Решение № 7358 от 31.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16816/2013 г.

Решение № 7358 от 31.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16816/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Добрина Томова Георгиева против заповед рег. № К-2735/07.11.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 227, ал. 1, т. 7 пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното й правоотношение е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Моли да бъде отменена, като и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Георгиева е държавен служител, кат. Г, старши разследващ полицай в Районно управление "Полиция" (РУП) - Поморие, отдел "Досъдебно производство" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас. Дисциплинарното производство против жалбоподателката е образувано със заповед № К-1031/04.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на ОДМВР - Бургас след постъпили жалби против служителката. Със същия акт е назначена комисия като дисциплинарно-разследващ орган. Комисията извършва проверка, при която установява, че служителката използва служебното си положение, за да запази работното място на сина си - охранител в "Балнеохотел Поморие" АД, като на 12.08.2013 г. с тази цел призовава чрез полицейски органи в кабинета си в районното управление началника на охраната на "Балнеохотел Поморие" АД, без да има основание за това и провежда разговор с него, при който го заплашва със съд, ако прекрати трудовото правоотношение на сина й. При тези данни комисията приема, че жалбоподателката Георгиева се възползва от служебното си положение за облага на трето лице - нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР и предлага на служителката да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № 30304/25.09.2013 г.). В този смисъл е и становището на комисията рег. № 30712/30.09.2013 г. Георгиева е запозната с образуваното дисциплинарно производство, по което представя писмени обяснения (обяснения № 29119/13.09.2013 г.), а след запознаване с обобщената справка от разследването същата представя и възражения рег. № 30555/27.09.2013 г. След като се запознава с данните от дисциплинарното производство и събраните доказателства, както и с обясненията и възраженията на жалбоподателката министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № К- 2735/07.11.2013 г., с която възприема фактическите и правни изводи на дисциплинарно-разследващата комисия и налага на жалбоподателката Георгиева дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР административен орган и в предвидената от закона форма, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й. Съображения, обосноваващи наложеното наказание се съдържат и в цитираните в заповедта обобщена справка и становище на дисциплинарно - разследващата комисия. Като правно основание за налагане на наказанието е посочена разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР, според която най - тежкото дисциплинарно наказание се налага за тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. Цитираният текст, заедно с изложените в заповедта и цитираните в нея документи факти индивидуализира недвусмислено и в достатъчна степен извършеното нарушение. Разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР е само допълнение, с оглед изложените в обобщената справка нарушения на задълженията по длъжностната характеристика, принципите на Конституцията на Република България и разпоредбите на НК и НПК във връзка с досъдебните производства. Този текст обаче не променя основната квалификация на извършеното от служителката нарушение, очертано с установените факти и нормата на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР. По този начин изискванията на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) са изпълнени, заповедта съдържа фактическите и правни основания за налагане на наказание, а доводите на жалбоподателката за съществени нарушения във формата на акта са неоснователни. Заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано по реда на по чл. 230 от ЗМВР. Извършена е проверка от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225 от ЗМВР след приемане на писмените обяснения и възражения на служителката. Георгиева е уведомена за дисциплинарното производство, както и за констатациите на разследващата комисия и й е предоставена възможност да представи обяснения и възражения по случая и да посочи доказателства. С това изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР са изпълнени - преди налагане на наказанието дисциплинарно наказващият орган приема писмените обяснения и възражения на служителката. (В този смисъл е изричното отбелязване върху документите.) Ето защо доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Спазени са условията на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Наказанието е наложено след изясняване на релевантните за преценката за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителката обстоятелства и след събиране и анализ на доказателства, за изясняване на случая. Взети са предвид жалбите и сведенията на Михайлов и Хънкова, които са непротиворечиви относно обстоятелството, че проведените от Георгиева с тях разговори са имали за цел да предотвратят уволнението на сина й, представените докладни записки от полицейските служители Неделчев и Солак, връчили изпратена от Георгиева призовка на Михайлов, като и обясненията на Илиян Николов от 18.09.2013 г., който признава, че потърсил Георгиева за съдействие именно с оглед евентуалното уволнение на сина й. Наказанието е съобразено с предвидената в закона санкция за тежко дисциплинарно нарушение с такъв характер, след отчитане на формата на вината, цялостното поведение на служителката и последиците от извършеното. Заповедта е издадена и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Нормата на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР предвижда, че най-тежкото дисциплинарно наказание се налага задължително за използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица. В случая е установено, че Георгиева се възползва от служебното си положение на разследващ полицай за облага на трето лице. Научавайки за предстоящи съкращения в състава на охраната на "Балнеохотел Поморие" АД същата призовава чрез полицейски служители в сградата на районното полицейско управление началника на охраната на дружеството Костадин Михайлов, когото предупреждава да не прекратява трудовото правоотношение на сина й, негов подчинен. По този начин Георгиева използва правомощията си на разследващ престъпления полицейски служител с цел облагодетелстване на сина си. Действията на Георгиева по призоваване на Михайлов не са в изпълнение на професионалните й и функции и отговорности, а са насочени само и единствено към използване на средствата за държавна принуда за въздействие върху гражданин с цел облагодетелстване на неин роднина. Тези изводи се подкрепят от липсата на основания за призоваването на Михайлов - жалбата на Илиян Николов е постъпила на 15.08.2013 г., а призовката е връчена на Михайлов на 09.08.2013 г. Освен това изложеното от Михайлов се подкрепя от сведенията, дадени от управителя на дружеството Хънкова, която също потвърждава, че разговорите, проведени с Георгиева са насочени към запазване на работното място на сина на последната. Обстоятелството дали Георгиева е заплашвала Михайлов по време на разговора в районното управление е без значение, тъй като релевантно за преценката за наличието на дисциплинарно нарушение е използването на служебните правомощия по призоваване и разпит на лице, без да това да е свързано с конкретно разследване, а с преследване на лична цел за поставяне на трето лице в благоприятно положение, което в случая е установено. Именно това поведение се квалифицира като използване на служебното положение за облага на трето лице и следва да се санкционира с налагането на предвиденото в закона наказание. Ето защо възражението на жалбоподателката, че не е допуснала нарушение на служебната дисциплина, е неоснователно. Обстоятелството, че призовката не е приложена по делото не променя горните изводи. Фактът на призоваването на Михайлов се установява от полицейските служители Неделчев и Солак и се признава от жалбоподателката в писмените й обяснения от 13.09.2013 г., в които изрично е посочено, че в призовката не фигурира качеството, в което лицето е призовано, както и номер на досъдебно производство. Това признание косвено потвърждава извода, направен по-горе, че призоваването на Михайлов е извършено, без да са налице законови основания за това, а е мотивирано само от личното желание на полицейската служителка за постигане на личен интерес. Показанията на свид. Николов, дадени в съдебно заседание, относно причините, поради които е потърсил съдействието на Георгиева не следва да се кредитират, тъй като се опровергават от дадените по-рано от него писмени обяснения, в които изрично е посочено, че е потърсил съдействието на Георгиева именно във връзка с възможното уволнение на сина й. Всъщност мотивите за срещата между Николов и Георгиева са без значение. Достатъчен е фактът, че няколко дни след като получава информацията за предстоящи съкращения в дружеството, в което работи сина й, Георгиева предприема описаните по-горе действия за предотвратяване на евентуалното му уволнение, без да има законово основание за започване на проверка по случая. По съображенията, изложени по-горе настоящият състав приема, че жалбоподателката е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР, поради което са налице основания за санкционирането й с най-тежкото дисциплинарно наказание. С това се постига и предвидения от законодателя резултат - да се отстрани от държавна служба в МВР служител, който използва служебните си правомощия за лично облагодетелстване или в полза на трети лица. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че дисциплинарната власт на органа е упражнена в рамките на нормативно установените предели. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,