Решение № 10781 от 25.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния му представител юрк. Велева, срещу решение 6672/12.11.2021 г. постановено по адм. дело 5657/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/4131#1 от 25.06.2020 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие . Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК. Изложени са доводи, че бенефициентът е уведомен за стартиралото производство по издаване на АУПДВ. Развива подробни съображения в тази насока. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди процесният АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна Е. Карамфилова, чрез процесуалния си представител адв.Момчилов, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че анализът на доказателствения материал по делото налага идентичен на изведения от съда правилен извод, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26 от АПК да уведоми Е. Карамфилова за стартиралата процедура по издаване на АУПДВ. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ 01-6500/4131#1 от 25.06.2020 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , с който на основание чл.14, ал.1, т.2 от Наредба 11 от 03.04.2008г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК вр. чл. 166 от ДОПК и чл.20а, ал.6 и ал.5 предл.1 вр. ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, Е. Карамфилова е изключена от подпомагане, като ѝ е установена сума за възстановяване в размер на 11 609, 24лв., представляваща 75% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 и 2014г. От фактическа страна съдът е приел, че бенефициентът Е. Карамфилова е поела многогодишен ангажимент по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони с подаване на заявление за подпомагане с УИН: 22/170513/51497. При извършване на административни проверки на основание чл.37, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители било установено, че за кампания 2015 кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211, регламентирана в наредба 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 по програмата за развитие на селските райони за период 2007 2013г. Прието било, че с неподаване на заявление за подпомагане са нарушени изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба 11 от 03.04.2008г., според която кандидатите са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. Поради това, с оспорения АУПДВ кандидатът е изключен от подпомагане по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и му е установена сума за възстановяване от 11 609,24лв., представляваща 75% от общата до момента изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 и 2014, на основание чл.14, ал.1, т.2 от Наредба 11/03.04.2008г. По делото е било представено заявлението за регистрация 2013 на кандидатката от 30.04.2013г., в което е попълнен следният адрес за кореспонденция:[населено място], общ. Невестино, обл. Кюстендил. Липсва улица и номер. Постоянният адрес на Е. Карамфилова, видно от бланката на заявлението, е в гр.София,[адрес]. В заявление за подпомагане 2013 от 07.05.2013г. са попълнени същите адреси. Посочен е и личен мобилен телефонен номер на заявителката. На лист 28 от делото се намира писмо изх. 01-6500/4131/09.07.2019г., с което зам. изпълнителният директор на ДФЗ на основание чл.26, ал.1 от АПК уведомява Е. Карамфилова на адрес обл. Кюстендил, община Невестино, [населено място], че ДФ Земеделие Разплащателна агенция открива производство по издаване на АУПДВ, поради неспазване на многогодишен ангажимент. Писмото е връчено, според обратната разписка (на лист 29) на 30.07.2019г. на лицето И. Манчев. Издаденият АУПДВ е връчен на лицето П. Ангелов на 16.07.2020г. отново в [населено място]. Няма данни по делото в какво качество И. Манчев и П. Ангелов са получили пратките, адресирани до бенефициента. С обжалваното решение АССГ е отменил процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е установил фактическата обстановка по делото. Административният съд е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, но според съда са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е бил редовно уведомен бенефициентът за стартиралата процедура по издаването на Акт за установяване на публични вземания, в размер на 75% от получените от него плащания за 2013 и 2014г. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми и е обосновано. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По делото е установено, че адресираното до Е. Карамфилова писмо от 09.07.2019г. по чл. 26 от АПК, не й е било връчено по постоянния адрес, по телефон, факс, електронна поща или по реда на чл.61, ал. З АПК, съобразно предишната нормативна уредба. Попълненият в заявлението адрес в [населено място] не съдържа улица и адрес, а единствено номер на пощенска кутия, като пратката е била получена от неизвестно лице - И. Манчев, в неустановено по делото негово качество и без да е доказано, че има или е поел задължение да я предаде на адресата. Следва да бъдат споделени като обосновани изводите на съда, че допуснатото от страна на АО нарушение на чл.26, ал.1 АПК следва да бъде определено като съществено, тъй като с оспорения АУПДВ са били установени публични задължения на бенефициента, който изцяло е бил лишен от участие в производството по установяване на размера и основанието им, като не е имал възможност нито да подаде възражение, нито да представи доказателства в своя защита. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. Въпреки претенцията на ответника по касация за разноски липсват представени доказателства за реалното им извършване, с оглед на което същите не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение