Решение № 10486 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5876/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Райчева против решение 580 от 31.03.2023 г., постановено по адм. д. 851/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Благоевград, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отхвърля жалбата на В. Райчева против заповед 1494/10.08.2022 г., издадена от кмета на община Благоевград, с която, на основание чл. 178, ал. 6 вр. ал. 4, вр. чл. 223, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУТ е забранено ползването на строеж преустройство и промяна на предназначението на таван в жилище, находящ се в сграда с идентификатор 04279.602.40.21, изградена в ПИ с идентификатор 04279.602.40 по КК на гр. Благоевград, УПИ ІІ, кв. 17 по плана на Благоевград. За да постанови този резултат съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства приема, че процесния строеж е таванско помещение и се ползва не по предназначение като жилище, поради което прави извод за осъществяване на хипотезата на чл. 178, ал. 4 вр. ал. 6 за издаване на оспорената заповед и за материалната й законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган предвид категорията на строежа и в предписаната от закона писмена форма. Заповедта съдържа, както фактически, така и правни основания за издаването й. Правилно съдът приема, че при постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен протокол, с който се установява, че строежът не се ползва по предназначение. Препис от протокола е връчен на жалбоподателката, която депозира възражение, което е обсъдено от административния орган. Следователно изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е законосъобразен и обоснован. Правилно съдът приема, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателката притежава студио 1 с жилищно предназначение на кота 8.40 и таван 10 на кота +14.00. Видно от приложеното удостоверение за заварен строеж е, че в жилищната сграда на кота + 14.00 м., на която се намира таванът на жалбоподателката са налични 3 бр. студиа сред които не е студио 1 и тавански помещения. Тези факти са установени и с издаденото удостоверение за търпимост и последващите му поправки и отмени, с които се установява, че на кота + 14 се намират три студиа, а студиото на В. Райчева се намира на кота -8.40 м. Фактът, че в проекта за заснемане за узаконяване таванът е посочен като студио 10, не обосновава различен извод, тъй като е налице влязъл в сила акт за узаконяване, в който изрично е узаконен таван 10. По несъмнен начин е установено и че таванът се ползва като жилище. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 7 ЗУТ забранява се достъпа до строежи или до части от тях, които не се ползват по предназначението си съгласно издадените строителни книжа т.е. преценката за ползване "не по предназначението" е обвързана с предназначението, залегнало в издадените строителни книжа. В случая това са актът за узаконяване и удостоверението за заварен строеж, издадено на основание § 21 ЗР ЗУТ. Следователно изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен и обоснован. Твърдението в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като жалбоподателката не следва да е нейн адресат, е неоснователно. От една страна в жалбата си до първоинстанционния съд и във възражението, депозирано пред административния орган жалбоподателката твърди, че е собственик на процесния строеж, което обосновава й правния й интерес от оспорване на заповедта, тъй като съгласно константната практика на Върховния административен съд адресати на заповедта в хипотезите на чл. 178, ал. 6 ЗУТ са лицата по чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В противен случай същата няма право на жалба. От друга страна твърдението, че ЖСК не е прекратена, поради което същата следва да бъде адресат на заповедта е недоказано. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,