Решение № 7166 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4032/2013 г.

Решение № 7166 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4032/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Володя Янков Янков от гр. Смолян, подадена чрез повереника му адв. Нелия Маринова, против решение по точка 29 от протокол № 7 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 21.02.2013 г., по дисциплинарно дело № 10/2012 г. по описа на ВСС, с което е прието, че Володя Янков Янков, съдия в Окръжен съд гр. Смолян, е извършил действия, с които е нарушил Кодекса за етично поведение на българските магистрати и накърнил престижа на съдебната власт - нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, и на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ на Янков е наложено дисциплинарно наказание "порицание". По съображения за незаконосъобразност на решението на ВСС по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК - неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, се иска неговата отмяна. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Деница Захариева с писмени бележки и в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна административният ръководител - председател на Окръжния съд - Смолян, с писмено становище моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на ВСС за налагане на дисциплинарното наказание. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство е образувано по предложение на административният ръководител - председател на Окръжния съд - Смолян. В него е посочено, че Володя Янков Янков, съдия в Окръжен съд гр. Смолян, е извършил действия, с които е нарушил правилата, въведени от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), което е довело до накърняване престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. С решение по протокол № 42 от 11.10.2012 г. на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Володя Янков и на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ е определил чрез жребий от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Образувано е дисциплинарно дело № 10/2012 г. по описа на ВСС. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел три заседания - на 25.10.2012 г., на 21.11.2012 г. и на 12.12.2012 г. В хода на производството са разпитани свидетелите Юлия Кисимова, Васил Бакалски, Христо Иванов, Боян Каров, Кузман Манджуков, Павел Касамски, Данка Апостолова и Десислав Мералиев, и са събрани писмени доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти. С решение изх. № 10-00-007/14.02.2013 г. дисциплинарният състав е приел, че предложението на председателя на Окръжния съд - Смолян за наказване на съдия Володя Янков е неоснователно, тъй като не се е установило да е извършил нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ, и е предложил на Висшия съдебен съвет да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание, отправено от административния ръководител на Окръжен съд - Смолян срещу Володя Янков. От фактическа страна е приел, че на 6.09.2012 г. в гр. Смолян Володя Янков е управлявал моторно превозно средство, около 16.00 ч. е загубил контрол върху автомобила, в резултат на което е излязъл от пътното платно и с предната дясна част на превозното средство се е ударил в намиращо се на тротоара дърво. Фактите за времето, мястото и конкретното проявление на пътно-транспортното произшествие са установени от показанията на свидетелите Бакалски, обясненията на дисциплинарно отговорното лице, както и от писмените доказателства по административната преписка на сектор "Пътна полиция" при ОДП - Смолян. За установен факт е приел, че Янков е имал здравословни проблеми, свързани със сърдечно заболяване, което е наложило употреба на медикаменти. В мотивите на решението на дисциплинарния състав е отразено, че не се е доказало, че дисциплинарно отговорното лице Янков е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол, данните от показанията на свидетелите не могли да послужат за достоверна и годна доказателствена основа, от която да се направело извод за това, че по време на полицейската проверка Янков е имал алкохолен дъх, респ., че е управлявал МПС след употреба на алкохол. Изложени са мотиви, че отказът на дисциплинарно отговорното лице да бъде изпробван за алкохол с техническо средство или медицинско изследване, според дисциплинарния състав, не би могло да бъде оценен като действие или бездействие, което уронвало авторитета на правосъдието. Извел е извод, че в случая не се е доказало Янков да е управлявал МПС след употреба на алкохол. В проведено на 21.02.2013 г. свое заседание Висшият съдебен съвет е изслушал решението на дисциплинарния състав, докладвано от члена на ВСС - Калин Калпакчиев. Последвало е тайно гласуване, при което с 13 гласа "за", 6 гласа "против" и 2 гласа "въздържали се" ВСС е наложил на Володя Янков Янков, съдия в Окръжен съд - Смолян, дисциплинарно наказание "порицание", като е приел, че с действията си Янков е нарушил КЕПБМ и накърнил престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно и не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146, т. т. 2 - 5 от АПК. Издаденото решение по точка 29 от протокол № 7 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) на 21.02.2013 г. е в предвидената форма, взето е от компетентния по смисъла на чл. 311, т. 2 от ЗСВ орган в границите на предоставените му правомощия, при наличие на необходимия кворум, прието с изискуемото мнозинство, поради което не са налице основания за отмяната му по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Дисциплинарното производство е инициирано по предложение на административният ръководител - председател на Окръжния съд - Смолян (чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ) за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Володя Янков. Повод за предложението е бил рапорт на полицейски служители в ОДМВР - гр. Смолян Васил Бакалски и Венцеслав Иванов. Според изложеното в рапорта, служителите са получили сигнал от оперативния дежурен на 06.09.2012 г., около 16.30 часа, за пътно-транспортно произшествие в гр. Смолян. На място служителите установили лек автомобил "Лада - Нива" с рег. № СМ 6226 МС с водач Володя Янков, съдия в Окръжен съд - Смолян. Автомобилът се бил блъснал в крайпътно дърво, стоял напречно на пътното платно, а водачът Янков, който пътувал сам, получавал първа медицинска помощ от екип на "Бърза помощ", състоящ се от д-р Касамски, шофьорът Моралиев и медицинската сестра Веселинова. В 17.30 ч. полицейският служител Бакалски съставил талон за изпращане на медицинско изследване, в който удостоверил, че водачът Янков е отказал както да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест - Дрегер 7510", така и да даде кръвна проба за изследване на това обстоятелство до 18:15 ч. Отказът му да даде кръвна проба е бил удостоверен и от д-р Кисимова с подпис както в талона за изпращане на медицинско изследване, така и в листа за преглед на пациент в спешно отделение, съставен за времето на престоя на пациента в отделението от 16:55 ч. до 19:58 ч., когато е бил приет в хирургическото отделение. Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ с решение на ВСС, като съгласно ал. 3 на същия чл. чрез жребий е избран тричленен дисциплинарен състав от членовете на ВСС, който е изяснил фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура и е приел решение по реда на чл. 319 от ЗСВ. С решението по дисциплинарното дело е предложено на ВСС да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание, отправено от административния ръководител на Окръжен съд гр. Смолян срещу Володя Янков. Решението заедно с преписката е предоставено на дисциплинарно-наказващия орган съгласно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ, който в предвидения по чл. 320, ал. 2 от ЗСВ срок се е произнесъл при условията на чл. 320, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, при спазване на изискванията по чл. 320, ал. 4 от ЗСВ. Формулираните от ВСС изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. Мотиви в тази насока органът е изложил, като на база установените по-горе факти и обстоятелства надлежно е доказал с какво личното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице представлява нарушение на етичните правила и уронва престижа на съдебната власт, какви конкретни действия Володя Янков е извършил, а е следвало да се въздържи от извършване, за да се прецени, че тези действия нарушават етичните правила и са довели до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност. Посочените действия в решението на ВСС и в предложението на административния ръководител на Окръжния съд Смолян, извършени от съдия Янков, представляват нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. По делото са налице неопровержими данни, че случилото се е в резултат на конкретни лични действия на Володя Янков, което обосновава ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност. Основно правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия, когато същите осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. Въпреки взетото решение да се отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание, в решението на дисциплинарния състав са установени лични действия на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, които са предмет на процесното дисциплинарно производство. Налице са данни и са събирани доказателства, от които може да се направи недвусмислен извод за извършването на конкретни действия от страна на съдия Янков, като е установено неговото поведение във връзка с категоричния му отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство или медицинско изследване. Изводът на ВСС е обоснован, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеното от магистрата покрива от обективна страна състава на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ, защото нарушава почтеността и благоприличието по смисъла на етичните правила и води до уронване на престижа на съдебната власт. Изведени са фактически действия, които осъществяват лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняване на негативния резултат. След като е установил наличие на правнорелевантен резултат - уронване престижа на съдебната власт, органът е формулирал деянието (конкретното действие) и е изложил убедителни мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието на дисциплинарно наказаното лице е укоримо от гледна точка на дължимото поведение съобразно етичните правила, а от обективна и субективна страна виновно осъществява елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, като акта за налагане на дисциплинарно наказание е постановен в съответствие с материалния закон, защото отказът му да бъде изпробван за употреба на алкохол затвърждава съмнението, че съдията прикрива извършването на престъпление или административно нарушение. Володя Янков е консумирал виновно нарушението, за което е наказан, и дисциплинарната му отговорност обосновано е ангажирана. В чл. 307, ал. 3 ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Актът, с който е наложено процесното дисциплинарно наказание, установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. По несъмнен начин вината е лична на дисциплинарно отговорното лице, и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ обосновават съответното нарушение на правилата, произтичащи от принципа на почтеност и благоприличие съгласно цитираните норми от КЕПБМ, защото дисциплинарно наказания магистрат с действията си е нарушил правилата за професионална етика, съдържащи се в тях. Моралът представлява система от принципи, понятия и неписани правила за нравствено поведение в обществото към определен исторически момент, постепенно формирани като общоприети изисквания за поведение във всички области на обществения живот. Всички морални норми са с висока степен на абстрактност. Такива са и нормите на КЕПБМ. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Етичните правила са норми с морално-оценъчен характер, а не правни норми. Етичните норми нямат хипотеза, диспозиция, санкция. Те предписват определен резултат, но не формулират конкретно поведение. Приетият с решение на ВСС Кодекс за етично поведение на българските магистрати формулира действащите морални норми в обществото досежно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие обществото е приело за значими. Точка 5.3 от кодекса повелява магистратът да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие, а т. 5.5 - че с личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност. Правилото на т. 5.6 - че магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото, има за предмет честта на магистрата като защитима ценност и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това се изисква от магистрата въздържание от действия, които могат да компрометират тази ценност, още повече, че съгласно т. 5.7 магистратът трябва да е с безукорна репутация, а т. 5.8 въвежда изискване магистратът да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми. Именно гореописаните правила са нарушени с действията на съдия Володя Янков в процесния случай. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му, както в професионалния живот, така и в личния. В случая, укоримостта на поведението произтича от неприемливата за обществото недопустима ситуация съдия да управлява МПС след употреба на алкохол и последващ отказ да бъде изпробван с технически средства или кръвна проба. Резултатът от тези действия, както се посочи по-горе, е съмнение, че съдията е извършил престъпление или административно нарушение, а това съмнение компрометира както неговата лична и професионална репутация, така и уронва престижа на съдебната власт. Предвид изложеното, налице е нарушаване на правилата на чл. 5.3., 5.5, 5.6, 5.7 и 5.8 от КЕПБМ, довело до увреждане репутацията на жалбоподателя в обществото като съдия, представител на съдебната власт, а и оттам, до накърняване престижа на съдебната власт. В случая самият отказ на действащ съдия да даде кръвни проби или да се извърши проба с техническо средство при съмнение за управление на МПС след употреба на алкохол, представлява факт, който накърнява престижа на съдебната власт като институция, призвана да спазва стриктно и неотклонно законността. С поведението си съдията е формирал в общественото мнение съмнение за съществуваща практика сред магистратите да управляват МПС, употребили алкохол, което съдията не следва да си позволява с оглед изискванията на службата, като по този начин е допуснато застрашаване престижа на съдебната власт. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението на ВСС е постановено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателствения материал и несъобразяване с изложените от страната - жалбоподател доводи. На първо място: Янков не е ангажирал доказателства, които да опровергаят извода за извършено дисциплинарно нарушение, а поддържаната от защитата му интерпретация на свидетелските показания не е задължителна за съда, още повече, че свидетелите Васил Бакалски и Христо Иванов, разпитани пред дисциплинарния състав, категорично поддържат, че при разговора с Янков в болницата, когато го поканили да бъде изпробван с техническо средство, същият лъхал на алкохол. Безспорно е установено, че въпреки че е бил в шоково състояние, с артериално налягане 220/120, и охлузвания по главата и десен лакът, Янков е бил адекватен, поддържал разговор, описвал болките и страданията си. В този смисъл са несъстоятелни обясненията за отказа на Янков да бъде изследван, а именно, че се дължал на обективни обстоятелства - контузия на главата и сътресение на мозъка, липса на способност да разбира и ръководи действията си, затова, според него, това поведение не било в състояние да урони престижа на съдебната власт. Статутът на Янков като съдия изисква висок морал, почтеност и безпристрастност, поддържане на доверието на обществото, като се избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на магистратската професия и биха застрашили репутацията и независимостта на магистратите. Поведението на магистратите както в службата, така и извън нея трябва да бъде съобразено с обществените очаквания за морал и почтеност. С оглед фактическата обстановка и създаденото в обществото усещане за дефицит на справедливост, с което е уронен престижа на съдебната власт, Володя Янков Янков безспорно е нарушил визираните по-горе правила от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Предвид изложеното актът за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен. Съответстват на данните по делото фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган относно релевантното поведение на Володя Янков, правилно е приложен процесуалният и материалния закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа (при учредяването на която функция законодателят е заложил определена цел), преценена е формата и степента на вината на жалбоподателя за извършване на вмененото му (и доказано!) дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Установеното от ВСС действие правилно е преценено като дисциплинарно нарушение, от гледна точка на дължимото поведение съобразно законовите изисквания и етичните правила. При определяне вида и размера на наказанието, което е наложено на дисциплинарно отговорното лице, съгласно чл. 309 от ЗСВ, е преценена тежестта на деянието, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се дисциплинарно наказание. Изложеното обуславя извода, че жалбата срещу оспореното по настоящото дело решение на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,