Решение № 792 от 31.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5394/2021 г.

Решение № 792 от 31.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5394/2021 г., I о., докладчик съдията Полина Якимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по жалбата на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП срещу решение № 840/12.02.2021 г., постановено по адм. дело № 14199/2019 г. на Административен съд София-град, с което, по оспорване от "Елис – 7" ЕООД, ЕИК [ЕИК], е обявена нищожността на Ревизионен акт № Р-22221118007322-091-001/15.08.2019 г., издаден от Е. М., началник на сектор, възложил ревизията и Р. З., главен инспектор по приходите – ръководител, потвърден с Решение № 1872/5.11.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" София, с който спрямо "Елис – 7" ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди от 1.01.2016 г. до 31.12.2017 г. в размер на 32694, 91 лв. главница и 7716, 65 лв. лихви. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира изложените от съда мотиви за формирани при погрешно възприемане на доказателствата по делото и противоречащи на същите. Представените по делото ЗВР, РД и РА безспорно били създадени чрез ИС "Контрол" като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и са подписани с електронни подписи. Фактът, че разпечатаните и приложени към преписката за съда документи са в този им вид, констатиран от съда, не обосновава друг извод, като за целта били представени и на оптичен носител, върху който са били записани създадените в хода на ревизията именно чрез ИС "Контрол" и подписани с КЕП. Към касационната жалба са приложени и разпечатани на хартиен носител съобразно правилото на чл. 184, ал. 1 от ГПК. Искането до настоящата инстанция е да бъде отменено обжалваното решение и предвид липсата на произнасяне по съществото на спора – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – "Елис - 7" ЕООД, чрез адв. Симеонов, в съдебно заседание и в писмено становище оспорва нейната основателност с аргумент, че обжалваното решение е правилно, подробно мотивирано, съобразено с материалния закон и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Заявява се възражение за нищожност на ревизионния акт поради липса на доказателства, че сочената като титуляр по възлагане на ревизионното производство на "Елис – 7" ЕООД Е. С. е отсъствала от работа или е била налице друга обективна невъзможност за изпълнение на служебните й задължения, поради което е била възпрепятствана да издаде ЗВР, с която е поставено началото на производството. На следващо място се поддържа, че източник на компетентността на К. да издаде ЗВР е Заповед № РД-84-2200-1247/23.11.2018 г. на териториалния директор /който не е орган по назначаване на адресата й/, издадена на основание чл. 84, ал. 2 ЗДСл., с която за периода 26.11.2018 г. – 30.11.2018 г. е разпоредено К. да изпълнява освен преките си задължения и тези на отсъстващата Е. С.. Поставя се под съмнение възможността с изричен писмен акт да се прехвърли компетентност по все още невъзникнало ревизионно производство – нарушение по чл. 112, ал. 1 ДОПК. Най-сетне, Заповед № РД-01-803/7.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София не е в сила към момента на издаване на ЗИЗВР № Р-22221118007322-020-004/3.06.2019 г. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество дава мотивирано заключение за нейната основателност. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Пред Административен съд София-град е оспорен ревизионен акт, с който по особения ред на чл. 122 ДОПК спрямо "Елис – 7" ЕООД са установени задължения, произтичащи от укрити приходи, в размер на 32694, 91 лв. и лихви за забава 7716, 35 лв. за данъчни периоди 2015 г. – 2017 г. За да обоснове извод за нищожност на ревизионния акт, съдът е приел от фактическа страна, че разглежданото ревизионно производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221118007322-020-001/29.11.2018 г., издадена от С. К., заместваща Е. С., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София – Заповед № РД-84-2200-1247/23.11.2018 г. Правомощията на К. и С. – функциите им на компетентни органи по възлагане на ревизии, произтичат от Заповед № РД-01-803/7.06.2018 г. на териториалния директор. ЗВР № Р-22221118007322-020-001/29.11.2018 г. с обхват задълженията на "Елис – 7" ЕООД по ЗКПО за данъчни периоди от 1.01.2015 г. до 31.12.2017 г. е изменена със ЗИЗВР № Р-22221118007322-020-002/2.04.2019 г., № Р-22221118007322-020-003/25.04.2019 г. и № Р-22221118007322-020-004/03.06.2019 г., всички издадени от Е. С., заемаща цитираната длъжност. ЗВР и ЗИЗВР са издадени от посочените органи чрез ИС "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис от К. и С., а от заповедта на директора на ТД на НАП София следва, че тези органи са компетентни да възлагат ревизии. Констатациите и изводите на ревизиращия екип са отразени в РД № Р-22221118007322-092-001/20.06.2019 г., съставен от органите по приходите, на които със ЗВР е възложено извършването на ревизията – Р. З., главен инспектор приходи – ръководител на ревизията и В. Т. – старши инспектор приходи. РД е издаден чрез ИС "Контрол" като електронен документ и подписан с електронни подписи от З. на 20.06.2019 г. в 13: 02 ч. и от В. Т. същия ден в 13: 03 ч.РА № Р-22221118007322-091-001/15.08.2019 г. е издаден от Е. С. – орган, възложил ревизията, и Р. З. – ръководител като електронен документ и е подписан с електронни подписи съответно в 17: 25 ч. и в 09: 12 ч. Въз основа на данните от възпроизведените на хартиен носител скрийншотове от специализиран софтуер за удостоверяване на подписите съдът е приел за установено, че за документ с № Р-2222111807322-020-001 се съдържа отбелязване "Проверка на електронния подпис", под него текст, "Не всички удостоверения, подписали документа са валидни", освен това срещу позицията "валидност" е поставен знак "х". Разпечатките от специализирания софтуер за валидирането на електронния подпис на Р. З., на В. С. и на Е. С. не съдържат отразяване на резултат, че електронният подпис е със статус валиден, а в графата за статус се съдържа отбелязване "indeterminate", т. е. "неопределен", в графата "предупреждение" се съдържа текст "Тhe signature*seal is an indeterminate", или, подписът е неопределен, т. е. проверката не позволява да се определи като валиден или невалиден. Във всички случаи вписването indeterminate не може да се приравни на валиден електронен подпис при проверката. Съдържа се и графа грешка /л. 112 от първоинстанционното дело/ по отношение на Р. З., срещу която текстът е "The past signature validation is not", т. е. подписът не е валидиран, а останалите разпечатки от валидирането на подписите съдържат само информация до реда "предупреждение", но до реда "предупреждение" информацията, че статусът на подписите е "неопределен", е еднаква за валидизацията на всички посочени органи по приходите – Р. З., В. С. и Е. М.. В дясната част на разпечатките за валидизация на сертификатите на л. 111 от 20.06.2019 г. и л. 117 от 15.08.2019 г. - за Р. З. и на л. 113 - за В. С., се съдържа графа "Certificate information", в която е отбелязано "The certificate has expiried or is not valid". Въз основа на отразяванията в цитираните разпечатки първостепенният съд приема, че не са валидирани по предвидения ред електронните подписи на органите по приходите: Р. З. и В. Т., положени под РД; на С. К., положен под първата ЗВР и на Р. З., положен на ревизионния акт. При тези констатации е мотивиран извод, че за С. К., в качеството й на орган, възложил ревизията, и на Р. З., подписала РД и РА в качеството й на ръководител на ревизията, както и на В. Т., ревизиращ орган, подписала РД, не е удостоверено по предвидения ред, че са притежавали и положили под съответните документи валиден квалифициран електронен подпис, приравнен на саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал. 4 Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), удостоверен от доставчика на удостоверителни услуги съобразно изискванията на ЗЕДЕП. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги "Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014" (ал. 1), като "Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление". (ал. 2).