Решение № 8899 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 97/2016 г.

Решение № 8899 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 97/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 222/19.11.2015 г., постановено по адм. д. № 267/2015 г. Старозагорският административен съд е отменил по жалба на С. И. С. от гр. Стара Загора Решение № 119/09.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 4703207648/19.05.2014 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Стара Загора в частта, с която е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Славов за периода 23.12.2006 г. - 31.01.2008 г. Върнал е делото в тази част като преписка на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Стара Загора за произнасяне по заявление вх. № МП-3061/20.01.2014 г. на С. И. С. за изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Отхвърлил е жалбата на С. И. С. от гр. Стара Загора против Решение № 119/09.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 4703207648/19.05.2014 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Стара Загора в останалата част. Осъдил е ТП на НОИ за заплати на С. И. С. от гр. Стара Загора сумата 690 лева, представляващи направени по делото разноски. Срещу това решение е подадена касационна жалба от С. И. С. в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу оспореното решение № 119/09.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ. Излага подробни твърдения за неправилност на съдебното решение, касаещо периодите от 18.06.2001 г. до 23.12.2006 г. и от 31.01.2008 г. до 28.12.2009 г. Счита, че и за това време положеният от него труд следва да бъде признат за първа категория, а съобразно това да бъде уважена претенцията му за преизчисляване размера на получавана пенсия. Моли в обжалваната част съдебното решение да бъде отменено, да се уважи касационната жалба и му се присъдят разноски по делото. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и възраженията срещу него и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. Както в отменителното решение на тричленния състав на ВАС по а. д. № 702/2015 г., така и в обжалваното решение на Административен съд гр. Стара Загора, относно спорния период 18.06.2001 г. - 23.12.2006 г. е развито правно становище за действието на изменените материалноправни норми по Кодекса за социално осигуряване /КСО/, Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/. В чл. 69, ал. 4 КСО / нова, обн. ДВ, бр. 102/2006 г., в сила от 23.12.2006 г./ е предвидено, че служителите в Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита"" на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6 от ЗЗБ, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия независимо от възрастта, при 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита, или ако са прослужили 15 години на длъжност "водолаз". С измененията в ДВ, бр. 109/2007 г., ал. 4 става ал. 5, а с последващо изменение /обн. ДВ, бр. 102/2008 г./, разпоредбата е приведена в съответствие с променено наименование на министерството, като съобразно това е посочено, че ГД "Национална служба "Гражданска защита" е към Министерство на извънредните ситуации. Дейностите, посочени по чл. 71, ал. 1, т.; т. 3 - 6 ЗЗБ, относими към настоящия процес, са: т. 3 - операции по издирване и спасяване, т. 4 - провеждане на спасителни и неотложни аварийно - възстановителни работи при бедствия, т. 5 - оперативна защита при наводнения и т. 6 - радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали. С § 5, т. 2 на ПМС № 21 от 08.02.2008 г. /обн., ДВ, бр. 17/19.02.2008 г./ е създадено нова т. 3 в чл. 17, ал. 1 от /НПОС/, в която е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 69 КСО се зачита и изслуженото време от лица, изпълняващи дейности, посочени в чл. 69, ал. 5 КСО /предишна ал. 4/. Съгласно чл. 17, ал. 2 НПОС /в редакцията към този момент/, осигурителният стаж по ал. 1 се зачита за първа категория труд. Според § 17, предложение второ, от ЗР на същото ПМС № 21/2008 г., § 5, т. 2 влиза в сила от 23.12.2006 г. В съдебната практика /а. д.. № 4725/12 г.; а. д. № 5682/12 г./ становището по действието на цитираните норми за първия спорен период - от 18.06.2001 г. до 23.12.2006 г. е идентично с отразеното в обжалваното решение. Жалбоподателят също не оспорва, че нормата на чл. 69, ал. 5 от КСО е материалноправна и като такава има действие само занапред, тъй като не е допуснато изрично обратно действие, както е отразено по чл. 14, ал. 1 от ЗНА. В 69, ал. 5 / сега ал. 6/ КСО са разписани необходимите и задължителни законови материалноправни предпоставки за да възникне субективното право на едно лице да получава пенсия за отслужено време и старост при режим, различен от общия по чл. 68 от КСО. След влизане в сила на тази правна норма, само занапред, лицата отговарящи на всички кумулативни изисквания на закона, придобиват право на пенсия при тези условия за категоризация на труда. Това право, с оглед действието на правната норма във времето, безспорно няма да имат лицата който са били упражнили към този момент правото си да подадат искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това тълкуване на закона, обжалваното решение в частта относно периода 18.06.2001 г. до 23.12.2006 г. е правилно, а развитите доводи на касационния жалбопода за разпростиране действието върху целия спорен период, неоснователни. Недоказани са възраженията в касационната жалба за непълнота и противоречие в мотивите на обжалваното решение на АС-Стара Загора, касаещи периода от 31.01.2008 г. до 28.12.2009 г. и релевантния за изхода на спора въпрос - участвал ли е С. С. пряко и непосредствено в изпълнение на някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 ЗЗБ. Съдът е анализирал ролята на длъжностната характеристика за вменените задължения на жалбоподателя и нейната относимост към заповедите на директора на дирекция "Гражданска защита" област Стара Загора, подробно описани в заключението на вещото лице по номера и съдържание. Както е посочено и не е оспорено от жалбоподателя, последната заповед, от която се установява участие на С. при провеждане на спасителни и аварийни работи, е № РД-11-17 от 06.01.2008 г. Към процесната касационна жалба не са приложени писмени доказателства, оборващи този извод на съда, и от които да е видно друго непосредствено и пряко участие в изпълнение на някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 ЗЗБ. При тези факти по делото, Върховният административен съд намира обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено при спазване на материалноправните разпоредбите и процесуалните правила, поради което не са налице предпоставки за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение