Решение № 6606 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14213/2019 г.

Решение № 6606 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14213/2019 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. У., [гражданство], чрез процесуалния му представител адвокат П. Желев, против решение № 6213/23.10.2019 г. по адм. дело № 6667/2019 г. на Административен съд-София град, 14-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2866/20.05.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. У., [гражданство], против решение № 2866/20.05.2019 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа данните от събраната административна преписка, първата инстанция обосновано приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, и направила извода, че в случая са съобразени, както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност изложените в бежанската история обстоятелства, при което приел, че жалбоподателят не е напуснал страната си по произход поради преследване и страх за живота си. Констатирана е липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като по отношение на лицето не са установени причини да не се завърне в родината си, от кръга на посочените в този нормативен текст. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Напълно обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че лицето не установява, че е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Отчетено е, че на 02.11.2018 г. жалбоподателят е задържан от гранични полицаи на територията на Република България, при което представил лична карта на гражданин на Сирия, с имена Б. С. След издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка "връщане до страната на произход" от началника на Група "Миграция" при ОД на МВР-София, чужденецът подал молба за предоставяне на международна закрила, като на 12.11.2018 г. е представил и лична карта, издадена от Република Турция, на лице с името М. У. Установено е, че първоначално представената сирийска карта е неистинска, а турската лична карта - "най-вероятно оригинална". Проведени са две интервюта, като според разказа му и регистрационния лист, жалбоподателят е [гражданин], с [етническа принадлежност], [вероизповедание], [семейно положение]. Твърди, че е напуснал Република Турция и нелегално преминал на българска територия, където се е укривал 14 дни преди задържането му, като отказва да предостави информация как е влязъл в България, къде се е укривал и защо се е представил с неистинска самоличност. В проведеното с него свободно интервю изтъква, че е напуснал държавата си по произход, тъй като имал невлязла в сила осъдителна присъда за общо 44 години затвор, като в последствие е бил пуснат на свобода с пет години пробация. Заявил е, че ако се върне в Република Турция, властите ще го задържат и ще го вкарат в затвора, а може и да го убият. На второто интервю е посочил, че не иска да живее в Турция, тъй като полицията го заплашвала с убийство, защото е [етнос]. Признава, че семейството му са [етнос], но не са били заплашвани от полицията като него. По отношение на здравословното си състояние заявява, че бил лекуван в психиатрична болница, една година след като полицията го била задържала през 2015 г. и е лежал в ареста един ден, където е бил измъчван. У. декларира, че не е подлаган на преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че не е членувал в политически партии и организации, не е участвал във въоръжена групировка, но е получил условна присъда с пробация за срок от 5 години. Всички тези елементи от личната бежанска история не установяват условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Следва да се отбележи, че сами по себе си представените решения на турски съдилища, медицински документи, както и медицинско свидетелство, че е негоден за военна служба, не дават основание да се приеме, че съставляват действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ. [гражданин] не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция. Както правилно са приели административният орган и първоинстанционният съд "оправдателна присъда по условията на пробация за срок от 5 години" не може да се разглежда като основание за предоставяне на международна закрила по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 4 и чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. От друга страна, касаторът се е представил с фалшива сирийска карта, отказал е да даде информация относно пристигането му в България и е подал молба за международна закрила едва след задържането му от граничните власти /14-дни след нелегалното влизането му в Република България/. Наличието на даване на невярна информация и отказ да предостави такава, не позволяват безусловно кредитиране на бежанската история и поставят под съмнение достоверността й, както и влизат в противоречие с разпоредбата на чл. 13 ЗУБ. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Законосъобразни са и изводите на съда, че в конкретния случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган и съдът не са събрали и обсъдили актуалната информация за състоянието на сигурността в Република Турция в нарушение на чл. 35 АПК. В рамките на административното и съдебното производство са представени две справки за обществено-политическия живот, икономиката и актуалната обстановка в Република Турция. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Последната справка е актуална към 15.05.2020 г. и в нея е посочено, че турският парламент е приел първия пакет от съдебни реформи през м. ноември 2019 г., който съдържа промени, включително закони, обхващащи свободата на изразяване, паспорти и закрила на децата. По отношение на [етнос], какъвто е и жалбоподателят, президентът на Турция е заявил, че в правителството му има висши държавни служители, които са кюрди, като изрично е посочил, че това са двама вицепремиери и заместник-председателят на представляваната от него партия. Във връзка с установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 и дело № С-285/12 /анализирани, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд/. Те въвеждат обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Обстановката в страната на произход на М. У. не разкрива степен на обществена опасност, че да наруши принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенция за статута на бежанците. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение