Решение № 7584 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2015 г.

Решение № 7584 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 7799/15.12.2014 г., постановено по административно дело № 6614/2014 г., Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Васил Любомиров Тепавичаров срещу решение № РО-364 от 6.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - София-град. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Васил Любомиров Тепавичаров от гр. София. Касаторът не е изложил конкретни съображения за неправилност на съдебния акт на първоинстанционния съд, но възразява срещу отказа да бъде отпусната исканата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София-град, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореният съдебен акт да бъде потвърден. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С решение № 7799 от 15.12.2014 г. по административно дело № 6614/2014 г., Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Васил Любомиров Тепавичаров против решение № РО-364 от 6.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против пункт втори от разпореждане № 8807126761/13.02.2014 г. на ръководителя на "ПО" ("Пенсионно осигуряване") в ТП на НОИ - София-град, с което на Тепавичаров е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е инвалидизиран с Експертно решение (ЕР) № 0011 от 7.01.2014 г. на ТЕЛК - Очни заболявания и му е определена 87% трайно намалена работоспособност, като след преценка на трудовия стаж, положен в "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България" ЕООД, общият му трудов стаж възлиза на 1 г. 4 месеца и 4 дни. Направен е окончателен извод, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО. Решението на Административен съд - София-град, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените от съда изводи, че правилно е отказано отпускането на пенсия по чл. 74 от КСО. Васил Тепавичаров е подал заявления № МП-14374 и № МП-14375, и двете от 29.01.2014 г., за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като е приложил и ЕР № 0011 от 7.01.2014 г. на ТЕЛК - Очни заболявания с водеща диагноза "множествена склероза". Пред пенсионния орган Тепавичаров не е представил данни за осигурителен стаж, като в декларация е поискал данните за стажа да се вземат от Регистъра на осигурените лица (РОЛ). Представил е удостоверение обр. УП-2 от "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България" ЕООД под № 53 от 27.01.2014 г., от което се установява, че Тепавичаров е работил като "оператор, център за обаждания" в дружеството в периода от 3.09.2012 г. до 6.01.2014 г. и дохода за определяне на пенсията му е в размер на 21 827, 96 лв. При проверка в РОЛ за Тепавичаров не са открити други данни освен посочените в УП-2 № 53/27.01.2014 г., които да удостоверяват друг негов осигурителния стаж, освен положения в "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България" ЕООД. Предвид горното към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия лицето е имало 1 г. 4 месеца и 4 дни осигурителен стаж. С разпореждане № 8807126761 от 13.02.2014 г. ръководителят на "ПО" в ТП на НОИ - София-град е отпуснал на Васил Тепавичаров социална пенсия за инвалидност от 07.01.2014 г., но е отказал да отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като лицето няма 3 години трудов стаж до датата на инвалидизирането. Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ - София-град в частта, с която е отказана лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като по-горестоящият административен орган с решение № РО-364 от 6.06.2014 г. е оставил без уважение жалбата на Васил Тепавичаров като неоснователна. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая липсва една от законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя в относимата към него хипотеза по чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО. Безспорно се установява, че към датата на инвалидизирането (7.01.2014 г.) жалбоподателят е навършил 25 години 5 месеца и 26 дни, т.е. има необходимата възраст от поне 25 навършени години, но осигурителният му стаж е 1 г. 4 месеца и 4 дни - т.е. по-малък от предвидения минимум от 3 години. По делото не са налице доказателства, които да са индиция за придобит от касатора осигурителен стаж над минимално изискуемия към релевантния за казуса момент. Изложените в касационната жалба доводи, че за периода, в който е положен трудовият стаж, са платени осигурителни вноски на база доход за 5 години в размер на 21 827, 96 лева не водят до по-различни изводи, тъй като релевантно в случая е годините на осигурителен, съответно трудов стаж за възникване правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При липса на една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е без значение за изхода на спора какъв е размерът на осигурителният доход, който служи за определяне размерът на пенсията, при условие, че стажът е в размер на 1 г. 4 месеца и 4 дни. Васил Любомиров Тепавичаров е лице с 87% трайно намалена работоспособност, видно от представеното ЕР на ТЕЛК № 0011/001 от 7.01.2014 г., но за да възникне правото на пенсия по чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО следва от датата, на която е издадено посоченото експертно решение да има 3 години осигурителен стаж. С оглед на това се налага извод, че отричайки на Тепавичаров правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, ръководителят на пенсионното осигуряване е издал материално законосъобразен акт, който основателно е бил потвърден по реда на административния контрол от директора на ТП на НОИ - София-град. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - София-град (т.е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни уредби на КСО, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,