Решение № 6243 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12718/2016 г.

Решение № 6243 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12718/2016 г., V о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на О. Ч. Н., от с. Г. Б., Софийска област, чрез процесуалния му представител - адв. Н., против решение № 5726/25.08.2016 г. по адм. дело № 4682/2015 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД"ИН"/, гр. С., редовно призован не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Д., е постъпило становище с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на О. Ч. Н., против Заповед рег. № 1-2269/08.04.2015 г. на главен директор на ГД"ИН" в МП, с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 4 и чл. 19, ал. 2 ЗИНЗПС, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Прието е от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съотвествие с материалния закон и целта му. Според съда разпоредбата на чл. 232 ЗМВР изисква при отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР, същия се възстановява на предишната или на друга равностойна длъжност и може да я заеме ако в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение се яви в съответната структура и заяви желанието си за заемане на длъжността. В случая е установено от съда, че съдебното решение по адм. дело № 323/2014 г. на АССГ, с което е отменена предходна заповед № Л-13389/06.12.2013 г. на гл. директор на ГД"ИН", МП, с която е прекратено служебното правоотношение на О. Ч. Н., е влязло в сила на 13.02.2015 г., с обявяване на касационното решение по адм. д. № 7216/2014 г. на Върховен административен съд, пето отделение, с което решението на АССГ е оставено в сила. В двуседмичния срок за явяване на работа, който е преклузивен, държавният служител не се е явил, а е направил това на 23.03.2015 г., на която дата е подал молба до работодателя си за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в ГД "ИН", считано от 30.03.2015 г. За съда пропускането на срока за явяване на работа по чл. 232 ЗМВР не е уважително, тъй като оспорващият е бил длъжен да положи дължимата грижа и узнае своевременно датата на влизане в сила на обжалваното решение, което не е направил. Прието е, че не е уважителна причина и влошеното здравословно състояние на майката на оспорващия, което според съда не е такова, че да възпрепятства явяването на служителя на работа за възстановяване на длъжността която е заемал отпреди уволнението. С тези мотиви е изведен извод, че за органа са били налице предпоставките за издаване на оспорената заповед по чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР и че жалбата срещу нея е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно закона. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР, поради неявяване на касатора в двуседмичния срок по чл. 232 ЗМВР, за заемане на длъжността на която е възстановен, считано от влизане в сила на съдебното решение по адм. дело № 323/2014 г. на АССГ, с което е отменена заповед № Л-13389/06.12.2013 г. на гл. директор на ГД"ИН", МП, за прекратяване на служебното му правоотношение и липсата на уважителни причини за неспазване на този срок. По делото е установено, че този срок е изтекъл на 27.02.2015 г. /присъствен ден/, считано от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на касатора, а именно от 13.02.2015 г., когато е обявено съдебното решение по адм. дело № 7216/2014 г. на ВАС, пето отделение, с което е оставено в сила решението по адм. дело № 323/2014 г. на АССГ. Не е било спорно, че в този двуседмичен срок касаторът не се е явил за заемане на възстановената длъжност отпреди уволнението. Явил се е със закъснение след този срок, на 23.03.2015 г., когато е подал молба за възстановяване, без да изтъкне уважителни причини за неспазване на срока. Такива причини са посочени по-късно, с втора молба от 27.03.2015 г. При тези данни спорни по делото са били обстоятелствата за наличие на уважителни причини по чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР за неспазване на срока по чл. 232 ЗМВР, каквито са и оплакванията в касационната жалба. От анализа на доказателствата изводите на съда за отсъствие на такива причини, са законосъобразни. Не представляват уважителни причини невъзможността на касатора да узнае датата на влизане в сила на съдебното решение по адм. дело № 323/2014 г. на АССГ, от който момент тече преклузивния срок за явяване на работа. Това е така, тъй като тази дата съвпада с датата на обявяване на съдебното решение на касационната инстанция по адм. дело № 7216/2014 г. на ВАС, пето отделение, върху самия съдебен акт, в срочната книга и на интернет страницата на съда, която касаторът би могъл да узнае при полагане на дължимата грижа. Не са уважителни и данните за влошено здравословно състояние на майка му, която за периода 18.02 - 06.03.2015 г. е получила хипертонична криза, от съществуващо заболяване "артериална хипертония". Без да се омаловажава здравословното състояние на този родител, с който касаторът живее постоянно, то не е от такова естество, че обективно и субективно да възпрепятства държавния служител да упражни правото си по чл. 232 ЗМВР, като извърши действия по явяване пред съответната структура и изрази воля за заемане на длъжността, на която е възстановен. Още повече, че в молбата си от 23.03.2015 г. касаторът не е посочил уважителни причини за неспазване на срока, а е направил това по-късно. Поради това правилни са изводите на съда, че при липса на доказани уважителни причини за неявяване на работа в срок, оспорената заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на касатора на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР, се явява законосъобразна. Срокът по чл. 232 ЗМВР е преклузивен с изтичането на който се погасява правото на служителя да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението или на друга равностойна длъжност. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този резултат и направеното искане, на ответника се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, пето отделение