Решение № 11193 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7227/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, срещу решение 2435 от 12.04.2024 г., постановено по адм. д. 3012/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ Р-22221421006411-091-001 от 27.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 64 от 16.01.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че законодателят изрично е регламентирал в ДОПК правото на изпълнителния директор или на оправомощен от него заместник-изпълнителен директор да определя служители, за които териториалната компетентност по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК не се прилага, с оглед на което не е налице нищожност на оспорения РА. Изразява искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата срещу РА да се отхвърли. Претендират се разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът Е. Я. Д., чрез адв. Димитрова, оспорва касационната жалба като неоснователна по подробни аргументи, изложени в писмен отговор. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е ревизионен акт /РА/ Р-22221421006411-091-001 от 27.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 64 от 16.01.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на Е. Я. Д. са установени задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 74 491 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 26 516,36 лв. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е съобразил следното: Ревизионният акт е издаден от Ц. М. П. - началник сектор Ревизии в отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията, и Р. А. К. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията. Ревизираното лице Е. Я. Д. е с постоянен адрес в гр. София от момента на възлагане на ревизията до нейното приключване. Със Заповед ЗЦУ-ОПР-9 от 21.05.2021 г., на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 ЗНАП Изпълнителният директор на НАП е оправомощил Г. Д. в качеството му на зам. изпълнителен директор на НАП, да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 от ДОПК. На основание тази заповед е издадена Заповед ЗЦУ3287/08.11.2021 г. от зам. изпълнителния директор на НАП, с която са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които в т. 3 от цитираната заповед са посочени Ц. М. П. - началник сектор Ревизии в отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП Велико Търново и Р. А. К. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново. Съгласно Заповед РД01787/08.11.2021 г. на Директора на ТД на НАП - София, функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК се изпълняват от служители /органи по приходите/, за които според Заповед ЗЦУ3287/08.11.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. С последващо издадена на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП Заповед З-ЦУ-3320 от 12.11.2021 г. на зам.изпълнителния директор на НАП са определени приходни органи от ТД на НАП-Велико Търново, които са компетентни да осъществят производства по данъчно-осигурителен контрол, за които на основание чл. 8 от ДОПК е компетентна ТД на НАП София, като на ред 13 в приложението към цитираната заповед е посочено лицето Е. Я. Д.. При тази фактическа установеност АССГ е извел извод за липса на териториална компетентността на издателите на акта, като е приел, че правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК са в изричната компетентност на изпълнителния директор на НАП или на негов заместник, поради което не могат да бъдат предоставяни на други лица. Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, актовете по този кодекс се издават от органи по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Преценил е, че на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс по отношение на физическите лица е ТД на НАП, където е техният постоянен адрес. В тази връзка е констатирал, че в случая постоянният адрес на ревизираното лице е в гр. София, поради което компетентна е ТД на НАП София, а не ТД на НАП Велико Търново, което обуславя и извод за териоториална некомпетентност на издателя на акта, респ. неговата нищожност. На следващо място съдът е извел извод, че липсва и надлежно връчване на ЗВР, съответно уведомяване на лицето за започнало спрямо него ревизионно производство, както и надлежно осигуряване на участието на това лице в производство по чл. 122 от ДОПК, което също представлява основание за прогласяване на РА за нищожен. Установил е, че ЗВР, ЗИЗВР и всички искания за предоставяне на документи, включително уведомление за преминаване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК на постоянния адрес на ревизираното лице. В решението се сочи, че органът е извършил посещения единствено на постоянния адрес на лицето на [улица], гр. София, без да съобрази, че е бил налице и друг известен адрес, находящ се на [улица], гр. София, на който са връчвани документи от приходния орган във връзка с извършвана на лицето проверка, предхождаща ревизията /л.203 и сл. от Приложение 3/. Посочил е, че за първи път контакт с ревизираното лицето е осъществен към момента на издаване на РД, при който е бил деклариран електронен адрес за кореспонденция /л.72 от Приложение 2/. РД и РА са връчени по електронен път, но лицето не е било надлежно уведомено нито за започналото ревизионно производство, нито за отправените му искания за предоставяне на документи, нито за преминаване на производството по реда на чл. 122 от ДОПК. В резултат на изложеното съдът е приел, че ЗВР не е надлежно връчена, както и лицето не е могло да участва в производството по установяване на задължения по реда на чл. 122 от ДОПК, което представлява съществено процесуално нарушение, ограничило правото му на защита и което представлява основание за прогласяване на РА за нищожен. Въз основа на всичко гореизложено съдът е формирал извод за нищожност на оспорения РА, тъй като издателите му не са териториално компетентни и ЗВР и останалите документи от ревизията не са надлежно връчени на ревизираното лице. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно относно извода за липсата на териториална компетентност на издателите на акта. Съгласно решение 3 от 26.06.2025 г. по тълкувателно дело 2 по описа за 2024 г. на ОСК на ВАС, ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция не е нищожен. С цитираното тълкувателно дело е прието, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелството, че ревизията е възложена и в състава на издалите РА органи по приходите са участвали органи от друга териториална дирекция, тъй като възложилият ревизията е от кръга на тези лица по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен на това основание. Правилни обаче са изводите на съда, че РА е нищожен поради ненадлежно връчване на ЗВР, както и лишаване на лицето от правото му да участва в ревизионното производство, което несъмнено съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до нищожност. Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК предвижда, че ревизионното производство започва с издаване на ЗВР, като чл. 113, ал. 2 от ДОПК регламентира, че тази заповед се връчва на ревизираното лице, което означава, че от момента на връчването започва ревизионното производство. Именно след уведомяването на ревизираното лице за започване на ревизията, чрез връчване на ЗВР, същото има възможност да участва в ревизионното производство и да се уведомява за всички действия на приходните органи, което гарантира правото му на защита в пълен обем. В процесния случай ЗВР и всички останали документи издадени до РД са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. В тази връзка следва да се извърши преценка на разпоредбата на чл. 28 от ДОПК и чл. 29 от ДОПК, за да се прецени, дали основателно приходната администрация е преминала към връчването на ЗВР по реда на чл. 32 от ДОПК и започнало ли е ревизионно производство, за което ревизираното лице да е надлежно уведомено. Видно от данните по делото относно връчването на ЗВР са налице 2 бр. протоколи за посещения, съставени от органите на приходната администрация с означения в тях, че лицето не е намерено на постоянния му адрес в гр. София, [улица]. Не се установява обаче приходният орган да е потърсил лицето на други възможни адреси, въпреки че такива са му били известни. Видно от доказателствата по делото на Димитрова е била извършена проверка от приходния орган, предхождаща ревизията, при която исканията за предоставяне на документи са били редовно връчвани на адрес гр. София, [улица]. В хода на процесната ревизия приходният орган не е потърсил нито веднъж ревизираното лице на този адрес, въпреки че му е бил известен, а директно е преминал към процедура по изготвяне на съобщение по чл. 32 от ДОПК. В допълнение следва да се посочи, че освен, че адресът е бил известен на приходния орган от предхождаща ревизията проверка, част от предмета на установените с РА задължения са именно реализирани доходи от наем на имот, находящ се на същия адрес в гр. София, [улица]. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, като ал. 9 сочи, че съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител. По делото не се спори, че електронен адрес за кореспонденция с органите на НАП за връчване на електронни съобщения е посочен от Димитрова чак към момента на издаване на РД, когато приходния орган се е свързал със съпруга на ревизираното лице по телефона. Всички предхождащи РД документи от ревизията обаче вкл. ЗВР, ЗИЗВР, искания и уведомления по чл. 124 ДОПК са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК на постоянния адрес на лицето на [улица], гр. София. В случая за връчването на ЗВР са извършени две посещения на постоянния адрес на лицето, но приходните органи не са извършили задълбочена проверка за други възможности начини лицето да бъде открито. Формално е спазена процедурата на чл. 32 от ДОПК, но органът е следвало първо да установи, дали не са били налице и други адреси, на които е възможно да бъде осъществен контакт с лицето и чак след това да пристъпи към изготвяне на съобщение по чл. 32 от ДОПК, още повече по делото са налице обективни данни, че такъв адрес е бил известен на ревизиращите, но не са потърсили Димитрова на него. В резултат на ненадлежното връчване на ЗВР, ЗИЗВР, всички искания за предоставяне на документи и уведомлението по чл. 124 от ДОПК, е налице едно незаконосъобразно проведено ревизионното производство, в което ревизираното лице нито е успяло да участва, нито да представи изисканите му от приходните органи доказателства, нито последното е било надлежно уведомено, че ревизията преминава по особения ред на чл. 122 от ДОПК, където доказателсвената тежест е обърната и всяко непредставяне на документи може да доведе до определяне на задължения по аналогия в ущърб на лицето. Цитираните пороци водят до обоснован извод за нищожност на оспорения акт, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е прогласил нищожността на РА. Предвид всичко гореизложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8520 лв., платени изцяло по банков път съгласно приложена фактура и платежно нареждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,