Решение № 14065 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2019 г.

Решение № 14065 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на С. Христов от [населено място] срещу решение № 108 от 4.02.2019 г., постановено по адм. д. № 983/2018 г. по описа на Административен съд – София-област, VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна оспореното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ – София област. Претендират се разноски. Ответникът – Директор на Териториално поделение на НОИ – София област, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – София-област е отхвърлил жалбата на С. Христов от [населено място] против решение № 1012-22-149#1 от 29.08.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София област, с което е потвърдено разпореждане № 2113-22-686#10 от 3.07.2018 г. на началник отдел "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - София област. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. При преценка на събраните доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, се приема следното: С. Христов от [населено място] е подал заявление вх. № 2113 22 686 от 22.05.2018 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е приел, че към датата на заявлението лицето е на [възраст] и не отговаря на изискването на чл. 68, ал. 3 КСО за навършена възраст [възраст]. По отношение на условията на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО, няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100. По тези съображения е отказано отпускането на пенсия. Спорът пред първоинстанционния съд се е свеждал до законосъобразността на актовете на Териториално поделение на НОИ – София област, в частта им относно размера на признатия осигурителен стаж за периода от 5.09.1975 г. до 4.09.1978 г., в който Христов е служил в Българската армия като музикантски ученик, където е навършил пълнолетие на [дата], и казано по-точно за началния момент. Пенсионният орган е приел, че това е датата, когато кандидатстващият за пенсия е навършил пълнолетие (18 години) и е признал период от [дата] до [дата], т. е. 7 месеца и 12 дни. Въпросът относно началния момент на периода е регламентиран в нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС. В цитираната изрично е посочено, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Правилно първоинстанционният съд е тълкувал нормата на чл. 81, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.); , в редакцията обн. ДВ, бр. 102/1967 г. във връзка с чл. 21 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.); , който закон е свързвал тази служба с навършването на пълнолетие. Освен това лицето е служило като музикантски ученик в Българската армия в периода [дата] до [дата], съгласно удостоверение № 5074 от 15.08.2018 г. на Държавен военноисторически архив и в тази връзка съдът е отбелязал, че нормата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП, в редакцията обн. ДВ, бр. 102/1967 г., не зачита за трудов стаж на периоди, приравнени на военна служба. Действащата разпоредба на чл. 44, ал. 1 НПОС кореспондира с тази на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.); изм. - ДВ, бр. 76 от 1996 г., според която се зачита за трудов стаж от трета категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Последното цитирано изменение на ППЗП е по-благоприятно за лицето, тъй като в предходните й редакции нормата не е предвиждала подобно приравняване. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.); с параграф 42 от Постановление на МС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г.), с който военната служба се разделя на кадрова и наборна. Цитираните разпоредби на ППЗП (отм.); и на НПОС разграничават редовната военна служба, както и приравнените на редовната военна служба периоди и ясно обективират волята на законодателя, като осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита само срокът на редовната военна служба след навършване на 18-годишна възраст. Това нормативно разрешение е свързано с изискването редовната военна служба да се изпълнява при навършване на пълнолетие, по аргумент на чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.);. Липсва твърдяното от касатора противоречие с разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Цитираната от първоинстанционния съд практика на Върховния административен съд е константна и липсва правно основание за промяната й. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на касатора разноски не се присъждат, тъй като не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,