Решение № 11355 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2010 г.

Решение № 11355 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 7 от 4.01.2010 г., постановено по адм. д. № 1165/07 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, ХVI състав, е отменил Ревизионен акт № 160047/19.04.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 615/25.06.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта на установения на "Акварел" - ООД корпоративен данък за 2004 г. в размер на 9 960,60 лв. и начислени лихви в размер на 2 604,61 лв., като е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Васко Апостолов Апостолов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че в решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди ревизионния акт изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Акварел" - ООД - с. Оризари, обл. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационното жалба е процесуално допустима и основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна С решението си Административен съд-Пловдив е отменил отменил Ревизионен акт № 160047/19.04.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 615/25.06.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта на установения на "Акварел" - ООД корпоративен данък за 2004 г. в размер на 9 960,60 лв. и начислени лихви в размер на 2 604,61 лв. В отхвърлителната част, с която жалбата на дружеството е отхвърлена относно частта от ревизионния акт, с която не му признато право на данъчен кредит в размер на 900 лв. по фактура № 325/23.12.2005 г., издадена от "Кариссма" - ЕООД като необжалвано решението на административния съд не е влязло в законна сила и не предмет на касационно разглеждане. По отношение на определените задължения за корпоративен данък за 2004 г. административният съд е описал много установената фактическа обстановка по тази част от спора по време на ревизията, събраните в хода на делото писмени гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначените експертизи, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи, като същите са изложени по отделно за фактурите на двамата доставчици "Еталко" - ООД и ЕТ "Танита - Таня Николова". За фактурите на първия доставчик е посочено, че при анализа им органът по приходите е направил извода, че по тях не са извършени реални доставки, тъй като във фактурите не е посочен обема на работа, не са посочени обектите, на които са извършени строителните услуги, не е уточнено коя от страните следва да достави строителните материали, както и не са представени доказателства за наличие на технически и кадрови ресурси за изпълнение на дейностите. По отношение на представения договор за наем на обекта, където са извършени спорните СМР, административният съд е приел, че същият е с достоверна дата на съставяне, като не възприема възраженията на Д "ОУИ" - Пловдив в обратния смисъл. В тази насока са изложени мотиви, че на стр. 11 от ревизионния доклад се съдържа констатация, че счетоводството на дружеството е редовно водено и позволява хронологично и систематично отчитане, предвид на което може да бъде прието, че оспорените писмени доказателства имат достоверна дата и тя е тази, посочена в тях. Допълнено е, че приемането на обратното означава, че не е налице редовно водено счетоводство, което противоречи на установеното, на база на което е изграден извод, че договорът и другите доказателства могат да служат като годни такива за установяване на твърденията на жалбоподателя /сега ответник по касация/ за установяване на твърденията му за реалност на доставките. След това съдът е пристъпил към обсъждане на заключението на вещите лица по техническата експертиза, като е посочено, че съдът притежава достатъчна степен на техническа грамотност в областта на строителните работи и в сферата на работите с метали и дървесина, поради което е в състояние критично да оцени заключението в техническата му част. Стъпвайки на тази си позиция, съдът е изложил подробни мотиви защо не възприема заключението на комплексната експертиза относно необходимостта от воалит, необходимостта от мачтов подемник за изпълнение на хидроизолационните работи. Прието е още, че не съществуват пречки въпросната работа да бъде извършена и от неквалифицирани работници за по-голям брой дни. По отношение на стелажите е прието, че констатацията за липса на реална изработка на същите не държи сметка за налична по делото фактура за закупен винкел от доставчика, който е основен елемент при изработката на стелажи. За извършената работа товарене, разтоварване на стоки на митницата и в склад на възложителя, както и подреждане на същите в склад е прието, че има договор от 03.02.2004 г., като с оглед вида и естеството на работата е несериозно търсенето на приемо-предавателен протокол от страна на ревизията, като дадените обяснения от представляващия дружеството кореспондират с останалите писмени доказателства. Посочено е и това, че издаденият РА на доставчика не касае процесния период, поради което е неотносим към спора. Спрямо фактурите издадени от ЕТ "Танита - Таня Николова", за които ревизиращият екип също е направил извод за липса на реално извършени услуги поради не уточняване на обема на възложената работа, не представяне на доказателства кой е извършил работата и какво точно, както и липса на данни за кадрови и технически ресурси на изпълнителя, на база на заключението на комплексната експертиза, показанията на свидетеля Николов, както и представените като доказателства ревизионни актове на доставчика, административния съд е приел, че се касае за реално извършени доставки. На база на констатациите си за реално изпълнение на доставките от двамата доставчици първоинстанционният съд е направил извод, че органът по приходите незаконосъобразно е преобразувал финансовия резултат на дружеството, в резултат на което неправилно са определени допълнителни задължения за корпоративен данък ведно с лихви за забава и като такъв РА следва да бъде отменен в тази му част. Решението на административния съд в отменителната му част е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. От изложеното в касационната жалба може да бъде направен извод, че се навеждат доводи за допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, както и обоснованост. Направените в отговора на ответника по касация възражения, че в касационната жалба липсва обосноваване на отменителните основания по чл. 209 от АПК са неоснователни, тъй като същите макар и не изрично посочени се извеждат от изложеното в жалбата. Конкретно в последната се правят конкретни доводи относно неправилността на обжалвания съдебен акт в отменителната му част. Оплакванията са основателни. На първо място е основателно оплакването относно изводите на съда, че представеният по делото договор от 01.08.2004 г. за наем на обект, върху който са изпълнявани строително ремонтни работи, има достоверна дата. Констатацията в ревизионния акт, че проверяваното дружество има редовно водено счетоводство, предполага, че въпросният договор се е намирал в счетоводството му към момента на извършване на ревизията и е следвало да бъде представен на ревизиращия екип. Обратното обстоятелство - че той не е бил показан на ревизорите, а е представен при подаване на жалбата по административен ред, прави много по-логично твърдението, че такъв договор не е съществувал и че той е съставен след ревизията с цел да бъде доказана тезата на задълженото лице. Направените възражения в жалбата, че такива доводи не са били повдигани от приходната администрация в първата инстанция и предвид на забраната на чл. 220 от АПК не могат да бъдат излагани пред касационната инстанция, не намират подкрепа в закона. Нормата на чл. 220 от АПК забранява нови фактически установявания, а конкретното оплакване касае необоснованост на изводите на първоинстанционния съд въз основа на изложени пред него факти, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и не попада в ограничението на чл. 220 от същия кодекс. Наведените доводи от ответника по касация, че той е ангажирал доказателства относно достоверността на датата на въпросния договор, но същите по вина на първоинстанционния съд не са били допуснати в процеса, поради което той е лишен от тях предвид забраната за разпит на свидетели в касационната инстанция, не могат да бъдат споделени. Дори да на е налице възражения за достоверността на датата на договора за наем, съдът е длъжен служебно да се произнесе по този въпрос предвид на това, че се касае за частен документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила. Нещо повече, приемайки абстрактно, че договорът за наем действително е сключен на 01.08.2004 г., то това обстоятелство не променя констатациите в ревизионния акт, че фактурите на "Еталко" ООД са издадени много преди тази дата, когато не е имало обект, върху който да бъдат извършени ремонтните работи. Това не се променя и от обстоятелството, че исканият свидетел от дружеството е щял да докаже твърденията му, че проговорите за наем с "Чайка" АД са водени от предходната година и строително-ремонтните работи са извършени в обекта с цел привеждането в годно състояние за ползване под наем, като е предвиден гратисен период, през който не ще се заплаща наем за сметка на извършените ремонтни работи, след което е подписан наемен договор. Подобна фактическа обстановка в известна степен може да е житейски логическа, но не и от гледна точка на счетоводното законодателство, което изисква подобни договорки да бъдат документирани по съответния ред и отразени счетоводно и от двете страни по договора, доказателства в която насока не са ангажирани по делото. Административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и при невъзприемане на част от заключението на комплексната експертиза, като в тази насока се е позовал на своите собствени познания в областта на строителството. Съдът с действията си е заместил експертизата, и по този начин е излязъл от функцията си да правораздава /чл. 2 от ГПК/ и е влязъл друга роля, което е процесуално недопустимо. При условията на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДОПК при съпоставка на други доказателства по делото съдът има право да не възприеме заключението, но не до не го възприема поради това, че по негово виждане притежава повече познания от експертите. По тази причина изводите на административния съд в тази насока нямат правна стойност, тъй като са изградени върху предположения, а не върху допустими доказателствени средства. Административният съд е направил необосновани изводи и относно спорния въпрос за наличие на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика "Еталко" - ООД. Показанията на свидетеля Христов Кирков, който е бил управител на дружеството, но за период, различен от ревизирания, относно начина на работа - наемане на работници без договор, заплащане на ръка, пренаемане на работници и техника от други фирми, фактически потвърждават тезата на органа по приходите за липса на реални доставки, тъй като подобни действия предвид изложеното по-горе е следвало да намерят отражение в счетоводството на доставчика, доказателства за което не са представени по делото. Най-накрая необосновани са и изводите на съда по отношение на реалност на доставката по фактура 102/12.01.2004 г. с предмет на доставка "изработка на стелажи". Изводът на съда, че стелажите се изработват от винкел е логически верен, но е невярно съждението, че доставчикът е разполагал с необходимия винкел за изработката им, тъй като въпросната фактура за закупен винкел - л. 327 от делото - е с дата на издаване 30.11.2004 г., т. е. близо година след фактурата за изработка. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че ангажираните по делото доказателства не опровергават констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки по фактурите на "Еталко"-ООД, което покрива хипотезата по чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. Като е приел друго и е отменил РА в тази му част, административният съд е постановил едно неправилно съдебно решение. По сходен начин стои въпросът и с фактурите по доставките на ЕТ "Танита - Таня Николова". В случая показанията на свидетеля Николов по никакъв начин не опровергават констатациите в РА, че от фактурите и договорите не става ясно за обема на извършената работа, цена на услугата, дали е реално извършена и прочие. Като е приел друго и е отменил РА в посочената част като незаконосъобразен, Административен съд - гр. Пловдив е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази му част, както и в осъдителната му част за разноските в тежест на Д "ОУИ" - Пловдив, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Акварел" - ООД - с. Оризаре следва да бъде отхвърлена и в тази й част. При този изход на процеса "Акварел" - ООД следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив юрисконсулско възнаграждение в размер на 701,30 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,