Решение № 4845 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2023 г.

ВАСШесто отделение17.04.2024 г.докладчик Весела Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2612 от 18.04.2023 г. по адм. дело 1873/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири със седалище в гр.София, чрез юриск. В. Василев, срещу Решение 2612 от 18.04.2023 г., постановено по административно дело 1873/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Твърдят се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба инспектор по ЗН в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" при сектор Превантивна и контролна дейност към Регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" София, в писмен отговор развива съображения за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 2612 от 18.04.2023 г. по административно дело 1873/2023 г., Административен съд София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири срещу предписание, обективирано в Констативен акт КА-ПБЗН-СО0-8-8/09.11.2022 г., издадено от инспектор по Защита на населението в група Превантивен контрол и превантивна дейност към сектор ПКД при Регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" София, в частта, с която на предприятието е предписано в аварийния план на язовир Огняново, община Елин Пелин, да се изготвят и приложат карти на уязвимите от заливане зони, съгласно изискванията на т.4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал.2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/, във връзка с чл.35 ал.2 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, със срок за изпълнение 29.09.2023г. Съдът е приел, че в качеството си на стопанисващо и управляващо язовир Огняново, община Елин Пелин лице, касаторът е субектът на задължението за прилагане към аварийния план на язовира карта на уязвимите от заливане зони. При наличието на данни, че посоченият язовир е класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност, държавното предприятие е задължено да разработи и одобри авариен план за язовира с всички негови съставни части, вкл. и с карти на уязвимите от заливане зони. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният състав намира, че при постановяването му административният съд не е допуснал твърдените нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. При правилно изяснена фактическа обстановка, след преценка и анализ на доказателствата и съобразяване възраженията на страните, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод за неоснователност на оспорването. В съответствие с приложимите материалноправни норми, АССГ правилно е преценил, че съгласно чл.7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ, собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите, съгласно специфичните изисквания на Наредбата за формата и съдържанието им. Съгласно т.4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал.2 от Наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност, съгласно чл. 141б от Закона за водите. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Картите на уязвимите от заливане зони са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картите на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в Приложение 1 към чл. 10, ал. 2. Не се споделят възраженията на касатора, че липсва конкретно задължение за собственика /или стопанисващото язовира лице/ да изготвя такива карти, въпреки че негово е задължението за изготвяне на аварийния план, от който те са неразделна, задължителна част. Несъстоятелно е и твърдението, че компетентните държавни органи не са изпълнили задълженията си да картографират риска от наводнения, както и не са определили конкретни територии и зони, които да се включат в тези карти. Несъмнено смисълът и целта на създаване на картите на уязвимите от заливане зони е за да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Следователно те са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че няма идентичност между картите по чл. 146з от Закона за водите и картите по т.4.8. от Приложение 2 към чл.57, ал.2 на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Споделят се мотивите на АССГ, че картите по чл.146з от ЗВ касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия. Първите карти служат като основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район, а вторите са част от аварийния план на язовира. Първите се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите - от собственика/оператора на язовира. След изготвяне на аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Правилна е крайната преценка на съда, че при констатации, че язовир Огняново, община Елин Пелин е от първа висока степен на потенциална опасност, задължение за стопанисващото предприятие е да изготви авариен план за него, като включи в съдържанието му и карта на уязвимите от заливане зони. Без правно значение за спора в случая са обстоятелствата относно неизпълнение на други задължения на държавни органи, както и досежно липсата на единна Методика за изработването на тези карти, тъй като последната касае етапа на класифициране на язовирите по степен на потенциална опасност, който етап в конкретния случай е приключил. В същото време, липсата на такава методика не обосновава извода за отпадане на задължението на собственика /стопанисващия язовира субект/ за изработването на тези карти. Законодателят му вменява задължения за изискване от съответните държавни органи на необходимата информация за постигане на съответствие на аварийния план с всички законови изисквания, вкл. и това по т.4.8. от Приложение 2, към чл. 57, ал. 2 от Наредбата. Като е събрал, преценил и анализирал всички значими за правилното решаване на спора доказателства и е установил всички релевантни за спорното право фактически обстоятелства, АССГ е достигнал до правилни изводи, които касационната инстанция изцяло споделя. Решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, и като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение