Решение № 357 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2009 г.

Решение № 357 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2009 г., II г. о., ГК, докладчик Емануела Балевска Производството е по чл. 303, т. 1 и т. 4 ГПК, образувано по молба за отмяна вх. Nо 1027176/29.05.2009 г., заявена от С. Д. С. от [населено място], кв. Д. с искане да се отмени влязло в сила на 24.04.2009 г. Решение No 258 от 24.10.2008 г. по гр. възз. д. Nо 4373/2004 г. на Софийския градски съд. В съд. заседание от 21.06.2010 г. за разглеждане е приета и молба за отмяна вх. Nо 1041190/28.10.2009 г., заявена от Р. С. Д. от [населено място] кв. Д. [улица], с искане да се отмени влязло в сила на 24.04.2009 г. Решение No 258 от 24.10.2008 г. по гр. възз. д. Nо 4373/2004 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 304 ГПК във р. С чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. По делото е постъпило възражение от ответната страна срещу подадената молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а в съдебно заседание адв. П. поддържа, че и молбата за отмяна на Р. Д. е неоснователна, доколкото може да се приеме, че е допустима. По подадените молби за отмяна, като съобрази доводите на страните и закона, състав на ВКС второ отделение на гражданската колегия намира: С Решение No 258 от 24.10.. 2008 г. по гр. възз. д. Nо 4373/2004 г. на Софийския градски съд е оставил в сила Решение от 08.08.2004 г. по гр. д. Nо 5040/1996 г. на Софийския районен съд по уважения иск по чл. 109 ЗС, заявен от Р. Д. Ц. срещу С. Д. С., с който последният е осъден да премахне незаконно построените от него в УПИ * / стар */ от кв. 2 по плана на [населено място], кв. Д. пристройка на два етажа и тавански етаж, полепени към жилищната сграда и разположение на границата с УПИ */ стар */, склад с площ 22 05 кв. м., работилница с площ 25.50 кв. м. и навес с площ от 42.40 кв. м., обозначени като обекти Nо 4, Nо 5 и Nо 6 по заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза. По молбата на С. Д. С. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С молбата за отмяна се поддържа, че след постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, страната е разбрала, че в архива на С. кадастър, се съхранява кадастрален лист 699 от 1956 г. и се е снабдила със списък извадка от КП, с който се установява обстоятелството, че процесната пристройка е съществувала към 1956 г. и не е ново строителство, а с оглед на годината на отразяването и в КП същата се обхваща от строителната амнистия от 1958 г. и доколкото това доказателство би се намирало в кориците на делото, би обосновало друг фактически и правен резултат. Наред с това страната е направила контролно заснемане на процесния УПИ в кв. 2, парцел * кв. Д. с това заснемане сочи, че няма навлизане в съседния имот. Като се поддържа тезата, че се касае до новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства по см. на закона, се искана отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представеното с молбата за отмяна кадастрален лист 699 от 1956 г. и списък извадка от КП, съхраняван в архива на софийски кадастър, е годно отменително основание по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК но в конкретния случай въз основа на него не може да бъде допусната исканата отмяна. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК, аналогично на производството за отмяна по чл. 231 ГПК (отм.)е уредено като извънреден, извънинстанционен способ за контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, с които е разрешен спор по същество. Основанията са ограничително посочени в чл. 303, ал. 1, т. 1-6 ГПК. Отмяната по чл. 303, ал. 1 ГПК може да бъде поискана само от заинтересованите лица- т. е. от лицата участвували в исковия процес респ. техните правоприемници, обвързани със силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение. Откритите след влизане в сила на решението нови обстоятелства или нови писмени доказателства са предвидени като основания за отмяна на влязлото в сила решение когато тези доказателства установяват обстоятелства, които са съществували по време на разглеждане на делото, но не са могли да бъдат установени по причина, която не се дължи на бездействието на страната. Наред с изброените изисквания, разпоредбата предпоставя кумулативно и изискването тези нови обстоятелства или нови доказателства да са от съществено значение за правилното решаване на спора по същество. Представения кадастрален лист може и следва да се квалифицира като ново обстоятелство, но причината същият, като относимо доказателство, да не е част от доказателствения материал по делото, не се дължи на обективна причина/ така и не се сочи/. Страната е могла да се снабди с посоченото доказателство в хода на делото. Данните от извършеното контролно замерване на имота, нямат качеството на новооткрито обстоятелство, тъй като са резултат на извършени извънсъдебно действия на страната, който касаят събиране на доказателства, несъбрани своевременно в хода на делото. Молба за отмяна на С. Д. С. по чл. 303 ал. 1, т. 4 ГПК. Посочената разпоредбата, аналогично на отменения чл. 231 б. "г" ГПК (отм.) установява, че всяка заинтересована страна, имайки предвид страна по делото, обвързана от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, може да иска неговата отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В тези хипотези законодателят, с разпоредбата на чл. 307, ал. 4 ГПК е предвидил отмяна на неправилно решение. С молбата на С. С. се поддържа, че посоченото въззивно решение противоречи на други решения с Р. Ц. като се сочат 1./ Решение по адм. д. Nо 862/1997 г., с което е отхвърлена жалба на Р. Ц. срещу Заповед Nо РС 50-017/1997 г., с която е предвидено надстрояване с един етаж над съществуваща сграда и узаконяване на изграденото; 2./ Решение по адм. д. Nо 1006/1999 г., с което се отхвърля жалба на Р. Ц. срещу одобряване на ЧЗРП, като се приеме, че всички сервитутни разстояния са спазени; 3./ Решение Nо 7695/10.07.2006 г. на ВАС, с което е потвърдено узаконяване на надстройката и пристройката с акт Nо 6/28.01.2000 г. на СО"В. " и 4./ Решение по адм. д. Nо2730/2004 г. на СГС, с която се отхвърля жалбата на Р. Ц. срещу акт Nо 6/28.01.2000 г. на СО"В. "; 5./ Решение по адм. д. Nо 2165/2005 г. на СГС-I. oтд. за одобряване на КЗРП и 6./ Решение по адм. д Nо 4255/2004 г. на СГС, с което се отхвърля жалбата на Р. Ц. срещу Заповед за одобрения на допълнителното застрояване на имота със склад, навес, гараж и барбекю. Нито едно от посочените решения, постановени по водени дела от административен характер, по който страна е била Р. Д. Ц. и съответната областна или общинска администрация не са от категорията на съдебните актове, които могат да обусловят отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Между посочените дела и решението по чл. 109 ЗС липсва изискващото се от закона тъждество на страни, основание и заявено искане /петитум/. По молбата за отмяна на Р. С. Д. по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С молбата за отмяна Р. Д. излага факта, че е съпруга на С. Д. от 1954 г. като представя Препис -извлечение от Акт за женитба за сключен граждански брак на 2.10.1954 г. в [населено място]-Б. РНС. Поддържа, че влязлото в сила решение е неправилно, тъй като по делото тя не е участвала като страна, а участието и е задължително тъй като процесният недвижим имот - земя с постройките е закупен по време на брака и със С. Д. - НА Nо */1974 г. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК при липсата на противопоставени факти за по- ранно узнаване на решението на СГС и същата следва да бъде разгледана по същество. След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав намира, че молбата за отмяна е основателна. С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена, аналогично на отменения чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.), гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали по конкретен исков процес, доколкото формираната с влязло в сила съдебно решение силата на пресъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективиран с решението, чиято отмяна се иска, засяга техни права и имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право и именно поради неучастието им правото им на иск респ. на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. Молителката е съпруга на страната, в чието лице, като собственик на недвижим имот е уважен иска по чл. 109 ЗС. След като данните по делото сочат, че С. Д. се легитимира и отговаря в преметната рамка на иска по чл. 109 ЗС за извършеното допълнително застрояване на парцела си, а доколкото има извършено строителство в имот, съпружеска имуществена общност, то построеното следва същия режим на бездялова съсобственост, то следва, че силата на присъдено нещо, касаеща постановеното премахване на постройките на допълнително застрояване в които молителката се явява съсобственик, пряко я засяга, тъй като в съдебния спор същата е следвало, като задължителен необходим другар по см. на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.) да участва по делото като главна страна. Неучастието по делото поради неконституиране и, е лишило Р. Д. от правото на защита, гарантирано пот процесуалния закон. Изложеното обуславя основателността на молбата по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и отмяната на влялото в сила решение. С оглед на данните, че се касае до спор, иницииран по искова молба, подадена преди 1.03.2008 г., за която се прилагат правилата на § 2, ал. 2 във вр. с чл. 1 от ПЗР на ГПК намира, че делото следва да се върне на въззивния съд, в правомощията му на втора първа инстанция, за конституиране на страната необходим другар и предоставяне на възможността за ефективно упражняване правото и на защита по заявения иск по чл. 109 ЗС. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия