Решение № 11488 от 28.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11594/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), срещу Решение 6267 от 24.10.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 4773/2023 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед 203 от 01.03.2023 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в) от Закона за туризма (ЗТ) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. Варна, [улица], стопанисвано от Фили Вайб АД. Касационният жалбоподател председателят на КЗП, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд погрешно е възприел доказателствения материал по преписката. Оспорва извода на съда, че процесният обект няма седящи места, тъй като е отдаден под наем без такива, както и че същият е от категорията заведения, предназначени за бързо обслужване. В тази връзка сочи, че видно от констативния протокол, издадения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и приобщените към тях материали - касов бон и снимки, по безспорен начин е доказано, че обектът обслужва клиенти и разполага с 30 места, като разположените маси са предназначени за сядане на двама или четирима души. Сочи, че същите са обозначени с логото на заведението и са отдалечени на няколко метра от тези, обслужващи съседното заведение. С оглед изложеното счита за доказано, че местата за сядане, обслужващи обекта, надхвърлят бройката, визирана в чл. 120, т. 2 ЗТ, поради което обектът не попада в регламентираното в същия изключение. Според касатора този извод не се опровергава от представените договор за наем и писмо от стопанисващото търговския център дружество, доколкото в закона липсва изискване за правно основание за поставяне на маси и столове и обстоятелството дали се заплаща наем е неотносимо към фактическия състав на нарушението. В допълнение е посочено, че след издаване на оспорения акт, ответникът е предприел действия по категоризиране на процесния обект. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение, като вместо него отхвърли подадената жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответника разноски, ако са над законоустановения минимум, поради липса на фактическа и правна сложност на спора. Ответникът по касационната жалба Фили Вайб АД, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови процесното съдебно решение съдът приема от фактическа страна, следното: На 13.12.2022 г. служители от КЗП са извършили проверка на заведение за хранене и развлечение, находящо се в гр. Варна, [улица], стопанисвано от Фили Вайб АД, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол К-2748073/13.12.2022 г. При проверката не е представено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризация, като е установено, че заведението разполага с 30 места за обслужване на клиенти, разположени на маси за 2 и 4 души. На 11.01.2023 г. е съставен АУАН К-001556 от длъжностни лица на КЗП, с който е констатирано нарушение по чл. 114, т. 1 ЗТ. На 01.03.2023 г., въз основа на фактите в констативния протокол и АУАН, председателят на КЗП издава Заповед 203, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в) ЗТ е приложена ПАМ временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. Варна, [улица], стопанисвано от Фили Вайб АД. По делото е представено писмо от дружеството-наемодател на площи в Търговски център Grand Mall Варна, с което удостоверява, че площта на процесния отдаден под наем обект не включва зона за поставяне на маси за хранене със седящи места. Посочено е, че площта със седящи места за обслужване на клиенти, намиращи се пред обекта е част от общите части на Grand Mall Варна и е предвидена за ползване от всички посетители на търговския център, без значение дали са закупили храна и/или напитки и от кое точно заведение за хранене. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Приема, че в случая процесният обект е заведение за обществено хранене на самообслужване за продажба на пици, което по арг. от § 1, т. 33 от ДР на ЗТ, във вр. с чл. 124, ал. 2, т. 2 ЗТ се включва в категорията заведение за бързо обслужване по см. на чл. 120, т. 2 ЗТ. По аргумент на Б.1.1 и Б.1.2 от анекса към представения договор за наем и представеното по делото писмо от наемодателя на търговския център, съдът приема, че площта на процесния обект не включва зона за поставяне на маси за хранене със седящи места, като масите и столовете пред обекта не са собственост на Фили Вайб АД, разположени са в общите части на центъра и се ползват от всички посетители. Обоснован е извод, че в обекта, стопанисван от Фили Вайб АД, към момента на проверката на 13.12.2022 г. не е имало места за сядане, поради което и по арг. от чл. 120, т. 2 ЗТ това заведение не подлежи на категоризация по този закон. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗТ ресторантьорството е туристическа дейност. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗТ установява видовете "туристическите обекти", между които в т. 2 попадат заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове. В съответствие с чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗТ лицето, извършващо ресторантьорство в туристически обект, е длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. А съгласно чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в) ЗТ председателят на КЗП или оправомощени от него длъжностни лица, в резултат на контрола по ал. 1, прилагат принудителна административна мярка временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 и 5 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136. От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че дружеството-ответник е извършвало туристическа дейност в процесния обект, който не е бил категоризиран. Спорът по делото е дали обектът попада в изключението на чл. 120, т. 2 ЗТ. Разпоредбата на чл. 120, т. 2 ЗТ регламентира изключение от задължението за категоризиране, а именно, че не подлежат на категоризиране заведения за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти. Видно от събраните по делото доказателства, в т.ч. приобщения снимков материал, местата за сядане, обслужващи обекта безспорно надхвърлят бройката визирана в чл. 120, т. 2 ЗТ. Същевременно индивидуализацията на ползваните за осъществяваната в обекта дейност маси и столове е извършена от проверяващите с оглед външни белези, отличаващи съответните места за сядане от тези на съседни обекти, а именно поставено лого, идентично с находящото се на обслужващия щанд, както и конкретно отстояние от съседните обекти. С оглед изложеното, правилен е изводът на административния орган, че констатираните обособени 30 седящи места, в част от търговски обект, са ползвани именно за обслужване на търговската дейност на дружеството-ответник, осъществявана в процесния търговския обект. Обратно на извода на първоинстанционния съд, конкретните договорни отношения между Фили Вайб АД и дружеството, стопанисващо търговския център, обективирани в приложения към делото договор за наем, са ирелевантни. На първо място, въпреки че местата за сядане не са формално наети от заведението, фактът, че клиентите използват тези места и че те се намират непосредствено пред заведението, може да се счита за предоставяне на места за сядане. Освен това логото на заведението върху масите недвусмислено сочи, че тези места са предназначени за клиентите на това заведение. Това доказва, че заведението активно използва тези места, дори и без официален договор за наем. Анализът на функционалната връзка между заведението и местата за сядане води до извода, че, ако на практика клиентите на заведението използват тези маси за консумация на закупената храна, то заведението предоставя места за сядане, дори и да няма договор за ползване на площите, върху които са поставени или да е не е техен собственик. В Закона за туризма липсва изискване за наличие на правно основание за ползване на местата за сядане и обстоятелството дали се заплаща наем е неотносимо към фактическия състав за прилагане на процесната ПАМ. С оглед изложеното, правилен е изводът на административния орган, че заведението не попада в изключението по чл. 120, ал. 2 ЗТ и е имало задължение да се категоризира - заведението предоставя обособени 30 места за сядане, в част от търговски обект. Основателно като аргумент в подкрепа на горния извод, касаторът сочи факта, че след издаване на оспорения акт, ответникът е предприел действия по категоризиране на процесния обект. Видно от публично достъпния Национален туристически регистър към Министерството на туризма, за обект Пица Лаб, находящ се в гр. Варна, [улица], ет. 2, е издадено Удостоверение 9261 от 27.04.2023 г. за заведение за хранене и развлечения, тип ресторант, подтип специализиран ресторант пицария, категория 1, капацитет 24 места, стопанисван от "Фили вайб АД. По изложените съображения правилен е изводът на административния орган за наличие на материалноправните предпоставки на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в) ЗТ, което прави оспорената заповед законосъобразна. Достигайки до обратен правен извод, АССГ е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената от Фили Вайб АД жалба срещу Заповед 203 от 01.03.2023 г. на председателя на КЗП. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Фили Вайб АД да заплати на Комисия за защита на потребителите юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор, направените разноски за двете съдебни инстанции. Същите, видно от доказателствата по делото са в общ размер на 270,00 лв., от които 70,00 лв. внесена държавна такса пред касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, размера на което съдът определя на по 100,00 лв. за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд