Решение № 3563 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5053/2008 г.

Решение № 3563 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5053/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Районен съд - Варна против решение № 201 от 19.02.2008 г., постановено по адм. д. № 2188 по описа за 2007 г. на Административен съд - Варна. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения против касационния жалбоподател иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Станислава Иванова Георгиева в писмено оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Варна е било образувано по предявения от Станислава Иванова Георгиева от гр. Варна иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ против Районен съд - Варна за заплащане на обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие от страна на държавен съдебен изпълнител към Районен съд - Варна по изпълнително дело № 185/2006 г. имуществени вреди в размер на 432.25 лв. и неимуществени вреди в размер на 1500.00 лв. С решението си съдът е уважил изцяло като основателен и доказан по основание и размер иска и е осъдил ответника - Районен съд Варна да заплати на ищцата претендираното обезщетение. В мотивите си съдът е приел, че държавният съдебен изпълнител по изп. д. № 185/2006 г. не е изпълнил вмененото му от закона задължение да поиска от Директора на ОДП Варна, съгласно чл. 78а от Закона за българските документи за самоличност отмяна на принудителната административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС, наложена на ищцата след отпадане на основанието за налагането й. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразните актове, действия и бездействия, при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредите за ищцата произтичат от незаконосъобразното бездействие на държавен съдебен изпълнител, пред който е било образувано изпълнително дело № 185/2006 г., като същият не е изпълнил вменено му от закона процесуално действие. В мотивите към решението си Административен съд - Варна е приел за безспорно установен факта, че съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело незаконосъобразно е бездействал, след като процесуалния закон изисква от него определено действие, без да събере доказателства за този релевантен за целия спор факт. Този извод се явява необоснован, неподкрепен от доказателства. Въпросът за това по какъв начин са се развивали процесуалните действия по изпълнителното дело може да обсъден в мотивите от съда, само ако по делото като доказателство се приобщи самото изпълнително дело, което не е били сторено в хода на съдебното производство. Дали са били извършени процесуални действия за отмяна на наложената принудителна административна мярка или не, може да се установи от самото изпълнително дело, в което чрез протоколите са обективирани действията и актовете на компетентния орган по изпълнението и което не е било изискано и приложено като доказателство. Изложеното води до извод, че решението на Административен съд - Варна следва да се отмени при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а делото следва да се върне на решаващия съд за установяване на релевантните за спора факти. При новото разглеждане следва да се обсъди и въпроса за това дали сочените в исковата молба вреди са пряка и непосредствена последица от действията, респ. бездействията на съдебния изпълнител или вредоносния резултат е последица от друг акт на друг орган, както и в каква степен вредоносният резултат не е съпричинен и от ищцата, като се вземе предвид обстоятелството, че страна в изпълнителното производство е ищцата по настоящото дело, в качеството й на длъжник по него, т. е. дали съществува пречка същата, поради твърдяно от нея (и неустановено от съда) наличие на основание за прекратяване на изпълнението, сама да поиска отмяна на наложената принудителна административна мярка по чл. 76а от ЗБДС. Следва да се съобрази и обстоятелството по какъв ред и от кого се налагат принудителните административни мерки, какъв е редът за постановяването им и за влизането им в сила, респ какъв е редът за отмяната им - чл. 79 ЗБДС. В тази връзка да се съобрази и пасивната легитимация на ответника по иска. С оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК следва да се обсъди и въпросът за допустимостта на иска в аспекта на това по какъв процесуален ред се движи изпълнителното дело, кой е приложимият процесуален закон, обжалвани ли са актовете, действията и бездействията на органа по изпълнението по предвидения в приложимия процесуален кодекс ред, може ли административният съд по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК да се произнесе с установителен диспозитив за незаконосъобразност на бездействието, ако АПК не намира приложение в изпълнителното производство. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение