молба адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. "В", ап. 28, ет. 2, който е и постоянният и настоящ адрес на молителката (лист 46 по делото). На 11.05.2013 г. връчителят е удостоверил във върнатото в цялост по делото съобщение (лист 44), че е посетил този адрес на 11.04.2013 г., 25.04.2013 г. и 11.05.2013 г., че не е открил молителката или друго лице на адреса - никой не му е отворил, както и че на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК е залепил уведомление на вратата на апартамента и е пуснал друг екземпляр в пощенската кутия. На 22.07.2013 г. връчителят е удостоверил - във второ върнато в цялост съобщение (лист 47 по делото), че е посетил същия адрес и на 22.06.2013 г., 04.07.2013 г. и 22.07.2013 г., че отново не е открил молителката на адреса, както и че до него няма достъп - входната врата е заключена, звънците са изкъртени, никой не се показва и не е отваря, както и че на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК и дадените му от съда указания, отново е залепил уведомление - този път на входната врата и е пуснал друг екземпляр в пощенската кутия. С разпореждане от 13.09.2013 г., постановено след изтичането на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 от ГПК съдът е приложил съобщенията до молителката по делото и е указал на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението да внесе разноски за особен представител. След изпълнението на тези указания от страна на ищеца, с разпореждане от 28.10.2013 г. съдът е изпратил писмо до С. адвокатска колегия (САК) за определяне на особен представител, който да бъде назначен на молителката-ответница. С уведомително писмо изх. № 17254/2013 от 29.10.2013 г. (лист 58 по делото) САК е уведомила съда, че за особен представител е определен адв. Х. Р. Н., като с разпореждане от 06.11.2013 г. съдът, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е назначил същия адвокат за особен представител на молителката-ответница, който я е представлявал по делото до окончателното му приключване пред първоинстанционния районен съд. Съобщение с препис от постановеното по делото решение № II-56-144/26.05.2014 г., чиято отмяна молителката иска, е връчен лично на назначения * по делото особен представител адв. Х. Н. - на 02.06.2014 г. (лист 99 по делото). От горното е видно, че съдът е спазил процесуалните правила на чл. 47 от ГПК по уведомяването на молителката за делото и по назначаването на адвокат за неин особен представител по същото. Доводът в молбата за отмяна, че молителката е била представлявана от особен представител, без да била уведомена като страна по съдебния спор, е неоснователен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК молителката се счита редовно уведомена като ответник по делото, считано от изтичането на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК. Неоснователен е и доводът, че по делото нямало доказателства за надлежно връчване на съдебни книжа "за въззивно обжалване" на атакуваното решение. Както вече беше посочено, съобщение с препис от решението са редовно връчени, съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 47, ал. 6 от ГПК - лично на адвоката, назначен по делото за особен представител на молителката. След неговото назначаване - при спазване на процедурата по чл. 47 от ГПК, - след като молителката двукратно в продължение на по един месец не е била намерена на нейния постоянен и настоящ адрес, посетен трикратно от връчителя във всеки от тези месеци, съдът не е имал процесуално правомощие (едновременно право и задължение) да връчва съобщение и препис от решението си лично на молителката - на същия този адрес. Процесуалното поведение на назначения от съда особен представител (подобно на поведението на пълномощник) по делото, включително изтъкваното в молба за отмяна такова, - че в случая той не е обжалвал ("не възразил") атакуваното сега решение, независимо от причините за това процесуално поведение, не е и не би могло да представлява, основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Качеството и обемът на проведената защита от назначения по делото особен представител на молителката по никакъв начин не се отразяват на нейното надлежно представляване в процеса по смисъла на тази разпоредба. Последната обезпечава правото на участие на страната в съдебното производство, при допуснати от страна на съда процесуални нарушения, но не и обема и качеството на осъществената защита на страната по делото, които зависят изцяло от усмотрението на процесуалния й представител, като е без значение дали той е упълномощен от нея или е назначен от съда в предвидените от процесуалния закон случаи. В този смисъл и доводът, че имуществените интереси на молителката не са били защитени чрез въззивно обжалване, също е неоснователен. С оглед всичко гореизложено, - тъй като не са налице наведените от молителката основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата * за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение