Решение № 10004 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2017 г.

Решение № 10004 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Б., подадена чрез юрк. Е. М., срещу решение № 1290 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 464/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което общината е осъдена да заплати на "Марс"ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 375 лева разноски по делото. Решението се обжалва като неправилно поради постановяването му при липса на доказателства за реалното извършено плащане на претендирания като вреда адвокатски хонорар. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска. Ответната страна - "Марс"ЕООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По основателността й съдът приема следното: С обжалваното решение Административен съд - Б. по съществото на спора е уважил изцяло иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на "Марс" ЕООД, с ЕИК *********, против община Б. за присъждане на обезщетение в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар във връзка с оспорването на наказателно постановление № 434/22.10.2014 г. на директора на Дирекция "МПДТР" при община Б., отменено с решение № 74/24.01.2015 г. по НАХД 5152/2014 г. по описа на Районен съд - Б.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице постановено и влязло в сила на 03.04.2015 г. решение № 74/24.01.2015 г. по НАХД 5152/2014 г. по описа на Районен съд - Б., с което Наказателно постановление № 434/22.10.2014 г. на директора на Дирекция "МПДТР" при община Б. е отменено по съответния ред. По отношение на претендираното обезщетение в размер на 200 лева, съдът е приел, че чрез представения по делото договор за правна защита и съдействие № 20/17.11.2014 г., сключен между ищеца и адв. Г. Я. във връзка със защитата по НАХД 5152/2014 г. по описа на Районен съд - Б., е установено настъпването на твърдяната по иска имуществена вреда. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, съдът е приел, че адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното наказателно постановление представлява пряка и непосредствена последица от издаването на постановлението. За реалното плащане на хонорара, съдът е кредитирал разходен касов ордер от 17.11.14 г. С оглед изхода на делото, съдът е възложил по искане на ищеца, направените в исковото производство разноски в тежест на ответника в общ размер от 375 лева, от които 350 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прието за прекомерно и 25 лева - държавна такса. Обжалваното съдебно решение е правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи в резултат на което правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване на Наказателно постановление № 434/22.10.2014 г. на директора на Дирекция "МПДТР" при община Б.. Н. спор по делото, че с влязло в сила на 03.04.2015 г. решение № 74/24.01.2015 г. по НАХД 5152/2014 г. по описа на Районен съд - Б., обжалваното НП е отменено. По делото е представен, както договор от 17.11.2014 г., установяващ уговорения между страните размер на адвокатско възнаграждение, така и РКО от 17.11.2014 г., удостоверяващ заплащането на възнаграждението на адв. Г. Я., в който ордер е записан номера на НП. Неоснователно е възражението на касатора, че решението е неправилно, поради липса на доказателства по делото за реалното извършено плащане на претендирания като вреда адвокатски хонорар. Вярно е твърдението, че РКО от 17.11.2014 г., както и договора за правна защита са частни документи, но при условие, че същите не са оспорени като неистински, няма основание да се приеме, че не е доказано изпълнението от страна на "Марс"ЕООД на задължението му за плащане на сумата от 200 лева към адв. Г. Я.. Решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Неоснователна е претенцията на ответната страна по касационна жалба, съдържаща се в молба от 03.11.2017 г. (л. 13), за присъждане на разноски в размер на 350 лева, представляващи адвокатски хонорар в касационното производство. Искането не е придружено с доказателства за реално заплатено възнаграждение, поради което съдът го приема за неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,