Решение № 9507 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2017 г.

Решение № 9507 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2017 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Ш. срещу Решение № 16 от 09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 626/2016 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отхвърлена жалбата на Р. Х. Ш. срещу Заповед № ЛС-01-912 от 10.06.2016 г. на кмета на община Самоков за изземване на недвижим имот - "общински терен" - общинска собственост, находящ се в имот с идентификатор ПИ 15285.8.494 по кадастралната карта на с. Г., община Самоков, върху който е разположен дървен навес с обща застроена площ приблизително 72 кв. м. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Самоков представя отговор за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Ответникът не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Изводът на административния съд за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта е неправилен. Предмет на изземване е "общински терен, общинска собственост", находящ се в имот с идентификатор ПИ 15285.8.494 по кадастралната карта на с. Г., върху който е разположен дървен навес с обща застроена площ приблизително 72 кв. м. За имот с идентификатор ПИ 15285.8.494 е представен Акт за частна общинска собственост № 13051 от 13.06.2014 г., видно от който имотът е поземлен по своя вид, има площ 34 064 кв. м, с трайно предназначение - урбанизирана територия и трайно ползване - стопански двор. В графа 11 "Забележки" от акта за частна общинска собственост има отразяване, че в имота се намират девет сгради, описани по площ и идентификационен номер. Единствената идентификация на подлежащата на изземване част от общинския поземлен имот е, че върху нея е разположен навес с приблизителна площ от 72 кв. м, докато самият имот е с площ 34 064 кв. м. В заповедта няма описание на разположението на частта от имота, която подлежи на изземване, нито в преписката се съдържа скица, от която да е видно това разположение. Няма установяване относно разположението на навеса по отношение на селскостопанската сграда с идентификатор 15285.8.494.15, разположена в същия поземления имот с идентификатор ПИ 15285.8.494. За последната селскостопанска сграда жалбоподателката представя доказателства за придобиване на собствеността й, включително за декларирането й по ЗМДТ. От обстоятелствената част на заповедта и данните по преписката не се установява също така разположението на навеса по отношение на останалите девет селскостопански сгради, вписани в акта за частна общинска собственост. Липсата на идентификация на подлежащия на изземване имот съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителното основание по чл. 159, т. 3 от АПК, препятства контрола относно наличието на материалноправните предпоставки за изземване, както и проверката дали заповедта съответства на целта на закона, а именно - дали със заповедта се цели изземване на имот - общинска собственост или премахване на навеса. Предвид това, че процесният административен акт е неблагоприятен по своя характер, по арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК наличието на сочените в заповедта фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването му е в тежест на административния орган, а не както е приел съдът - в тежест на лицето, което е засегнато от него. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отмени незаконосъобразния административен акт. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото за двете инстанции - държавна такса от 5 лв. и 600 платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и 10 лв. държавна такса и 600 платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция или общо 1 215 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,