Решение № 11686 от 15.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)гр.Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Талева срещу решение 802 от 09.05.2022 г., постановено по адм. дело 828/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон във връзка с чл. 19д АПК и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Моли съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - МБАЛ "Парк Хоспитал" ЕООД, със седалище [населено място], област Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД, Заповед РД-09-170 от 18.06.2020 г., издадена от директора на РЗОК Пловдив и е присъдил разноски. С протоколно определение от 02.06.2021 г. производството по делото е спряно до приключване на производството по адм.дело 2366/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решение 3919 от 26.03.2021 г. по адм.дело 1905/2021 г. по опис на ВАС, е отменено решение 2070/16.11.2020 г. по адм. д. 1596/2020 г. на Административен съд-Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане. При постановяване на атакуваното съдебно решение, съдът е приел, че с оспорената заповед не са изложени конкретни мотиви относно фактическите и правни основания за издаването й, поради което намира същата за издадена в нарушение на чл.146 от АПК. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със Заповед РД-09-170 от 18.06.2020 г. на директора на РЗОК Пловдив, е прекратен частично договор 164277/ 25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури, сключен между РЗОК- Пловдив и МБАЛ Парк хоспитал ЕООД по отношение на дейността по АП 44 "Диагностика на злокачествени заболявания на гърдата" по подадено от лечебното заведение заявление с вх. ЗД-02-42/30.01.2020 г. за сключване на договор за осъществяване и на нови дейности, вкл. АПр 44. С решение РД-НС-04-50 от 13.05.2020 г. на НС на НЗОК, не се разрешава сключването на договор с МБАЛ Парк хоспитал ЕООД за АПр 44 "Диагностика на злокачествени заболявания на гърдата". На лечебното заведение е изпратено писмо с изх.29-02-50-29/04.06.2020 г. от директора на РЗОК- Пловдив, в което, на основание чл.19д, ал.1, изр.първо от АПК, е отправено искане за изменение на договор 164277/ 25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури в част І Предмет на договора, чл.2А Амбулаторни процедури от Приложение 18 Амбулаторни процедури за сключване на анекс към горепосочения договор, за прекратяване дейността по АПр 44. Болничното заведение в писмено становище е изразило, че не са налице основания по смисъла на чл.19д от АПК за изменение/прекратяване на сключения административен договор. При тези обстоятелства, органът е издал процесната заповед, с която частично е прекратен гореописаният договор при констатация за значително изменение на обстоятелствата, при които същият е сключен вр. с чл.19д, ал.1, изр.второ от АПК. Съдът, преценявайки законосъобразността на обжалвания пред него административен акт на основанията по чл.146 от АПК и предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК е длъжен да провери дали административният акт съдържа всички изискуеми по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително наличието на фактически и правни основания за издаването му. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че административният акт не отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в заповедта липсват фактическите и правни основания за издаването й, поради което същата се явява немотивирана. С излагането на основания / мотиви до знанието на страните се довеждат съображенията, поради които директорът на РЗОК Пловдив е издал заповед РД-09-170 от 18.06.2020 г. Посочването на фактическите и правни основания за постановяване на административния акт осигурява правото на адекватна защита на страните срещу същия от една страна, а от друга дава възможност на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразността му. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право, поради което непосочването им в текста на административния акт препятства индивидуализиране пределите на упражнената власт, съответно препятства проверката за законосъобразност на обективираното в акта властническо волеизявление. Съгласно чл. 19д, ал. 1 АПК, ако след сключване на договора една от страните не може да го изпълни поради значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да поиска изменение на клаузите в съответствие с изменените обстоятелства. Само когато това не е възможно или при отказ на другата страна, може да се прекрати договора. При липса на мотиви за изменението на договора и последващото прекратяване съответно липсва и преценка в акта дали изменението му е било възможно и оттам дали е законосъобразно прекратяването му, а съгласно чл. 19д, ал. 1 АПК договорът може да бъде прекратен само когато изменението му е невъзможно или при отказ на другата страна договорът да бъде изменен. Пълната липсата на мотиви за издаване на акта води до неговата незаконосъобразност, тъй като е порок засягащ правото на защита на ответника. Следва да се отбележи, че административният договор може да бъде прекратен и на други основания освен посочените от закона арг. чл. 19а АПК. В съдържанието на договора могат да бъдат предвидени основания за неговото прекратяване и те ще са годно правно основание за преустановяване на договорните отношения, ако е настъпила хипотезата, посочена в договора за това. Няма забрана в АПК да се изготвят общи условия към сключваните административни договори и те също могат да включват условия за прекратяване.В случая такива не са предвидени от страните. Липсата на мотиви за издаване на обжалвания акт, не може да бъде попълнена за първи път в хода на съдебното производство по обжалването му. Съдът не може и не следва да замества мотивите, фактическите и правни основания за издаване на административния акт, тъй като по този начин би подпомогнал една от спорещите страни, с което би нарушил един от основните принципи в административния процес - принцип за равенство на страните прогласен в чл. 8 от АПК. Липсата на мотиви относно това в какво се изразява изменението на обстоятелствата по чл. 19д, ал.1 АПК, води до обоснован извод за съществено нарушение при издаване на процесната заповед. По изложените съображения оспореното решение е правилно, поради липса на касационни основания за неговата отмяна, същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор претенцията на касатора за заплащане на сторените по делото разноски не следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,