Решение № 15703 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5191/2012 г.

Решение № 15703 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5191/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Мит - Иван Мюзюрски", със седалище и адрес на управление в с. Тихомир, общ. Кирково, представляван от Иван Димитров Мюзюрски, чрез адв. М. Пишмишева, против Решение № 103 от 16 януари 2012 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 2407 по описа за 2010 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт/РА/ № 091001693/16.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП, офис Кърджали, потвърден с Решение № 761/18.10.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която са увеличени финансовите резултати за 2004 и 2005 г., въз основа на което са установени задължения по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗОДФЛ/ (отм.), както и задължения по ДОО, ДЗПО и ЗЗО за същите периоди, както и в тази, с която на ревизираното лице за определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 828 лв. главница и 363,52 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за недоказаност на факта на използване на процесните "сим-карти" от работещи на трудов договор с търговеца лица, водещо до наличие на основание за увеличение на ФР по чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.). Неправилно съдът потвърдил фактическите и правни констатации на РА относно непризнаване на разходи за пътни и квартирни и увеличаване на ФР на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) по представени командировъчни заповеди. Не било съобразено, че става дума за командироване на самото физическо лице, представляващо едноличния търговец и Наредбата за командировките била приложена формално, при доказани разходи на посоченото основание. Съдът не обсъдил експертното заключение, установяващо наличието на отчети по част от командировъчните заповеди и неправилно приел документална необоснованост и на разходите по тях. Неправилността на решението в посочените части обуславя такава и в частта му относно потвърждаването на задълженията по ДОО, ДЗПО и ЗЗО. В частта относно задълженията за 2006 г., съдът не съобразил неоспорено заключение на вещо лице, установяващо възможност на бащата на ревизираното лице - Мехмед Мюзюрски, да подари на сина си сумата 20 000 лв. на 30.05.2005 г., при което няма основания за извод за превишение на направените разходи над доказаните приходи за периода. Иска се отмяна на решението и на РА в посочените части и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че за процесните 2004 и 2005 г., ревизираното лице е декларирало извършване на патентна дейност, като всъщност е осъществявало производствена такава - на евро палети, каси, опори, греди и дюшеме, поради което, на осн. чл. 21, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.), е следвало да формира данъчна основа по общия ред. ФР за периодите са увеличени на осн. чл. 23, ал. 2, т. 8 ЗКПО (отм.) с разходи, представляващи скрито разпределение на печалбата в полза на едноличния собственик - с внесените от лицето лични осигуровки. По това увеличение на ФР няма оплаквания в касационната жалба и първоинстанционното решение в тази част е материално - законосъобразно. ФР са увеличени и на осн. чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.) с разходи, несвързани с дейността, удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на едноличните собственици или трети лица, които не са с характер на социални и/или представителни разходи за закупуване на телевизор, прахосмукачка, 2 бр. кафе машини, 10 м пътеки, касетофон и "сим карти", както и разговорите, платени на тези карти. В касационната жалба има оплаквания само относно увеличаването на резултата с разходите за "сим карти", както и разговорите, платени на тези карти. За останалите увеличения на това основание, първоинстанционното решение е материално-законосъобразно при липса на доказателства за връзка между разходите и независимата икономическа дейност на РЛ. За да потвърди РА в частта на увеличението с разходите за карти и телефонни разговори, административният съд е приел, че приемо-предавателните протоколи за предаване на мобилни телефони на две физически, работещи на трудов договор с ревизирания търговец, представени едва при съдебното оспорване на РА, не са достатъчно доказателство, че обсъдените разходи са свързани с независимата икономическа дейност на РЛ. Решението в тази част е обосновано на събраните доказателства и материално-законосъобразно. С основание съдът е приел, че въпросните протоколи би следвало да бъдат представени в ревизионното производство, ако са били налични към този момент. Отделно от това, самото предаване на мобилни телефони на лица, назначени по трудов договор с търговеца, не доказва връзката на направените разходи за сим-карти и разговори с дейността на РЛ. Тежест на последното е да докаже посочената връзка, за да елиминира процесното основание за увеличение на ФР. ФР са увеличени на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) с разходи, довели до неговото намаляване, които РЛ не може да докаже документално по реда, определен в съответните нормативни актове с първични счетоводни документи. Отказано е признаването на разходи за пътни и дневни по представени командировъчни заповеди за 2004 е 2005 г. за командировка на самото физическо лице, представляващо едноличен търговец и на работници, защото при ревизията е прието, че в заповедите липсват съществени реквизити по Наредбата за командировките като подписи на лицата, отчет за извършената работа и времетраене на командировката. Не са представени и РКО за плащане на разходите към нито една от командировъчните заповеди. За да отхвърли жалбата на търговеца против РА в посочената част, съдът с основание е съобразил липсата на доказателства за плащане на претендираните разходи, дублирането на командироване на самия жалбоподател и други лица в един и същи ден с една и съща задача и поредните номера от една серия на представени към командировъчните заповеди автобусни билети, както и годините на издаване на билетите - 2001 - 2003 г. Съдът обосновано е приел, че едновременно констатираната липса на печат върху автобусните билети, както от ревизиращите в ревизионното производство, така й от назначеното по делото вещо лице, обосновава извод, че печатът на представените в оригинал при съдебното оспорване на РА билети е поставен впоследствие. Правилността на решението в посочените части обуславя такава и в частта му относно потвърждаването на задълженията по ДОО, ДЗПО и ЗЗО, определени върху увеличените ФР за периодите. Не се оправдават касационните оплаквания за необоснованост на решението, в частта му, относно потвърдените задължения за 2006 г. При отговора на въпрос № 10 на експертизата, на който се позовава касационният жалбоподател /стр. 995/, вещото лице В. Рогова е посочила, че за 2003, 2004 и 2005 г. бащата на ревизираното лице е декларирал от дейността си като едноличен търговец доходи съответно 5 103 лв., 3 746 лв. и 6 599 лв.; от услуги с личен труд съответно 211, 311 и 275 лв. и за 2005 г. - 2 159 лв. като регистриран тютюнопроизводител. Общата сума на посочените доходи не дава сбор 20 000 лв., колкото се твърди, че са подарени на ревизираното лице от баща му на 30.05.2005 г., без да се вземе предвид обстоятелството, че са били необходими средства за живот на дарителя и семейството му. Затова първоинстанционният съд, при внимателна преценка на доказателствата, е намалил определената по реда на чл. 122 и сл. данъчна основа за 2006 г., но обосновано е приел, че все пак остава превишение на направените разходи над доказаните приходи за периода, при което РЛ следва да заплати 828 лв. главница и 363,52 лв. лихви, на осн. чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ. Решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,