Решение № 3947 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14635/2011 г.

Решение № 3947 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14635/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Приходи" при Община Димитровград против решение № 531/10.10.2011 г. по адм. дело № 518/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което по оспорване на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Хасково е отменен акт за установяване на задължение по декларации № 70/14.04.2011 г. на органа по приходите при Община Димитровград. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Хасково не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. С акт за установяване на задължение по декларация № 70/14.04.2011 г. органът по приходите при Община Димитровград е установил размер на задълженията за такси битови отпадъци за 2010 г., за нежилищен имот, находящ се в гр. Димитровград, бул. "Димитър Благоев" № 10, собственост на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Хасково в размер на 15 950,75 лева и лихви за просрочие към тях, изчислени към 14.04.2011 г. в размер на 1091,46 лева. Актът е потвърден с решение от 8.06.2011 г. на началника на отдел "Приходи" при Община Димитровград. Съгласно чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производството по обжалване на АУЗД за местни такси е приложим реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК на основание чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителят на звеното за местни приходи при общината като с неговото произнасяне приключва производството по обжалване на АУЗД по административен ред, а за задълженото лице възниква правото да обжалва АУЗД по съдебен ред. Затова в конкретния случай АУЗД правилно е обжалван от задълженото лице пред началника на отдел "Приходи" при Община Димитровград, който е ръководителят на звеното за местни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 5, предложение второ ЗМДТ и с произнасянето на този орган е приключило производството по обжалване на акта по административен ред. Доколкото с решението на началника на отдел "Приходи", което представлява решение по чл. 155 ДОПК, е потвърдено определеното с АУЗД задължение за ТБО върху недвижимия имот и лихва върху него, то за задълженото лице е налице правен интерес от обжалване на акта пред съда, съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, приложим на основание чл. 144, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 107, ал. 3 ДОПК и чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел за допустима жалбата против АУЗД в частта, която е потвърдена от началника на отдел "Приходи" при обжалването по административен ред. Даденото в решението на началника на отдел "Приходи" при община Димитровград указание, че неговото решение подлежи на обжалване пред кмета на общината, е неправилно, тъй като противоречи на приложимите правни норми. Това неправилно указание само по себе си не може да породи право на обжалване по административен ред, което не е нормативно регламентирано. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е допустимо и не е налице основание за неговото обезсилване. Настоящият състав на Върховния административен съд, обаче намира атакуваното съдебно решение за неправилно, поради неточно прилагане на материалния закон. Задължението за ТБО възниква с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните материалноправни норми по ЗМДТ. За възникването и дължимостта на задължението не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването му. В съответните разпоредби на ЗМДТ са предвидени изчерпателно и ясно всички елементи от фактическия състав за възникване на задължението и в конкретния случай тези предпоставки са осъществени. Съгласно чл. 64 във връзка с чл. 62 от ЗМДТ в качеството си на собственик на облагаем с данък недвижим имот Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Хасково е задължена и за такса битови отпадъци, която се заплаща за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или в други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Таксата за битови отпадъци е образувана в съответствие със ЗМДТ, като размерът и е определен за всяка услуга поотделно. Определените суми са съобразени с решение № 808 от 17.12.2009 г. на Общински съвет Димитровград, Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на ОбС - Димитровград, както и заповед на кмета за определяне границите на населеното място, в които общината извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване. По делото е установено, че имотът на задълженото лице попада в район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, реализират се мероприятия по снегопочистване и опесъчаване, а териториите предназначени за обществено ползване се поддържат по одобрени план-програми по улици и дати. За възникване на задължението за ТБО не е предвидено изискване за издаване на нарочен акт от орган на администрацията. Съгласно чл. 69 от ЗМДТ ТБО се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител. Това съобщение обаче не представлява индивидуален административен акт и не е предпоставка за неговото възникване, тъй като същото възниква по силата на закона. Съобщението има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно - събирането на дължимите суми. В чл. 18 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на ОбС - Димитровград са определени сроковете за заплащане на таксата за битови отпадъци. С неплащането на задълженията в нормативно регламентираните срокове, задълженото лице е изпаднало в забава и дължи лихва. Административният орган е изчислил технологично точно акцесорното задължение съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което по оспорване на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Хасково е отменен акт за установяване на задължение по декларации № 70/14.04.2011 г. на органа по приходите при Община Димитровград, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорването на административния акт бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,