Решение № 3556 от 22.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 722/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Община Петрич, подадена чрез процесуалния представител юрк. Здравкова, срещу Решение 1876 от 26.10.2023 г., постановено по адм. дело 21/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменен мълчалив отказ на главния архитект на Община Петрич за издаване на удостоверение за търпимост по заявление вх. УТ-16-133/02.08.2022 г. и е осъдена Община Петрич да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че срокът за произнасяне на административния орган е този по чл. 57, ал. 5 от АПК, поради което и подадена жалба срещу мълчаливия отказ се явява просрочена. Според касатора неправилно съдът приема, че разрешение за строеж 288/09.12.1987 г. се отнася за сградата, за която е поискано издаване на удостоверение за търпимост, тъй като в имота са изградени две сгради масивна жилищна /МЖ/ и паянтова жилищна /ПЖ/. Възразява се също така, че неправилно съдът приема, че процесната сграда с идентификатор 56126.602.2878.5 не представлява жилищна сграда, доколкото към 1987 г. същата е представлявала паянтова жилищна сграда, а не селскостопанска сграда. Излагат се доводи относно липсата на предпоставки за търпимост на процесния строеж, както и се твърди, че същият не представлява допълващо застрояване. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се остави жалбата без разглеждане като недопустима, а в условията на евентуалност да се отхвърли като неоснователна, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Х. Добринков, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложени по делото писмен отговор и писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. Богданова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателностна касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Х. Добринков срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Благоевград по заявление вх. УТ-16-133/02.08.2022 г., с което жалбоподателят е поискал издаване на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 56126.602.2878.5, за която декларира, че е изградена през 1928 г. Съгласно приложени по делото [нотариален акт], [нотариален акт], както и скица 15-803453/19.07.2022 г. и скица на сграда 15-789880/23.07.2023 г., издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Благоевград, жалбоподателят се легитимира като собственик на имот с идентификатор 56126.602.2878 и на построената в него сграда с идентификатор 56126.602.2878.5. Установява се по делото също така, че с писмо изх. УТ-16-133/30.08.2022 г. жалбоподателят е уведомен, че следва да представи архитектурно заснемане и конструктивно становище за сградата, които документи са представени от него на 16.11.2022 г. с молба вх. УТ-16-137-004. В едномесечния срок по чл. 57, ал. 5 от АПК административният орган не се е произнесъл по заявление вх. УТ-16-133/02.08.2022 г. За да отмени оспореният мълчалив отказ първоинстанционният съд е приел, че към датата на подаване на жалбата 20.12.2022 г. е формиран мълчалив отказ на главния архитект на Община Петрич по заявление за издаване на удостоверение за търпимост, която жалба е подадане и в законоустановения 14-дневен срок. Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че процесната сграда е построена след 1971 г. и преди 1988 г., като в този период е действал ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и отменената Наредба 5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /Наредба 5/1971 г./. Прието е от съда още, че процесната сграда с идентификатор 56126.602.2878.5 към датата на изграждането й и към датата на образуване на административното производство е такава на допълващо застрояване, разположена на регулационната граница на имота. Позовайки се на приложеното по делото конструктивно становище съдът е обосновал извод, че процесната сграда е търпима на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като изисквания на приложимата в случая норма на чл. 121, ал. 2 от Наредба 5/1971 г. са спазени, доколкото процесната сградата има общ каменен зид със сградата в съседния имот с идентификатор 56126.602.2879, който разделя външните им архитектурни пространства и служи за носещ елемент на покривния надзид, а скатовете на покрива на двете постройки лежат в едни и същи геометрични равнини в двата имота. Според съда този извод не се променя и от факта, че с изменение на кадастралната карта от 2023 г. сградата е отразена като жилищна. Прието е от административния съд още, че и по сега действащите правила и нормативи по устройство на територията сградата е допустима, доколкото действащият подробен устройствен план /ПУП/ - план за застрояване /ПЗ/, одобрен през 1988 г., предвижда за имота на оспорващия основно застрояване с двуетажна масивна жилищна сграда, а изградената такава, предмет на мълчаливия отказ, е предвидена като допълващо застрояване, на калкан със съответна допълваща постройка в съседния имот с идентификатор 56126.602.2879. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Правилно административният съд приема, че в конкретния случай към датата на подаване на жалбата е налице формиран мълчалив отказ, както и че жалбата срещу този отказ не е просрочена. В тази връзка следва да се има предвид, че се явява неоснователен довода на касатора, че срокът за произнасяне на административния орган е този по чл. 57, ал. 2 от АПК. Приложимата хипотеза в случая е тази на чл. 57, ал. 5 от АПК, тъй като за издаването на удостоверение за търпимост е необходимо събиране на доказателства относно съществени за произнасянето на административния орган обстоятелства - време на извършване на строежа, съответствието му с нормативните изисквания, респ. допустимостта му по действащите към времето на извършването му устройствени планове и нормативи, или по сега действащите такива. С оглед на това доколкото след подаване на заявление до главния архитект на Община Петрич е било изпратено на заявителя писмо изх. УТ-16-133/30.08.2022 г. с искане за представяне на допълнителни документи, които са представени на 16.11.2022 г., от която дата започва да тече едномесечният срок за произнасяне на администртивния орган до 17.12.2022 г., то подадената на 20.12.2022 г. жалба не се явява просрочена в съответствие със срока, визиран в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. При преценка на законосъобразността на мълчаливия отказ съдът следва да се съобрази с всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането, доколкото този отказ е напълно приравнен към изричния такъв. В случая установените в хода на първоинстанционното производство факти и обстоятелства обосновават извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, обратно на приетото от административния съд. Решаващият правен извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е постановен при неправилно възприемане на изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с годината на изграждане на процесния строеж и приложимата хипотеза на § 16 от ПР на ЗУТ. От приетите по делото доказателства се установява, че процесният строеж представлява масивна едноетажна сграда с неизползваемо подпокривно пространство, която е със стоманобетонова конструкция и стоманобетонови основи, като част от ограждащите стени са върху стари каменни зидове източната стена е калканна, а покривът е от дървена конструкция, двускатен с било по средата. Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, както и от приложените графични материали по делото, в действащите за процесната територия кадастрални и регулационни планове от 1958 г. и 1971 г. сградата, за която жалбоподетелят твърди, че е построена 1928 г. и за която иска издаване на удостоверение за търпимост, е отразена като паянтова жилищна сграда към дъното на имота и без да е по имотни граници, като в плана от 1988 г., който е и действащият план, процесната сграда е отразена като масивна стопанска и с различна конфигурация от предходните планове отразена е на регулационните граници /дъното към парцел IV и към южната странична регулационна граница с парцел I/. Така, както процесната сграда е била отразена в плана от 1988 г., е направено и нанасянето й в одобрената през 2010 г. кадастрална карта за гр. Петрич с посочено предназначение стопанска сграда , която впоследствие е била изменена със заповед 18-4635/21.04.2023 г. на началника на СГКК гр. Петрич и процесната сграда е нанесена с предназначение еднофамилна жилищна сграда и различна конфигурация, при която същата навлиза в поземлен имот с идентификатор 56126.602.2876 и малка част от нея попада върху имотната граница с имот с идентификатор 56126.602.2879. С последващо изменение на кадастралната карта от 17.07.2023 г. е променено предназначението на процесната сграда от еднофамилна жилищна сграда в постройка на допълващо застрояване . Съгласно заключението на вещото лице между сградата, за която жалбоподателят твърди, че е построена още през 1928 г. и съществуващата на място сграда, така, както и тя е отразена в кадастралната карта с последното изменение от 2023 г. като сграда с идентификатор 56126.602.2878.5, не съществува идентичност. Този извод на вещото лице се потвърждава категорично от приложените по делото графични части от подробните устройствени планове, както и от скиците, издадени от СГКК гр. Петрич. Видно също така от графичната част на плана от 1988 г. процесната сграда е нанесена с различна конфигурация от тази по кадастралната карта с изменението от 2023 г., отразяващо действителното положение на процесната сграда в имот с 56126.602.2878, видно от заключението на вещото лице /Приложение 12 към съдебно-техническата експертиза/. При така установеното по делото настоящата съдебна инстанция намира, че процесният строеж във вида, в който се намира в момента, е изграден след 1988 г., като този извод се потвърждава и от приложените по делото конструктивно становище от 2022 г., изготвено по искане на жалбоподателя с цел издаване на удостоверение за търпимост, и обяснителна записка към архитектурно заснемане на сграда с идентификатор 56126.602.2878.5, съгласно които процесната сграда е преустроена през 90-те години на миналия век от полумасивна в масивна едноетажна сграда. С оглед на това първоинстанционният съд неправилно приема, че сградата е построена след 1971 г. и преди 1988 г. и преценката на основанията за търпимост следва да бъде съобразена с разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. В конкретния случай приложима се явява нормата на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като в тази връзка следва да се има предвид, че нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е неприложима, тъй като визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно приложимата разпоредба на § 16, ал. ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в срок до 31 декември 1998 г. /по ал. 2/, съответно в 6-месечен срок от обнародване на този закон, т. е. до 02.07.2001 г. /по ал. 3/. В съответствие с цитираната разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи по ал. 2 на § 16 от ПР на ЗУТ в срок до 31 декември 1998 г., а по ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ в срок до 02.07.2001 г. От приетите по делото писмени доказателства не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесния строеж. Няма данни по делото, а и не се твърди от жалбоподателя в първоинстанционното производство ответник в настоящото производство, да е деклариран от последния или от предишни собственици, строежа пред надлежните одобряващи органи до пределния момент по § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ. Само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем. В конкретния случай по делото безспорно се установява също така, че по действащия както към датата на изграждане му, така и към настоящия момент, план от 1988 г. процесната постройка, така, както съществува на място не е предвидена, като същата е предвидена с различна конфигурация и по две странични регулационни граници и ненавлизаща в съседния парцел. При така установеното по делото процесният строеж не би могъл да бъде определен като търпим такъв, дори и само на това основание.Това мотивира и крайният извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ на главния архитект на Община Петрич да издаде удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 56126.602.2878.5. Предвид гореизложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на Х. Добринков срещу мълчалив отказ на главен архитект на Община Петрич за издаване на удостоверение за търпимост за сграда с идентификатор 56126.602.2878.5. При основателността на касационната жалба в полза на Община Петрич следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски да две съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 200 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и внесена държавна такса по сметка на ВАС в размер на 70 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,